Съседското бездомно куче стоеше на верандата и ни молеше за помощ…
Съседското към този момент бездомно куче на един комшия седеше на верандата ни и молеше за помощ. Тя имаше пет кученца, които да отглежда и храни, макар измяната на стопаните им.
Живеехме против съседи, които продаваха къщата си. Имаха две котки и огромна немска овчарка Лида. Тя беше доста отзивчиво куче, само че в никакъв случай не пускаше непознати в двора си.
В един миг без предизвестие притежателите си събраха нещата и си потеглиха. Събуждайки се сутринта, видяхме нови хора, които се нанесоха в къщата, както и Лида, която тъжеше на портата.
Излязох и попитах новодомците дали предходните притежатели са им оставили домакински любим, само че те дадоха отговор, че не се са се договаряли за такова нещо и в никакъв случай не са виждали кучето преди. На въпроса „ Ще си го вземат ли? “, отговорът беше негативен.
Опитах се да взема Лида, само че тя избяга в гората. Оттогава не сме я виждали.
След няколко седмици я забелязах на верандата на къщата си. Тя беше доста слаба и изтощена, стоеше и махаше с опашка. Погалих кучето, извадих голяма купа с храна, само че тя не яде и избяга. На идната заран купата към този момент беше празна и няколко кученца тичаха на прага, а Лида стоеше с наведена глава.
В обора построих дребна открита клетка, където те живееха, до момента в който не дадох кученцата в положителни ръце. Бяха цели пет части: две девойки и три момчета.
Новите съседи, апропо, също желаеха кученце, само че им отхвърлих. Сега Лида живее при нас и има положителни и любящи стопани.
Доскоро не можех да схвана за какво някогашните съседи си изоставиха кучето. Един ден ги срещнах и ги попитах за какво са създали това. В отговор чух, че в новия им апартамент просто няма място за куче.
Според мен това са доста подли и гнили хора, което им го и споделих и си потеглих. Оттогава към този момент не се поздравяваме и не поддържаме връзка.
