Съпругата на бившия британски премиер Тони Блеър – Шери, в

Съпругата на някогашния английски министър председател Тони Блеър – Шери, в изявление за bTV. Ето какво показа тя пред Диана Любенова.

Тук сте, с цел да участвате в конференцията на Дамския конгрес в България. Какво обръщение желаете да отправите към българските дами?
Първото, което желая да кажа на дамите в България, е: „ Вие в действителност се справяте изумително добре! Проверих статистиката за присъединяване на дамите в стопанската система през 2012 и съпоставих с данните в този момент. Без безусловно никакво подозрение в България от ден на ден дами вземат участие на всички равнища в стопанската система, в политиката, в образованието. Това е огромен прогрес. България се издигна в класацията на отчета на Глобалния стопански конгрес по отношение на превъзмогване на разликите сред половете. Това е доста позитивно и имах огромния късмет през днешния ден да се срещна с вашия външен министър – жена, а на следващия ден с министъра на правораздаването. Прекрасно е да видиш дами да се издигат и на такива значими политически длъжности.

Гледате ли на себе си като на наставник за другите дами? Как ги вдъхновявате?
Според мен е до известна степен противоположното. Жените, с които се срещам, ме въодушевяват мен! И по този начин е от детските ми години. Възпитана съм от майка ми и баба ми – нейната свекърва. Те бяха напуснали учебно заведение, когато са били на 14 години. Твърдо бяха решени сестра ми и аз да имаме опциите, които те са нямали. И хората ми споделят – какъв брой дълъг път си извървяла от работническата класа в Ливърпул, а аз давам отговор, че в случай че майка ми и баба ми са имали опциите, които аз имах, до каква степен биха стигнали те? Тъжно. Но баба ми настояваше да стана правист, това беше една от упоритостите й за мен. Естествено не доживя да види по какъв начин стигнах до „ Даунинг стрийт “ 10 и по какъв начин станах юридически консултант на кралицата, само че майка ми – тя умря преди 4 години, видя. Понякога дори е идвала с мен, да се запознае с кралицата или с президента на Съединени американски щати.

Кои са двата най-хубави урока, които тези дами са Ви предали за ентусиазъм?
Научиха ме да имам вяра в себе си. Никога не са казвали: това няма да можеш, Шери. Винаги са ме насърчавали да преследвам фантазиите си. Много жертви направиха, с цел да осъществявам фантазиите си. Знаете ли, срещам дами по света и доста постоянно им се споделя „ Това няма да можеш да го направиш! “, „ Тая работа не е за девойки “. Всички тези стандарти за това, кое е признато да се прави от дами, кое не е признато, са нещо, което съм претърпяла в личния си живот… Помня, когато си устоях изпитите в адвокатурата с отлични оценки, все пак един от висшите ни съдии ми сподели, „ Абе, съгласно мен в адвокатурата няма място за дами “. Това беше през 1976 година Тогава се ширеше мнението, че не е място за дами там. През цялото време на дамите им се повтаря „ Там не ти е мястото. “ Или „ Трябва да правиш единствено еди-какво си “ или „ Трябва да се грижиш за дома “. Повярвайте ми, аз съм човек, отдаден на фамилията си, и майка ми също беше отдадена на фамилията. Но се постановяваше да върви на работа. Трябваше да работи, тъй като брачният партньор й не се грижеше за фамилията. Та постоянно съм считала, че можеш да бъдеш и най-хубавата майка, и в това време да реализираш и другите свои страни.

Разбрах, че още в ранните си години сте се ориентирала политически. От шестнадесетгодишна… Как стана това?
Споменах, че татко ми ни напусна, когато бях на осем години. Но, несъмнено, той беше обичаният наследник на баба ми. И въпреки че не живееше с нас, постоянно идваше да види майка си и нас. Той беше доста деен политически. Баба ми също. Не беше партийка, само че имаше доста мощно възприятие за правдивост. В живота си беше видяла, че законът е един за богатите и различен за бедните. Та това беше значително част от моето образование. Аз не бях първият член на фамилията ни, който беше стъпвал на „ Даунинг стрийт “. Баща ми беше. Той беше известна звезда от телевизионните сериали. Когато през 60-те години лейбъристите бяха на власт, го канеха на „ Даунинг стрийт “. И както казахте, на 16 години станах член на Лейбъристката партия. Имах чувството, че това е партията на народа. Не на привилегированите.

А по какъв начин се запознахте със брачна половинка си?
Малко смешна е историята. Първият път, когато се срещнахме, се състезавахме един с различен. И двамата кандидатствахме за стипендия за образованието си за юристи. Той се споделя Блеър, а пък аз бях Буут и ни бяха поставили да седим един до различен. Аз си мислех „ Какъв е пък този чудак? “. Тогава той беше с доста дълга коса. Раздаваше го малко хипар. Беше вокалист на една група. Но за събеседването беше отишъл на някакъв локален бръснар и го бяха подстригали – но допустимо най-ужасно. Сякаш му бяха поставили чиния на главата и го бяга подстригали към нея. Беше облякъл доста закостенял костюм и изглеждаше много изключително. Та си рекох „ Какъв е пък този чудак? “ После се замислих, че и той кандидатства за същото място като мен и си споделих „ Как смее? “. Та не започнахме по най-хубавия метод, само че скоро разбрах, че Тони Блеър е доста повече от усещането, което човек придобива, когато гледа странната му прическа и костюм. Стана по този начин, че дружно ни образоваха. Опознахме се. Беше през 1976 година и от този момент сме дружно. На 29 март си празнувахме 42-годишнината от сватбата. Имаме четири деца и шест внучета, още едно внуче е на път.

Благословени сте, сигурно. Как се почувствахте, когато брачният партньор Ви беше определен за министър-председател?
Невероятно горда бях. Едно от нещата, които установихме, когато се опознахме, че споделяме вярата в справедливостта, във опциите за всички хора. Равните благоприятни условия за изява. Аз съм от регион на Ливърпул, който до тогава избираше народен представител от Консервативната партия. Съпругът ми се притесняваше, не искаше да се счита, че успеха му е в забрадка вързана, въпреки че хората твърдяха, че ще спечелим през 1997 година Но вечерта, когато оповестиха, че родният ми Кросби, регионът в Ливърпул, който постоянно е имал народен представител от консерваторите, е дал гласа си за лейбъристите, разбрах, че в действителност сме се трансформирали. Велик миг беше – за мен, за сестра ми, за майка ми, татко ми. И още по-велик за Тони. Странното нещо беше, че Тони нямаше време – и това го споделя в неговата книга – да го осъзнае. По нашата система щом излязат резултатите през нощта, безусловно на идващия ден поемаш ръководството. И за него най-важното беше отговорността. Беше най-младият министър-председател на 20-ти век в Обединеното кралство. Децата ни тогава бяха на 9, 11 и 13 години. На „ Даунинг стрийт “ не бяха живели деца до тогава. Всичко това беше страховито, в действителност.

Цялото изявление можете да наблюдавате във видеото горе.