ВКС РЕШИ ОКОНЧАТЕЛНО: Оправдава журналиста Огнян Стефанов по обвинение за укриване на данъци
След дефинитивно решение на Върховен касационен съд журналистът Огнян Стефанов е оневинен по обвиняване за укриване на налози. С Решение по наказателно дело № 931/2023 година тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие решението по в.н.о.х.д. № 586/2023 година на Софийския апелативен съд (САС). Решението не предстои на обжалване, оповестиха от съда.
Делото е формирано по касационен митинг против решението по в.н.о.х.д. № 586/2023 година на Софийския апелативен съд.
С присъда по н.о.х.д. № 1846/2018 година на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Огнян Стефанов е приет за невиновен в осъществяването на продължавано закононарушение по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 1 и т. 2 вр. член 26, алинея 1 Наказателен кодекс (избягване на определяне на данъчни отговорности в изключително огромни размери). С въззивното решение на САС, формирано по митинг в частта по отношение на оправдаването на подсъдимия по пунктове 3 и 4 от продължаваното закононарушение по в началото повдигнатото му обвиняване, е доказана оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната прокуратура не поддържа митинга през Върховен касационен съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че митингът на прокурора от апелативната прокуратура е безпочвен. Не са позволени основни нарушавания на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата от въззивния съд, за каквито се твърди. Събраният по делото доказателствен материал е оценен в неговата целокупност, а доказателствата са тълкувани съгласно действителното им наличие.
От разбора на доказателствената цялост е открито по безспорен метод, че на инкриминираните дати по пункт 3 и пункт 4 от обвиняването подсъдимият Стефанов е получил сумите от 100 000 лева, респективно 150 000 лева в брой от свидетелката Ю. И. В производството пред първата инстанция е назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза със задача да откри сходството на заявените от подсъдимия и неговата брачна половинка приходи за интервала от 01.01.2010 година до 31.12.2014 година с направените разноски, както и дали има недекларирани приходи, заради ненапълно умозаключение на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното произвеждане, подбудено от дефинираната задача – за проучване на приходите единствено на подсъдимия. Апелативният съд се е солидаризирал със мнението на Софийски градски съд, с което е ценено с доверие заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза – че няма противоречие сред заявените приходи и разполагаеми наличия в режим фамилна имуществена общественост и направените разноски от подсъдимия и неговата брачна половинка през инкриминирания интервал. С оглед на това и заради неувеличаване на патримониума на подсъдимия с съответните инкриминирани приходи по пункт 3 и пункт 4 от обвиняването, отнасящи се до данъчните 2013 и 2014 година, не е зародило обвързване за внасяне на налог върху тях. Това е по този начин, защото, както е открил и въззивният съд, не са налице безапелационни и безспорни доказателства, които да аргументират извод, че посочените парични суми от касата на „ Фирмата “ (наименование, което съгласно обвинителния акт засяга „ групата на следени от Ц. В. компании “) фактически са били получени в патримониума на Огнян Стефанов като физическо лице, с цел да следва да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за 2013 и за 2014 година и да се заявяват от подсъдимия като източници на приходи по член 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Според висшите съдии не дава отговор на действителното състояние и изказванието за изборно кредитиране на гласни доказателствени средства. Относно събитията, свързани с предаването на инкриминираните суми на подсъдимия Стефанов са откроени две групи противостоящи си гласни доказателствени източници – от една страна обясненията на подсъдимия и показанията на очевидеца Ц. В., разпитан по делегация в осъществяване на правосъдна поръчка до способените правосъдни управляващи на Република Сърбия, а от друга – показанията на чиновниците във „ Фирмата “ Л. и И. В претекстовете на въззивното решение е осъществена параленост на наличието им, като са изложени ясни съображения за какво съдът кредитира втората група гласни доказателствени средства и не дава религия на първата. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че изтъкнатите в митинга съображения за позволено значително процесуално нарушаване, обвързвано с непровеждането на очна ставка за изясняване на несъгласията, не могат да бъдат споделени. От кардинална позиция осъществяването на това процесуално деяние е планувано единствено като опция, а в съответния случай е лишено от смисъл, защото правосъдните инстанции са дали религия точно на посочените от прокуратурата очевидци Л. и И., като са приели, че паричните суми по п. 3 и п. 4 от обвиняването са били предадени на подсъдимия Стефанов. Провеждането на очна ставка не би довело до запълване на доказателствената празнина по отношение на основанието, на което посочените суми са били предадени на подсъдимия, защото, както е изтъкнал въззивният съд в претекстовете си – никой от очевидците не се е заел с информация по отношение на това. Липсата на доказателства за основанието за придобиване на инкриминираните суми, както и на такива кой е крайният адресат на средствата, не разрешават да бъде изработен безапелационен и безспорен извод, че същите е следвало да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за годините 2013 и 2014 и да се заявяват от подсъдимия като източник на приходи по член 35, т. 6 вр. член 10, ал.1, т. 6 от ЗДДФЛ.
В решението на Върховен касационен съд се споделя: „ Тъй като е неприемливо осъждането да почива на съмнение (че получените на ръка суми „ не могат да бъдат друго, с изключение на приход “, стр. 15 от въззивния правосъден акт), касационният съд намира, че въз основа на признатите от двете инстанционни съдилища обстоятелства съставът на апелативния съд е направил аргументиран извод за липса на осъществено от подсъдимия закононарушение по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 2 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс “. Върховните съдии изцяло се солидаризират и с изложените от въззивния съд съображения за тежестта на доказване, която не може да бъде прехвърляна върху подсъдимия, защото противоположното би противоречало на главен принцип от наказателно-процесуалното право и в частност на наредбата на член 103 от Наказателно-процесуален кодекс. Вярно е, че няма условие с какви доказателства следва да се откри виновността и авторството на подсъдимия – директни или косвени, само че тяхната цялост следва да докара до един-единствен извод, който да изключва каквито и да било съмнения по отношение на авторството на действието.
фотография: БГНЕС
Делото е формирано по касационен митинг против решението по в.н.о.х.д. № 586/2023 година на Софийския апелативен съд.
С присъда по н.о.х.д. № 1846/2018 година на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Огнян Стефанов е приет за невиновен в осъществяването на продължавано закононарушение по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 1 и т. 2 вр. член 26, алинея 1 Наказателен кодекс (избягване на определяне на данъчни отговорности в изключително огромни размери). С въззивното решение на САС, формирано по митинг в частта по отношение на оправдаването на подсъдимия по пунктове 3 и 4 от продължаваното закононарушение по в началото повдигнатото му обвиняване, е доказана оправдателната присъда на първоинстанционния съд.
Прокурорът от Върховната прокуратура не поддържа митинга през Върховен касационен съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че митингът на прокурора от апелативната прокуратура е безпочвен. Не са позволени основни нарушавания на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата от въззивния съд, за каквито се твърди. Събраният по делото доказателствен материал е оценен в неговата целокупност, а доказателствата са тълкувани съгласно действителното им наличие.
От разбора на доказателствената цялост е открито по безспорен метод, че на инкриминираните дати по пункт 3 и пункт 4 от обвиняването подсъдимият Стефанов е получил сумите от 100 000 лева, респективно 150 000 лева в брой от свидетелката Ю. И. В производството пред първата инстанция е назначена тройна съдебно-счетоводна експертиза със задача да откри сходството на заявените от подсъдимия и неговата брачна половинка приходи за интервала от 01.01.2010 година до 31.12.2014 година с направените разноски, както и дали има недекларирани приходи, заради ненапълно умозаключение на съдебно-счетоводната експертиза от досъдебното произвеждане, подбудено от дефинираната задача – за проучване на приходите единствено на подсъдимия. Апелативният съд се е солидаризирал със мнението на Софийски градски съд, с което е ценено с доверие заключението на тройната съдебно-счетоводна експертиза – че няма противоречие сред заявените приходи и разполагаеми наличия в режим фамилна имуществена общественост и направените разноски от подсъдимия и неговата брачна половинка през инкриминирания интервал. С оглед на това и заради неувеличаване на патримониума на подсъдимия с съответните инкриминирани приходи по пункт 3 и пункт 4 от обвиняването, отнасящи се до данъчните 2013 и 2014 година, не е зародило обвързване за внасяне на налог върху тях. Това е по този начин, защото, както е открил и въззивният съд, не са налице безапелационни и безспорни доказателства, които да аргументират извод, че посочените парични суми от касата на „ Фирмата “ (наименование, което съгласно обвинителния акт засяга „ групата на следени от Ц. В. компании “) фактически са били получени в патримониума на Огнян Стефанов като физическо лице, с цел да следва да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за 2013 и за 2014 година и да се заявяват от подсъдимия като източници на приходи по член 35, т. 6 от ЗДДФЛ.
Според висшите съдии не дава отговор на действителното състояние и изказванието за изборно кредитиране на гласни доказателствени средства. Относно събитията, свързани с предаването на инкриминираните суми на подсъдимия Стефанов са откроени две групи противостоящи си гласни доказателствени източници – от една страна обясненията на подсъдимия и показанията на очевидеца Ц. В., разпитан по делегация в осъществяване на правосъдна поръчка до способените правосъдни управляващи на Република Сърбия, а от друга – показанията на чиновниците във „ Фирмата “ Л. и И. В претекстовете на въззивното решение е осъществена параленост на наличието им, като са изложени ясни съображения за какво съдът кредитира втората група гласни доказателствени средства и не дава религия на първата. В претекстовете на Върховен касационен съд се споделя, че изтъкнатите в митинга съображения за позволено значително процесуално нарушаване, обвързвано с непровеждането на очна ставка за изясняване на несъгласията, не могат да бъдат споделени. От кардинална позиция осъществяването на това процесуално деяние е планувано единствено като опция, а в съответния случай е лишено от смисъл, защото правосъдните инстанции са дали религия точно на посочените от прокуратурата очевидци Л. и И., като са приели, че паричните суми по п. 3 и п. 4 от обвиняването са били предадени на подсъдимия Стефанов. Провеждането на очна ставка не би довело до запълване на доказателствената празнина по отношение на основанието, на което посочените суми са били предадени на подсъдимия, защото, както е изтъкнал въззивният съд в претекстовете си – никой от очевидците не се е заел с информация по отношение на това. Липсата на доказателства за основанието за придобиване на инкриминираните суми, както и на такива кой е крайният адресат на средствата, не разрешават да бъде изработен безапелационен и безспорен извод, че същите е следвало да се включат във образуването на облагаемата годишна данъчна основа за годините 2013 и 2014 и да се заявяват от подсъдимия като източник на приходи по член 35, т. 6 вр. член 10, ал.1, т. 6 от ЗДДФЛ.
В решението на Върховен касационен съд се споделя: „ Тъй като е неприемливо осъждането да почива на съмнение (че получените на ръка суми „ не могат да бъдат друго, с изключение на приход “, стр. 15 от въззивния правосъден акт), касационният съд намира, че въз основа на признатите от двете инстанционни съдилища обстоятелства съставът на апелативния съд е направил аргументиран извод за липса на осъществено от подсъдимия закононарушение по член 255, алинея 3 вр. алинея 1, т. 2 вр. член 26, алинея 1 от Наказателен кодекс “. Върховните съдии изцяло се солидаризират и с изложените от въззивния съд съображения за тежестта на доказване, която не може да бъде прехвърляна върху подсъдимия, защото противоположното би противоречало на главен принцип от наказателно-процесуалното право и в частност на наредбата на член 103 от Наказателно-процесуален кодекс. Вярно е, че няма условие с какви доказателства следва да се откри виновността и авторството на подсъдимия – директни или косвени, само че тяхната цялост следва да докара до един-единствен извод, който да изключва каквито и да било съмнения по отношение на авторството на действието.
фотография: БГНЕС
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ