Какво трябва да свърши финансовата среща на върха в Париж
Себастиен Трейе , шеф на Института за стабилно развиване и интернационалните връзки (IDDRI), и Бертран Бадре , някогашен ръководещ шеф на Световната банка и създател на Blue like an Orange Sustainable Capital, в публикация за Project Syndicate
Липсата на вложения за стабилно развиване в най-бедните и уязвими страни в света е един от най-належащите световни проблеми. Последствията от COVID-19, войната на Русия против Украйна и продължаващите бедствия, провокирани от измененията в климата, пречат на доста разрастващи се стопански системи да реализират напредък и това изостря структурните асиметрии на световната стопанска система.
Себастиен Трейе , шеф на Института за стабилно развиване и интернационалните връзки (IDDRI), и Бертран Бадре , някогашен ръководещ шеф на Световната банка и създател на Blue like an Orange Sustainable Capital, в публикация за Project Syndicate
Липсата на вложения за стабилно развиване в най-бедните и уязвими страни в света е един от най-належащите световни проблеми. Последствията от COVID-19, войната на Русия против Украйна и продължаващите бедствия, провокирани от измененията в климата, пречат на доста разрастващи се стопански системи да реализират напредък и това изостря структурните асиметрии на световната стопанска система.
Това е десетилетието, през което би трябвало да увеличим вложенията в стабилно развиване. Но огромни сили като Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай не обръщат доста внимание на тези провокации. Те са фокусирани върху софтуерната конкуренция, реиндустриализация, декарбонизация и стратегическо маневриране, като всичко това може да утежни изискванията в разрастващите се страни.
Време е западните страни, които към момента преобладават в институциите на Бретън Уудс, да признаят, че те също имат интерес от световна финансова и институционална трансформативна промяна. В противоположен случай следствията биха били пагубни . Ще бъде готова сцената за филантропични бедствия в доста елементи на света, екологичен срив и възхода на Китай като съществена мощ зад различен блок от многостранни институции, които съществуват, с цел да обслужват личните му ползи. Този сюжет в последна сметка би оставил всички в по-лоша обстановка - с фрагментация и конкуренция сред разнообразни правила и институции, въвеждащи динамичност с нулева резултат и унищожаващи световни публични богатства.
Реклама
Предотвратяването на сходни развития би трябвало да е задачата на срещата на върха в Париж на 22-23 юни за нов световен финансов пакт. Но колкото и значимо да е събитието, то е и рисковано. Ако единственият резултат е куха политическа декларация, това може да коства загуба на доверие към по-широкообхватни промени. Ето за какво участниците би трябвало да показват съответен проект, който е упорит, само че също по този начин и реален и изпълним.
Срещата на върха задава верните въпроси и дава опция за нови решения на днешните невиждани провокации.
Дискусията би трябвало да се концентрира върху три времеви хоризонта:
Първият е още в този момент държавните управления да се съгласят да вземем за пример с отсрочване на обслужването на задълженията на страни, изправени пред пагубни климатични събития - както беше направено в разгара на пандемията от COVID-19. Вторият обгръща идната година и половина . Тъй като събитието в Париж беше оповестено единствено преди шест месеца, нямаше задоволително време за договаряне на съглашения по сериозни политически въпроси . Въпреки това срещата може да даде подтик за подписване на такива съглашения през идващите месеци, в случай че държавните управления намерят способи да преодолеят вътрешните спънки пред по-твърди дейности. Например едно съглашение за възстановяване на успеваемостта, с която многостранните банки за развиване дават съществуващия капитал, може да способства за по-големи вноски от страните донори в бъдеще. Третият обгръща идващите няколко години, когато ще би трябвало да бъдат приложени широкообхватни промени в международната финансова система . За да приготви почвата, срещата на върха би трябвало да изследва опциите за активизиране на разнообразни типове донори и потребление на нови източници на финансиране, с акцент върху основаването на нови интернационалните механизми за данъчно облагане. Сегашната финансова система освен че към момента избира въглеродно-интензивните вложения пред устойчивите планове - тя също по този начин избира чистите спекулации (обикновено с секрети финансови принадлежности и недвижими имоти) пред продуктивните вложения в по-бедните страни.
Реклама
Срещата на върха в Париж би трябвало да помогне за началото на този спор, тъй че той да докара до осезаеми резултати - в това число обществени средства за поддръжка на разрастващите се страни, през идващите месеци и години. Това е моментът да формулираме стратегия за промени, която да даде на световния юг същинска вяра за бъдещето.
Свързани публикации Ще бъде ли Европа най-големият губещ на световната сцена 22 май 2023, 11:52 МВФ с най-лошата прогноза за растежа на международния Брутният вътрешен продукт от 1990 година 10 април 2023, 08:37 Половината от световния стопански напредък е съсредоточен в под 1% от международната територия 19 декември 2022, 06:57
Липсата на вложения за стабилно развиване в най-бедните и уязвими страни в света е един от най-належащите световни проблеми. Последствията от COVID-19, войната на Русия против Украйна и продължаващите бедствия, провокирани от измененията в климата, пречат на доста разрастващи се стопански системи да реализират напредък и това изостря структурните асиметрии на световната стопанска система.
Себастиен Трейе , шеф на Института за стабилно развиване и интернационалните връзки (IDDRI), и Бертран Бадре , някогашен ръководещ шеф на Световната банка и създател на Blue like an Orange Sustainable Capital, в публикация за Project Syndicate
Липсата на вложения за стабилно развиване в най-бедните и уязвими страни в света е един от най-належащите световни проблеми. Последствията от COVID-19, войната на Русия против Украйна и продължаващите бедствия, провокирани от измененията в климата, пречат на доста разрастващи се стопански системи да реализират напредък и това изостря структурните асиметрии на световната стопанска система.
Това е десетилетието, през което би трябвало да увеличим вложенията в стабилно развиване. Но огромни сили като Съединени американски щати, Европейски Съюз и Китай не обръщат доста внимание на тези провокации. Те са фокусирани върху софтуерната конкуренция, реиндустриализация, декарбонизация и стратегическо маневриране, като всичко това може да утежни изискванията в разрастващите се страни.
Време е западните страни, които към момента преобладават в институциите на Бретън Уудс, да признаят, че те също имат интерес от световна финансова и институционална трансформативна промяна. В противоположен случай следствията биха били пагубни . Ще бъде готова сцената за филантропични бедствия в доста елементи на света, екологичен срив и възхода на Китай като съществена мощ зад различен блок от многостранни институции, които съществуват, с цел да обслужват личните му ползи. Този сюжет в последна сметка би оставил всички в по-лоша обстановка - с фрагментация и конкуренция сред разнообразни правила и институции, въвеждащи динамичност с нулева резултат и унищожаващи световни публични богатства.
Реклама
Предотвратяването на сходни развития би трябвало да е задачата на срещата на върха в Париж на 22-23 юни за нов световен финансов пакт. Но колкото и значимо да е събитието, то е и рисковано. Ако единственият резултат е куха политическа декларация, това може да коства загуба на доверие към по-широкообхватни промени. Ето за какво участниците би трябвало да показват съответен проект, който е упорит, само че също по този начин и реален и изпълним.
Срещата на върха задава верните въпроси и дава опция за нови решения на днешните невиждани провокации.
Дискусията би трябвало да се концентрира върху три времеви хоризонта:
Първият е още в този момент държавните управления да се съгласят да вземем за пример с отсрочване на обслужването на задълженията на страни, изправени пред пагубни климатични събития - както беше направено в разгара на пандемията от COVID-19. Вторият обгръща идната година и половина . Тъй като събитието в Париж беше оповестено единствено преди шест месеца, нямаше задоволително време за договаряне на съглашения по сериозни политически въпроси . Въпреки това срещата може да даде подтик за подписване на такива съглашения през идващите месеци, в случай че държавните управления намерят способи да преодолеят вътрешните спънки пред по-твърди дейности. Например едно съглашение за възстановяване на успеваемостта, с която многостранните банки за развиване дават съществуващия капитал, може да способства за по-големи вноски от страните донори в бъдеще. Третият обгръща идващите няколко години, когато ще би трябвало да бъдат приложени широкообхватни промени в международната финансова система . За да приготви почвата, срещата на върха би трябвало да изследва опциите за активизиране на разнообразни типове донори и потребление на нови източници на финансиране, с акцент върху основаването на нови интернационалните механизми за данъчно облагане. Сегашната финансова система освен че към момента избира въглеродно-интензивните вложения пред устойчивите планове - тя също по този начин избира чистите спекулации (обикновено с секрети финансови принадлежности и недвижими имоти) пред продуктивните вложения в по-бедните страни.
Реклама
Срещата на върха в Париж би трябвало да помогне за началото на този спор, тъй че той да докара до осезаеми резултати - в това число обществени средства за поддръжка на разрастващите се страни, през идващите месеци и години. Това е моментът да формулираме стратегия за промени, която да даде на световния юг същинска вяра за бъдещето.
Свързани публикации Ще бъде ли Европа най-големият губещ на световната сцена 22 май 2023, 11:52 МВФ с най-лошата прогноза за растежа на международния Брутният вътрешен продукт от 1990 година 10 април 2023, 08:37 Половината от световния стопански напредък е съсредоточен в под 1% от международната територия 19 декември 2022, 06:57
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ