След разразилите се трагедии под връх К2 в Пакистан, при

След разразилите се нещастия под връх К2 в Пакистан, при които починаха двама души, а други трима изчезнаха безследно, в обществените мрежи един от най-успешните и опитни български алпинисти - Николай Петков насочи няколко въпроса. “Кой наду балона ” - попита той, и “Защо медиите отразяват като достижение изкачвания по естествените пътища в границите на тежки комерсиални експедиции ”.
" При състояние, че имаше толкоз несполучливи опити за зимно нанагорнище на К2, организирането на огромна комерсиална експедиция там звучеше през цялото време неуместно и още тогава споделих, че чакам още веднъж една огромна покруса. Естествено, надявах се да мине най-малко без жертви " - споделя Петков в изявление за БНР.

“Освен клиентите на тази експедиция, които не бяха по никакъв начин малко, се появиха и искащи да се съревновават, просто подтикнати от това, че бидейки една огромна експедиция в региона, доста по-лесно е, когато има опънати парапети.

Самото оповестяване на тази експедиция се породи от обстоятелството, че шерпите са били към този момент “изгладнели”, заради проваления летен сезон. Те нямаха приходи и най-вероятно са решили - без значение какъв ще бъде изходът от експедицията - за тях е било значимо да има приходи”.

Що се отнася до поставения от него въпрос: Кой наду балона? Петков прецизира: “Става дума за връзка по веригата на парите. В нея са клиентите, спонсорите, уредниците, а по средата са медиите. От метода на отразяване на тези събития от медиите зависи до каква степен тази верига ще се върти.

Това от ден на ден стартира да се трансформира в проблем и на самия алпинизъм, въпреки че ние не го одобряваме за алпинизъм този потребителски височинен туризъм. На нас това стартира да ни пречи, тъй като основава един неправилен облик на алпинизма като цяло. Всички ние, които сме почнали да се занимаваме с алпинизъм, сме имали малко по-идеалистични показа за всичко - за планина, за другарство в планината, за метода, по който човек става планинар, за катеренето, което е неотменна част от самия алпинизъм”.

Изкачването на върхове от клиенти, които употребяват наготово направени парапети, щедро снабдени с О2 и на които цялата инфраструктура се построява от помощния личен състав -

Това не е достижение в алпинизма, акцентира Николай Петков. “И това нещо би трябвало да е ясно - на медиите и на тези, които ги слушат тези медии. Те като че ли не помнят, че има алпийско придвижване, което има своята история, своите постижения”.

Какво е бъдещето на тези комерсиални експедиции и по какъв начин ще се отрази това на чистия алпинизъм?

“Винаги ще има искащи да се качат на някакви върхове и това няма за какво да се стопира. Трябва обаче да е ясно, че те не вършат алпинизъм. Едно е да изкачиш Еверест в независима експедиция, която има някаква цел - нов път или нещо друго. Или да е от група алпинисти, които сами реализират задачата - това е алпинизмът.”

Да се качи клиент на даден връх не може да е централна вест, счита Петков:

“Тези хора не са извървели своя път в алпинизма. Когато ти извървиш своя път в годините - от началното образование, намирането на взаимозависимост, преживяването в планината, компликациите, едно по едно... И чак тогава, когато стигнеш до концепцията да се качиш някъде, на теб в главата ще ти бъде напълно друго... Ти просто ще имаш едно примирение, което ще те накара да бъдеш по-обран”.

“Призовавам всички да си знаем мястото под слънцето. И да изкачваме върховете безаварийно. Искрено го поисквам на всички!” - приключва Николай Петков.