„Смърт на фашизма, свобода на народа: Дупница посрещна 80 години от опустошителните бомбандировките
Скандални антифашистки лозунги и непознати заучени изречения белязаха честванията по случай 80 години от бомбандировките на града. Кметът - проруски настроеният Петър Дангов, зададе въпрос на чия страна е била Българиия по време на Втората международна война и продължи със странни излияние, в които бяха вкарани изрази като:
„ Смърт на фашизма, независимост на народа “ и „ Смърт на фашизма! Да живее България! “.
Всеизвестен факт е, че датат 4 януари 1944г. е най-тъжната в историята на града.
В този ден преди 80 години от авиобаза в град Бари Италия над 108 англо-американски самолета Б-17 изхвърчат в посока България. Целта е столицата София. Поради гъста мъгла и неспособност да открият набелязани обекти самолетите бомбардират прилежащи селища. 250-килограмови фугасни бомби са хвърлени над Босилеградско, Мездра, Враца, Искърския пролом.
Най-пострадала от тези бомбардировки е Дупница. Над мирното население на града група от към 30 самолета изсипват повече от 150 бомби, като акт на неоправдана свирепост. Над 60 жертви, повече от 50 ранени, разрушени. Напълно разрушени са учебно заведение " Евлоги Георгиев " и Земеделската банка. Под руините на банката са затрупани 45 индивида.
Именно този печален ден, по време на честванията, беше употребен за популистка агитация и то от сегашния градоначалник, който стартира деня с провокативен пост във фейсбук, който приключва с фраза от Олга Берголц: „ Никой не е пропуснат. Нищо не е забравено! “.
Тези думи, издълбани на съвсем всички мемориали в памет на руски бойци, принадлежат към руската писателка Олга Фьодоровна ( а, в действителност, Фридриховна ) Берголц. Нейното име е неразривно обвързвано с историята на Великата отечествена война и, на първо място, с блокадата на Ленинград.
По този мотив и осведомени с историята напомнят, че другата фраза, употребена от Дангов - „ Смърт на фашизма, независимост на народа “, е привнесена в българското антифашистко придвижване.
„ Смърт на фашизма, независимост на народа! “ (на сръбски: Смрт фашизму, слобода народу, на хърватски: Smrt fašizmu, sloboda narodu!; на словенски: Smrt fašizmu, svoboda narodu!; на македонска литературна норма: Смрт на фашизмот, слобода за народот) е публикуван девиз по време на Втората международна война на антифашистите в Югославия и в България от 1942 година
За първи път изразът се среща като заглавие на публикация в хърватския партизански орган Vjesnik през август 1941 година
Изразът получава популярност от Валево, където за взривяването на влакова комбинация с човешки жертви и огромни материални вреди е обесен херцеговинският сръбски болшевик и партизанин Степан Филипович на 22 май 1942 година Преди да увисне на въжето, той подвига ръцете си със свити юмруци и извиква „ Смърт на фашизма, независимост на народа! “. От тогава този израз става девиз в югославската антифашистска опозиция.
FaceBookTwitterPinterest
