Възможно ли е ДНК да е оцеляла 6 милиона години в черупката на костенурка?
Следи от антична ДНК са открити във кости, трансформирали се във вкаменелост, на изчезнала костенурка на възраст 6 милиона години. Това е много впечатляващо остаряло доказателство за ДНК, което подсказва, че генетичният материал може да се резервира доста по-дълго, в сравнение с се смяташе до момента.
Вкаменелостта, открита по карибското крайбрежие на Панама, се състои от счупена черупка, само че останалият скелет е загубен. Той принадлежи на тип костенурка от рода Lepidochelys, който се среща и през днешния ден под формата на морските костенурки атлантическа и маслинова ридлея. Точният тип на вкаменелостта не е 100-процента явен, макар че се допуска, че тя принадлежи на новооткрит липсващ тип.
В скорошно изследване учените изясняват по какъв начин може да са разкрили следи от ДНК, заключени в непокътнатите костни кафези на костенурката, наречени остеоцити. Докато преглежда остеоцитите под микроскоп, екипът вижда вътрешни структури, сходни на " ядра ". Тъй като ядрото е органелът в клетките, в който се съхранява ДНК, те организират тест за съществуване на генетичен материал и за тяхна изненада той е позитивен.
" В рамките на целия списък от вкаменелости на гръбначни животни на планетата това е било докладвано преди единствено в две вкаменелости на динозаври, в това число един на Тиранозавър рекс ", споделя в изказване доктор Едуин Кадена, създател на проучването от Университета Росарио в Богота, Колумбия, и теоретичен помощник в Смитсоновия институт за тропически проучвания в Панама.
Изследователите откриват непокътнати костни кафези в карпакса. Те имат структури, сходни на ядрото на клетка. Именно тук са открити следи от ДНК. Снимка: Dr Edwin Cadena, Universidad del Rosario and STRI
ДНК се унищожава с течение на времето, което е тъпо, когато се има поради какъв брой доста информация за далечното минало може да съдържа. Макар че резултатът от теста е много положително доказателство, че в остеоцитите от черупката на костенурката има генетичен материал, той не е директна улика. За да потвърдят съществуването на генетичен материал, откривателите би трябвало непосредствено да разпознават ДНК и да я секвенират.
Най-старата ДНК, която е била възобновена и секвенирана, е от мамут на 1,2 милиона години, открит заровен в сибирската безконечна заледеност. При пет пъти по-голяма възраст от тази, доказателствата за ДНК в античната костенурка допускат, че генетичният материал може евентуално да остане непокътнат в продължение на милиони и милиони години, даже в по-топли среди, които не са другарски настроени към молекулите на ДНК.
" Тези данни показват капацитета за опазване на ДНК в екземпляри, които са по едно и също време на милиони години и са от по-ниски географски ширини, което слага под въпрос обичайните парадигми за опазване на биомолекули ", пишат създателите на проучването.
Разбирането на генетиката на античните костенурки Lepidochelys би било изключително забавно, защото за тяхната история и еволюция се знае доста малко. Днес живеят единствено седем типа морски костенурки и множеството от тях са изправени пред безчет закани за съществуването си.
" Карибските вкаменелости от Панама, които успяхме да спасим през годините, оказват помощ да се пренапише историята на морските гръбначни животни от провлака ", изяснява Карлос Де Грасия, съавтор на проучването и докторант от Смитсоновия институт за тропически проучвания, който е финансиран от Панамската работа за просвета и технологии.
Изследването е оповестено в Journal of Vertebrate Paleontology.
Източник: IFLScience
