Русенски кръчми на соца
Сигурно във времената, когато по-голямата част от популацията живее в телефоните и в обществените мрежи, носталгията по заведенията за хранене от недалечното минало е смешна и нелепа. Но е истина, че дружно с ароматите на живото другарство, на четенето на хартиени книги и слушането на концерт в зала последователно си отива и прекарването да влезеш в ресторант не просто да вечеряш, а за потънеш в друга атмосфера - и тя да нахрани сетивата ти по този начин вкусно, както това, което ти носи сервитьорът.
Само допреди няколко десетилетия един от знаците на обществения живот в Русе беше ресторант " Приста " - в самия център на града, той заемаше етаж и половина от фамозното Доходно здание. През 60-те и 70-те години на ХХ век това беше най-луксозният русенски ресторант - с тежки столове, тапицирани с виненочервен плюш, полилеи, успешно имитиращи кристал, със сервитьори с подготовка. Стари русенци описват, че когато отварят ресторант " Приста ", се появил лайтмотивът " За да идеш в " Приста ", ти трябват най-малко триста ". (Става дума за българските левове преди обмяната на парите през 1962 година, когато заплатите са били някъде сред 450 и 500 лв..) Иначе казано, днешни 45 - 50 лв. - сметката за пържола със сос беарнез или телешко варено и бутилка изстудено шардоне. " Приста " праволинейно стоеше в челото на русенските стилни и изискани заведения за хранене - и беше непокътнато място за абитуриентските балове на " елитните " в миналото русенски техникуми като Корабния, Икономическия, Електрото и Строителния.
Ресторант " Потсдам ", 1982 година
Някъде през 70-те години се появи сериозен противник на " Приста " - ресторант " Потсдам ". На едно от най-оживените места на основната улица в Русе, тогавашна и днешна " Александровска " и 45 години " Девети септември ", още през 1907 година русенецът Тодор Тонев, приключил инженерство в Белгия, строи салон-бирария за бизнесмена Стефан Гъдев. Впечатляващият стъклен портал, който на процедура е цялата челна стена на ресторанта, е непокътнат и до през днешния ден - той прави салона ярък и необятен. Заведението няколко пъти сменя притежателите си и поредно е клубен ресторант на Дома на запасното войнство, бирария " Преславски ", ресторант на Иван Марков, " Кооп " и " Болгар ". През 70-те години, когато в социалистическа България става изключително публикувано побратимяването с градове от чужбина, харесваният от русенци " Болгар " (в огромна степен и поради търпимите цени и известното меню) е ремонтиран главно, включително и горният етаж с вътрешната стълба. Интериорът в изчистения съвременен жанр се балансира с хубостта на фасадата на постройката с голям брой архитектурни детайли и стъклената стена. Името става " Потсдам " - кръстен на града - събрат на Русе, в Германската демократична република. По същото време в немския град отваря порти ресторант " Болгар ", като менютата на заведенията за хранене побратими включват немски и български ястия.
Ресторант " Левента ", 1982 година Реклама
Изкушения от задгранични кулинарни тетрадки бяха оферти и в различен паметен русенски ресторант - " Левента ". Той бе основан тъкмо с тази концепция - да показва страните по Дунава, и правеше това и с интериора си, със съдовете за хранене и приборите, украсата и стенописите. Комплекс " Левента " е ситуиран в каменния форт от XIX век Левент табия - една от входните порти на вилаетския център Русчук. Проектиран от пруския офицер Хелмут декор Молтке, след Освобождението фортът се употребява за погреби на Дунавската флотилия, а през Втората международна война там е ситуирана зенитна батарея. През 1972 година пространствата на хълма, откъдето се вижда целият град, Дунав и Гюргево, са превърнати в седем зали, символизиращи дунавските страни Германия, Австрия, Унгария, Чехословакия, Сърбия, Румъния и Съветския съюз. В тях посетителите можеха да опитат халба немска бира, виенски шницел, язвен маджарски гулаш, чешки кнедли, белградски ущипци, типичен борш. В късните вечерни часове квартет музиканти тръгваха от зала в зала, редувайки валсове, чардаши, кахърни сръбски песни и " катюши ". Неповторимата атмосфера бе повода постоянно русенци да заварват ресторанта заключен -защото вътре локалната власт посрещаше скъпи посетители като Фидел Кастро, Леонид Брежнев, Николае Чаушеску.
Ресторант " Левента ", 1985 година Сватба в ресторант " Левента "
Русенци знаеха, че всеки ресторант си има своята специфичност. И когато желаеха да опитат овче кисело мляко (от това, дето " да го режеш с нож " ), отиваха в лесопарка " Липник ". Там в " Овчарска лъка " с изключение на типичен ястия за чревоугодници предлагаха и " това " кисело мляко, за което по-напредналите гурмани бяха уверени, че е най-подходящото мезе за коняк.
Хотел-ресторант " Липник " 1 (на " Текето " ), 1979 година Хотел-ресторант " Липник ", 1960 година Хотел-ресторант " Липник ", 1970 година Реклама
За относително къс интервал в Русе се намираше и качамак с достоверното име мамалига, която вървеше с румънска цуйка - ресторант " Гюргево " обаче просъществува единствено няколко години.
Но когато на русенци им се прияждаше дунавска риба, те поемаха към хижа " Приста " и ресторант " Рибарска барака ", кацнал на самия бряг на Дунава. Рибената супа се сервираше в черни котлета, под които на специфична подложка се извиваха пламъци, а всеки на масата си сипваше от чорбата. Различни дунавски риби, уловени в реката, се превръщаха във вкусни ястия, приготвени по обичайни локални и чуждоземски предписания. Сервитьорите в " Рибарска барака " бяха едни от най-стилните (един от тях беше прочут като Наско Френския), а музикантите от оркестъра, който свиреше вечер, се подбираха със съществени прослушвания. Рибният ресторант, въпреки и " битов " съгласно категориите на " Балкантурист ", беше пощаден от труфя и години наред бе обичана атракция, която русенци на драго сърце посочваха на своите посетители.
Ресторант " Рибарска барака ", 1974 година
Сред другите изчезнали към този момент от картата на Русе заведения беше емблематичният " Маркизата " - кафе-сладкарницата на хотела с ресторант " Дунав " с просторната открита тераса, откъдето се виждаше оживлението на градската градина.
Хотел-ресторант " Дунав " (Балкантурист), 1970 година Кафе-сладкарница " Дунав ", 1982 година Хотел-ресторант " Дунав " Четено Коментирано Препоръчвано 1 Гласът на Капитал 2 Имена 3 Право 1 Имена 2 Гласът на Капитал 3 Медиа и реклама Реклама
" Маркизата " имаше славата на дом за русенската бохема. В късия интервал на " топене " на строгата социалистическа дисциплинираност там сядаха локалните поети, декламираха стихове, одумваха текстове, спореха за метафори и синекдохи, които щедро поливаха с коняк. " Маркизата " се бе трансформирала и в клуб на музикантите от Филхармонията и балета от операта. Тук избухваха хрумвания за съвременни балетни постановки, възникваха любови и даже фамилии, обсъждаха се спектакли и функции или просто артистите се отпускаха след театър. Нерядко до масичките с ръкомахащи гръмогласни актьори на прилежащи маси " двойки " седяха някакви мълчаливци с безизразни физиономии. Артистите подозираха, че тези хора късно вечер пишат на карирани листи " Един другар ми сподели... ". Но се опитваха да не обръщат внимание на мълчаливците. В по-щастливи " хонорарни " моменти клиентите на " Маркизата " слизаха по витите стълби, които водеха от сладкарницата в нощния бар (пет лв. бяха задоволителни строгият байчо да си затвори очите и да те пусне, с тази " ключова дума " в бара успяваха да влязат даже и гимназисти, които седяха часове на едно малко уиски и бадемки). А на сутринта... На сутринта доста постоянно пътеката водеше бохемата към едно и също място - сладкарница " Дунавски талази ", не по-малко паметна и не по-малко възпята от публицисти, артисти, художници, моряци (току-що излезли от друга емблематична русенска механа - " Боцмана " ), служащи и служители. В " Дунавски талази " правеха най-вкусната вряла шкембе супа, най-апетитните дробчета с лук и най-невероятния крем карамел в алуминиеви купички.
Закусвалня " Дунавски талази ", 1963 година Плаващ басейн и ресторант " Лебеда ", 1970 година
Втората половина на предишния век е доста по-скромна за русенски чешити. Значително по-цветно е било през първата половина на века, когато сладкарят Денчо Ножаров е правил своите фигури от лед, змиярът Цончо е свирил на змиите в торбата на врата си пред Паметника на свободата, а Каракапитанът е возил дребни и огромни със своята " ЛоТка за разходка Мими ". Явно соцът свива градските изяви на колоритите и ги прави по-камерни.
Кафе-сладкарница " Хавана ", 1982 година
Къде е останало от всичко това? В старите фотоси, в пожълтелите страници и в сладкодумните мемоари. Какво пък - и това не е малко.
Ресторант " Чифлишки хан " при Образцов чифлик, 1970 година Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Само допреди няколко десетилетия един от знаците на обществения живот в Русе беше ресторант " Приста " - в самия център на града, той заемаше етаж и половина от фамозното Доходно здание. През 60-те и 70-те години на ХХ век това беше най-луксозният русенски ресторант - с тежки столове, тапицирани с виненочервен плюш, полилеи, успешно имитиращи кристал, със сервитьори с подготовка. Стари русенци описват, че когато отварят ресторант " Приста ", се появил лайтмотивът " За да идеш в " Приста ", ти трябват най-малко триста ". (Става дума за българските левове преди обмяната на парите през 1962 година, когато заплатите са били някъде сред 450 и 500 лв..) Иначе казано, днешни 45 - 50 лв. - сметката за пържола със сос беарнез или телешко варено и бутилка изстудено шардоне. " Приста " праволинейно стоеше в челото на русенските стилни и изискани заведения за хранене - и беше непокътнато място за абитуриентските балове на " елитните " в миналото русенски техникуми като Корабния, Икономическия, Електрото и Строителния.
Ресторант " Потсдам ", 1982 година
Някъде през 70-те години се появи сериозен противник на " Приста " - ресторант " Потсдам ". На едно от най-оживените места на основната улица в Русе, тогавашна и днешна " Александровска " и 45 години " Девети септември ", още през 1907 година русенецът Тодор Тонев, приключил инженерство в Белгия, строи салон-бирария за бизнесмена Стефан Гъдев. Впечатляващият стъклен портал, който на процедура е цялата челна стена на ресторанта, е непокътнат и до през днешния ден - той прави салона ярък и необятен. Заведението няколко пъти сменя притежателите си и поредно е клубен ресторант на Дома на запасното войнство, бирария " Преславски ", ресторант на Иван Марков, " Кооп " и " Болгар ". През 70-те години, когато в социалистическа България става изключително публикувано побратимяването с градове от чужбина, харесваният от русенци " Болгар " (в огромна степен и поради търпимите цени и известното меню) е ремонтиран главно, включително и горният етаж с вътрешната стълба. Интериорът в изчистения съвременен жанр се балансира с хубостта на фасадата на постройката с голям брой архитектурни детайли и стъклената стена. Името става " Потсдам " - кръстен на града - събрат на Русе, в Германската демократична република. По същото време в немския град отваря порти ресторант " Болгар ", като менютата на заведенията за хранене побратими включват немски и български ястия.
Ресторант " Левента ", 1982 година Реклама
Изкушения от задгранични кулинарни тетрадки бяха оферти и в различен паметен русенски ресторант - " Левента ". Той бе основан тъкмо с тази концепция - да показва страните по Дунава, и правеше това и с интериора си, със съдовете за хранене и приборите, украсата и стенописите. Комплекс " Левента " е ситуиран в каменния форт от XIX век Левент табия - една от входните порти на вилаетския център Русчук. Проектиран от пруския офицер Хелмут декор Молтке, след Освобождението фортът се употребява за погреби на Дунавската флотилия, а през Втората международна война там е ситуирана зенитна батарея. През 1972 година пространствата на хълма, откъдето се вижда целият град, Дунав и Гюргево, са превърнати в седем зали, символизиращи дунавските страни Германия, Австрия, Унгария, Чехословакия, Сърбия, Румъния и Съветския съюз. В тях посетителите можеха да опитат халба немска бира, виенски шницел, язвен маджарски гулаш, чешки кнедли, белградски ущипци, типичен борш. В късните вечерни часове квартет музиканти тръгваха от зала в зала, редувайки валсове, чардаши, кахърни сръбски песни и " катюши ". Неповторимата атмосфера бе повода постоянно русенци да заварват ресторанта заключен -защото вътре локалната власт посрещаше скъпи посетители като Фидел Кастро, Леонид Брежнев, Николае Чаушеску.
Ресторант " Левента ", 1985 година Сватба в ресторант " Левента "
Русенци знаеха, че всеки ресторант си има своята специфичност. И когато желаеха да опитат овче кисело мляко (от това, дето " да го режеш с нож " ), отиваха в лесопарка " Липник ". Там в " Овчарска лъка " с изключение на типичен ястия за чревоугодници предлагаха и " това " кисело мляко, за което по-напредналите гурмани бяха уверени, че е най-подходящото мезе за коняк.
Хотел-ресторант " Липник " 1 (на " Текето " ), 1979 година Хотел-ресторант " Липник ", 1960 година Хотел-ресторант " Липник ", 1970 година Реклама
За относително къс интервал в Русе се намираше и качамак с достоверното име мамалига, която вървеше с румънска цуйка - ресторант " Гюргево " обаче просъществува единствено няколко години.
Но когато на русенци им се прияждаше дунавска риба, те поемаха към хижа " Приста " и ресторант " Рибарска барака ", кацнал на самия бряг на Дунава. Рибената супа се сервираше в черни котлета, под които на специфична подложка се извиваха пламъци, а всеки на масата си сипваше от чорбата. Различни дунавски риби, уловени в реката, се превръщаха във вкусни ястия, приготвени по обичайни локални и чуждоземски предписания. Сервитьорите в " Рибарска барака " бяха едни от най-стилните (един от тях беше прочут като Наско Френския), а музикантите от оркестъра, който свиреше вечер, се подбираха със съществени прослушвания. Рибният ресторант, въпреки и " битов " съгласно категориите на " Балкантурист ", беше пощаден от труфя и години наред бе обичана атракция, която русенци на драго сърце посочваха на своите посетители.
Ресторант " Рибарска барака ", 1974 година
Сред другите изчезнали към този момент от картата на Русе заведения беше емблематичният " Маркизата " - кафе-сладкарницата на хотела с ресторант " Дунав " с просторната открита тераса, откъдето се виждаше оживлението на градската градина.
Хотел-ресторант " Дунав " (Балкантурист), 1970 година Кафе-сладкарница " Дунав ", 1982 година Хотел-ресторант " Дунав " Четено Коментирано Препоръчвано 1 Гласът на Капитал 2 Имена 3 Право 1 Имена 2 Гласът на Капитал 3 Медиа и реклама Реклама
" Маркизата " имаше славата на дом за русенската бохема. В късия интервал на " топене " на строгата социалистическа дисциплинираност там сядаха локалните поети, декламираха стихове, одумваха текстове, спореха за метафори и синекдохи, които щедро поливаха с коняк. " Маркизата " се бе трансформирала и в клуб на музикантите от Филхармонията и балета от операта. Тук избухваха хрумвания за съвременни балетни постановки, възникваха любови и даже фамилии, обсъждаха се спектакли и функции или просто артистите се отпускаха след театър. Нерядко до масичките с ръкомахащи гръмогласни актьори на прилежащи маси " двойки " седяха някакви мълчаливци с безизразни физиономии. Артистите подозираха, че тези хора късно вечер пишат на карирани листи " Един другар ми сподели... ". Но се опитваха да не обръщат внимание на мълчаливците. В по-щастливи " хонорарни " моменти клиентите на " Маркизата " слизаха по витите стълби, които водеха от сладкарницата в нощния бар (пет лв. бяха задоволителни строгият байчо да си затвори очите и да те пусне, с тази " ключова дума " в бара успяваха да влязат даже и гимназисти, които седяха часове на едно малко уиски и бадемки). А на сутринта... На сутринта доста постоянно пътеката водеше бохемата към едно и също място - сладкарница " Дунавски талази ", не по-малко паметна и не по-малко възпята от публицисти, артисти, художници, моряци (току-що излезли от друга емблематична русенска механа - " Боцмана " ), служащи и служители. В " Дунавски талази " правеха най-вкусната вряла шкембе супа, най-апетитните дробчета с лук и най-невероятния крем карамел в алуминиеви купички.
Закусвалня " Дунавски талази ", 1963 година Плаващ басейн и ресторант " Лебеда ", 1970 година
Втората половина на предишния век е доста по-скромна за русенски чешити. Значително по-цветно е било през първата половина на века, когато сладкарят Денчо Ножаров е правил своите фигури от лед, змиярът Цончо е свирил на змиите в торбата на врата си пред Паметника на свободата, а Каракапитанът е возил дребни и огромни със своята " ЛоТка за разходка Мими ". Явно соцът свива градските изяви на колоритите и ги прави по-камерни.
Кафе-сладкарница " Хавана ", 1982 година
Къде е останало от всичко това? В старите фотоси, в пожълтелите страници и в сладкодумните мемоари. Какво пък - и това не е малко.
Ресторант " Чифлишки хан " при Образцов чифлик, 1970 година Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ