Всички гръбначни животни, мекотели и дори насекоми имат съзнание – сега е официално доказано
Съзнанието, казано на елементарен език, е способността да мислим, да разсъждаваме, да помним и да дефинираме отношението си към действителността. Нашите облици, усещания и упования са проявления на съзнанието. Учените от дълго време спорят дали животните имат схващане като хората. Този въпрос в миналото е бил заложен даже от Чарлз Дарвин, само че и до през днешния ден няма еднопосочен отговор на него. Напоследък обаче от ден на ден учени клонят към обстоятелството, че животните в действителност имат схващане.
Учените са стигнали до извода, че даже насекомите имат схващане. Сега група от 39 биолози и философи от разнообразни страни подписаха Нюйоркската декларация, съгласно която всички гръбначни животни, в това число птиците, влечугите и рибите, както и главоногите мекотели и даже някои типове инсекти имат схващане.
Рибите разпознават себе си в огледалото и на фотосите
В основата на Нюйоркската декларация са откритията на учените от последните години, които демонстрират съществуването на разсъдък измежду другите същества. Оказа се. че рибите се оказаха доста по-умни, в сравнение с се смяташе до момента. Губаните да вземем за пример се разпознават в огледалото. Ако видят леке в отражението си, те се пробват да се отърват от него по тялото си, тъкмо както вършат хората, когато видят в отражението, че облеклата им са изцапани.
Едно изследване даже демонстрира, че губаните могат да се разпознават на фотография. Това допуска, че рибите могат да мислят за себе си и да се разпознават, което значи, че те имат схващане. Някои проби демонстрират, че и други риби демонстрират любознание, което също е симптом на просветеност.
Рибите от типа Губан се разпознават на фотосите Шимпанзетата и делфините също минават сполучливо този „ огледален “ тест. Както е известно, и маймуните, и делфините са интелигентни и умни животни. Наличието на схващане при тях провокира доста по-малко подозрения измежду учените. Но най-новите проучвания сочат съществуването на схващане даже при тези същества, за чието схващане хората до момента даже не са се замисляли.
Насекомите също имат схващане
Напоследък учените са все по-изненадани от държанието на пчелите и търтеите. Тези инсекти от дълго време са обучавани да правят избрани дейности против заплащане. Така да вземем за пример учените са обучавали насекомите да играят футбол. В хода на работата с пчелите обаче беше открито, че тези инсекти правят някои дейности без заплащане, т.е. просто за развлечение.
Интересно е, че пчелите обичат да се возят на балони. От тези дейности няма практическа изгода. Насекомите просто се забавляват по този метод. Друго неотдавнашно изследване изненада учените още повече – щурците са способни да употребяват по този начин наречената „ групова просветеност “. Това значи, че те са в положение да предават персоналния си опит на своите събратя щурци. В това проучване пчели, които се научили да вземат решение пъзел против премия, предали опита си на други пчели, вследствие на което те също се научили да вземат решение комплицирани проблеми и да получават лакомства.
Търтеите обичат да си играят с топчета Много е мъчно да оценим сходно държание на насекомите, в случай че изключим съществуването на схващане у тях. Затова учените са склонни да мислят, че те също имат схващане.
Главоногите също имат схващане
Друго създание, което в последно време постоянно изненадва учените със своята просветеност, е октоподът. Той може бързо да откри изхода от комплицирани лабиринти, да се досети по какъв начин да отвори буркан, с цел да получи лакомство, и даже да си сътрудничи с другите хищници, с цел да получи плячка. Учените даже са разкрили гени в мозъка им, също като тези при хората, които може би са виновни за изключителната им просветеност. Някои учени считат, че октоподите са въобще най-умните животни.
Някои учени считат, че октоподите са най-умните животни на земята Но наподобява, че октоподите не са единствените, които имат разсъдък. По-рано учените откриха, че сепиите са способни да запомнят това, което виждат и миришат. Раците реагират на медикаментите срещу тревога. Калмарите изпитват любознание и досада. Такива образци могат да се изброяват още доста дълго. Например враните като цяло имат рекурсивно мислене, което се смяташе, че е присъщо единствено на хората.
Ето за какво в признатата от учените декларация се споделя, че е безконтролно да се подценява съществуването на схващане у животните, когато се вземат решения, които ги засягат. „ Трябва да вземем поради рисковете за хуманното отношение към животните и да използваме обстоятелствата, с цел да обосновем нашите реакции по отношение на тези опасности “, споделят откривателите. Така на процедура учените приканват сътрудниците си да престанат да третират животните като несъзнателни същества, изключително в своите опити и проучвания. Очевидно във всичко това има някакъв смисъл.
Разбира се това проучване мигновено повдигна въпроса дали изкуственият разсъдък има схващане. И в случай че още няма, дали ще го придобие? А и по какъв начин ще разберем, че ИИ е станал умишлен?
Трябва да се означи, че до 20-те години на предишния век тематиката за съзнанието в машините се възприема като прерогатив на научната фантастика. Но в случай че изкуственият разсъдък се научи да имитира съществуването на схващане, това ще се трансформира във значима тематика за разискване измежду философите (и даже невробиолозите). Освен това казусът за разумността на изкуствения разсъдък има морално измерение. В последна сметка по какъв начин би трябвало да се отнасяме към изкуствения разсъдък въз основа на вероятността той да има схващане?
