Защо Ситроен заравя гориво в пустинята за най-тежката автомобилна експедиция в историята?
Сподели
Преди 93 години 622 тежко натоварени камили минават през пустинята Гоби. Разпределени в 11 кервана, те транспортират нещо, което в тази пустота е по-рядко и от водата и по тази причина скрито се заравя в пясъка през нощта – 21 200 литра бензин.
Изграждането на доста секрети бензинови депа в най-голямата пустиня на Азия е единствено стадий от подготовката на едно грандиозно начинание, което остава без аналог в автомобилната история. Това е по този начин наречената „ Жълта експедиция “ на Андре Ситроен, която стартира през април 1931 година и приключва през февруари 1932 година
Четиридесет и двама мъже с 14 профилирани верижни автомобила се пробват да преминат по стъпките на Марко Поло по едно от най-старите трасета на керваните – именитият път на коприната от Средиземно море до Южнокитайско море, от Бейрут до Пекин.
Експедицията би трябвало да се оправи с две огромни трудности, които не са били преодолявани до тогава от коли – Хималайските планини и пустинята Гоби. Освен авансово предстоящите компликации, авантюристите са изправят и пред някои безусловно непредвидими провокации като въстанията в Афганистан и гражданската война в Китай.
В огромното премеждие вземат участие две съществени групи, които се придвижват с колите си настрана от всевъзможни пътища (каквито прочее тогава са съществували единствено в огромните градове). Първата група, наречена „ Памир “, потегля със 7 коли от Бейрут на 4 април 1931 година Два дни по-късно от Тиенцин потеглят другите 7 верижни коли от групата „ Китай “. Първата среща на двата екипа е в Синкианг, Северозападен Китай, а оттова всички поемат към Пекин.
Пътуването на втората група обаче е краткотрайно прекратено още в самото начало, защото всички вериги на профилираните коли се скъсват заради неправилно разтягане.
Екипът на „ Памир “ продължава сполучливо своя поход и доближава до Багдад, където е посрещнат от самия крал Фейсал, а в Техеран тържествата, проведени в чест на експедицията, не престават цяла седмица. Тогавашният правоприемник на короната и по-късно шах на Персия Мохамед Реза Пахлави също не пропуща опцията да се качи на един от верижните коли.
Следващите седмици са свързани с доста инциденти, от които изключително рисковано се оказва прекосяването на реките в Афганистан. С наближаването на Пешавар в Индия, горещината доближава 54 градуса на сянка, горивото стартира се изпарява в бензинопроводите, и моторите доближават единствено половината от своята мощ. Експедицията може да пътува единствено нощем, а през деня само да стои на сянка. Добрата вест е, че в пустинята Гоби към момента лежи закопано доста количество бензин.
Когато доближава Кашмир, групата стартира да се придвижва единствено с по един километър дневно. В дефилето Бурсил на 4188 метра височина, снежната завивка е с дебелина 5 метра, а тесният път на кервана е пресечен от земно свлачище. Тогава колите се разглобяват и в товари от по 30 кг се трансферират от носачи през урвите и пропастите. От другата страна още веднъж се сглобяват и след четири дни пътуването продължава.
На 4 август колоната доближава Гилгит, където излиза наяве, че групата „ Китай “ е попаднала в плен в Урумци. След двуседмичен ремонт на скъсаните вериги тази група се изгубва в пустинята Гоби, а по-късно попада и в пясъчна стихия. Съвместното пътешестване на двата екипа през пустинята Гоби стартира в края на ноември – при минус 33 градуса по Целзий. На 12 февруари 1932 година всички участници в експедицията идват наред в Пекин, откакто изминават общо 12 115 километра.
В пустинята Гоби и през днешния ден към момента се намират няколкостотин литра гориво, защото някои от тайните депа за бензин по този начин и не са открити.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преди 93 години 622 тежко натоварени камили минават през пустинята Гоби. Разпределени в 11 кервана, те транспортират нещо, което в тази пустота е по-рядко и от водата и по тази причина скрито се заравя в пясъка през нощта – 21 200 литра бензин.
Изграждането на доста секрети бензинови депа в най-голямата пустиня на Азия е единствено стадий от подготовката на едно грандиозно начинание, което остава без аналог в автомобилната история. Това е по този начин наречената „ Жълта експедиция “ на Андре Ситроен, която стартира през април 1931 година и приключва през февруари 1932 година
Четиридесет и двама мъже с 14 профилирани верижни автомобила се пробват да преминат по стъпките на Марко Поло по едно от най-старите трасета на керваните – именитият път на коприната от Средиземно море до Южнокитайско море, от Бейрут до Пекин.
Експедицията би трябвало да се оправи с две огромни трудности, които не са били преодолявани до тогава от коли – Хималайските планини и пустинята Гоби. Освен авансово предстоящите компликации, авантюристите са изправят и пред някои безусловно непредвидими провокации като въстанията в Афганистан и гражданската война в Китай.
В огромното премеждие вземат участие две съществени групи, които се придвижват с колите си настрана от всевъзможни пътища (каквито прочее тогава са съществували единствено в огромните градове). Първата група, наречена „ Памир “, потегля със 7 коли от Бейрут на 4 април 1931 година Два дни по-късно от Тиенцин потеглят другите 7 верижни коли от групата „ Китай “. Първата среща на двата екипа е в Синкианг, Северозападен Китай, а оттова всички поемат към Пекин.
Пътуването на втората група обаче е краткотрайно прекратено още в самото начало, защото всички вериги на профилираните коли се скъсват заради неправилно разтягане.
Екипът на „ Памир “ продължава сполучливо своя поход и доближава до Багдад, където е посрещнат от самия крал Фейсал, а в Техеран тържествата, проведени в чест на експедицията, не престават цяла седмица. Тогавашният правоприемник на короната и по-късно шах на Персия Мохамед Реза Пахлави също не пропуща опцията да се качи на един от верижните коли.
Следващите седмици са свързани с доста инциденти, от които изключително рисковано се оказва прекосяването на реките в Афганистан. С наближаването на Пешавар в Индия, горещината доближава 54 градуса на сянка, горивото стартира се изпарява в бензинопроводите, и моторите доближават единствено половината от своята мощ. Експедицията може да пътува единствено нощем, а през деня само да стои на сянка. Добрата вест е, че в пустинята Гоби към момента лежи закопано доста количество бензин.
Когато доближава Кашмир, групата стартира да се придвижва единствено с по един километър дневно. В дефилето Бурсил на 4188 метра височина, снежната завивка е с дебелина 5 метра, а тесният път на кервана е пресечен от земно свлачище. Тогава колите се разглобяват и в товари от по 30 кг се трансферират от носачи през урвите и пропастите. От другата страна още веднъж се сглобяват и след четири дни пътуването продължава.
На 4 август колоната доближава Гилгит, където излиза наяве, че групата „ Китай “ е попаднала в плен в Урумци. След двуседмичен ремонт на скъсаните вериги тази група се изгубва в пустинята Гоби, а по-късно попада и в пясъчна стихия. Съвместното пътешестване на двата екипа през пустинята Гоби стартира в края на ноември – при минус 33 градуса по Целзий. На 12 февруари 1932 година всички участници в експедицията идват наред в Пекин, откакто изминават общо 12 115 километра.
В пустинята Гоби и през днешния ден към момента се намират няколкостотин литра гориво, защото някои от тайните депа за бензин по този начин и не са открити.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ