Съдът на ЕС отпуши гражданската конфискация
Съдът на Европейския съюз още веднъж развърза ръцете на КПКОНПИ по делата за лишаване на нелегално добито имущество. Както ръководеният от някогашния основен прокурор Сотир Цацаров антикорупционен орган, по този начин и засегнатите лица, очакваха решението с неспокойствие, тъй като стотици производства за милиони левове бяха вдигнати " на трупчета " до произнасянето на съда в Люксембург. Битката към тълкуването на антикорупционното законодателство е следващият епизод от войната около отнемането на така наречен необясними богатства без оглед на резултата от водените против притежателите им наказателни производства.
Делото пред Съда на Европейски Съюз беше формирано през април 2019 година по т. нар. преюдициалното питане, отправено от състав от Софийски градски съд (СГС), по отношение на делото за конфискация срещу бившата управителка на Клиниката по дерматология във ВМА Мирослава Кадурина и нейните брачен партньор и наследник. Искът на КПКОНПИ против тях е за лишаване на имущество в размер на 2.8 млн. лева, а в питането до евромагистратите са визирани 6 въпроса. Общото сред тях е попада ли гражданската конфискация в обсега на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз.
В решението си Съдът на Европейски Съюз показва, че висящото пред Софийски градски съд произвеждане против Кадурина е гражданско, а във вътрешната ни уредба има
обособен режим на конфискация по наказателното право.
Подчертано е, че първият режим се ползва без значение от възможното наказателно произвеждане против хипотетичния причинител на закононарушенията, както и от възможна неоправдателна присъда за него. Съдът приема, че Директивата не се ползва за гражданската конфискация, тъй като тя не е обвързана с развиването на наказателното произвеждане, макар че образуването му е съображение за нейното започване. Аргументът е, че при този вид правосъдни производства не се откриват закононарушения.
На процедура евросъдът в Люксембург удостовери тезата на антикорупционната комисия, че гражданската конфискация не попада в обсега на директивата. Заради преюдициалното запитване обаче се стигна до прекъсване на общо 346 каузи, пръснати из съдилищата в цялата страната. Сред тях са производствата по искове на КПКОНПИ срещу бизнесмена Васил Божков, евродепутата Елена Йончева, юриста Лазар Карадалиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев.
Нещо сходно се случи и предходната година, когато отново поради преюдициално запитване, различен състав на Софийски градски съд спря делото против банкера Цветан Василев. Еднотипен бе и отговорът на Европейския съд - отнемането на нелегално добито имущество по гражданскоправен път не е обусловено от влизането в действие на неоправдателна присъда по наказателно дело. Мотивът -
българската уредба на гражданската конфискация е в сходство
с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета по отношение на конфискация на облаги, средства и имущество от закононарушения.
Едновременно със Съда на Европейския съюз, режимът за лишаване на необясними благосъстояния е предмет на пояснение и от българските висши съдилища. Миналата година Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение по въпроса. То бе подписано и огласено единствено седмица, откакто Сотир Цацаров показа в Народното събрание доклада на КПКОНПИ за 2019 година и от парламентарната естрада съобщи, че поради забавянето на решение във Върховен касационен съд са спрени 128 каузи за конфискация.
Тълкувателното дело беше формирано по предложение на състав на Върховен касационен съд, който установи разнопосочна правосъдна процедура и по трите закона по отношение на характера на срока на инспекция от страна на антикорупционната комисия. С изтичането на този период, страната следва да предяви в съда иск за лишаване на откритото нелегално добито имущество в нейна изгода. Според едни правосъдни състави този период е единствено инструктивен и неспазването му не пречи на комисията да предяви иск за лишаване на имущество, когато е подготвена. Други правосъдни сформира обаче вземат решение сходни проблеми по тъкмо противоположния метод - в случай че комисията е предявила иск за конфискация след приключване на периода за инспекция, делото се приключва.
Отговорът на Върховен касационен съд беше в поддръжка на първото схващане:
неспазването на периода за проверка не е спънка КПКОНПИ да предяви иск
за лишаване на имущество. Посочено беше обаче, че случайното неспазване на сроковете не би трябвало да бъде толерирано и за него може да се търси отговорност по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Седем от висшите съдии не бяха съгласни с тази теза и по тази причина подписаха решението с изключително мнение. Според тях гражданската конфискация си остава с наказателно-правен темперамент и би трябвало да бъде обсъждана само като наказателна принуда за незаконна активност, доказана с влезнала в действие присъда.
Въпреки тълкувателното решение, засягането на огромни материални ползи продължава да води до спорна правосъдна процедура. Миналият месец ВКС образува ново тълкувателно дело по искане на шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров, главния прокурор Иван Гешев и някогашния към този момент министър на правораздаването Янаки Стоилов. Установеният от тях разнобой в практиката е по повод на понятието „ имущество “.
Според съдиите в единия лагер под „ имущество “ би трябвало да се има поради цената на всички активи, добити през целия проверяван интервал, а не „ нелегално добито имущество “ или „ нелегално добито налично имущество “. Според жителите на другия лагер, нелегално добито може да е единствено имуществото, влезнало в патримониума на проверявания през проучвания интервал, което е налично в края на този интервал.
Втората разграничителна линия е по повод обсега на понятието
" доста противоречие " сред имущество и легален чист приход.
Освен това, Върховен касационен съд би трябвало да отговори и на въпроса " Следва ли ответникът да заплати в изгода на страната паричната равноценност на получените суми с непостоянен легален източник, както и сумите от добитото и след това отчуждено или изчезнало друго имущество, за което не е открит легален източник на средства за придобиването му, ако те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания интервал и не е открито преобразуването им в друго имущество? “
Спорът в тази тенденция е дали да се лишава всяко имущество, минало през патримониума на проверявания, или единствено наличното в края на проверявания интервал, когато част от добитото може да е отчуждено или укрито, само че може да бъде иззета паричната му равностъоност. Иначе казано разнобоят в правосъдната процедура отразява още веднъж острото опълчване към приложението на антикорупционния закон като дейно, само че и рисково оръжие за реализиране на правдивост.
Делото пред Съда на Европейски Съюз беше формирано през април 2019 година по т. нар. преюдициалното питане, отправено от състав от Софийски градски съд (СГС), по отношение на делото за конфискация срещу бившата управителка на Клиниката по дерматология във ВМА Мирослава Кадурина и нейните брачен партньор и наследник. Искът на КПКОНПИ против тях е за лишаване на имущество в размер на 2.8 млн. лева, а в питането до евромагистратите са визирани 6 въпроса. Общото сред тях е попада ли гражданската конфискация в обсега на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз.
В решението си Съдът на Европейски Съюз показва, че висящото пред Софийски градски съд произвеждане против Кадурина е гражданско, а във вътрешната ни уредба има
обособен режим на конфискация по наказателното право.
Подчертано е, че първият режим се ползва без значение от възможното наказателно произвеждане против хипотетичния причинител на закононарушенията, както и от възможна неоправдателна присъда за него. Съдът приема, че Директивата не се ползва за гражданската конфискация, тъй като тя не е обвързана с развиването на наказателното произвеждане, макар че образуването му е съображение за нейното започване. Аргументът е, че при този вид правосъдни производства не се откриват закононарушения.
На процедура евросъдът в Люксембург удостовери тезата на антикорупционната комисия, че гражданската конфискация не попада в обсега на директивата. Заради преюдициалното запитване обаче се стигна до прекъсване на общо 346 каузи, пръснати из съдилищата в цялата страната. Сред тях са производствата по искове на КПКОНПИ срещу бизнесмена Васил Божков, евродепутата Елена Йончева, юриста Лазар Карадалиев и оръжейния търговец Емилиян Гебрев.
Нещо сходно се случи и предходната година, когато отново поради преюдициално запитване, различен състав на Софийски градски съд спря делото против банкера Цветан Василев. Еднотипен бе и отговорът на Европейския съд - отнемането на нелегално добито имущество по гражданскоправен път не е обусловено от влизането в действие на неоправдателна присъда по наказателно дело. Мотивът -
българската уредба на гражданската конфискация е в сходство
с Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета по отношение на конфискация на облаги, средства и имущество от закононарушения.
Едновременно със Съда на Европейския съюз, режимът за лишаване на необясними благосъстояния е предмет на пояснение и от българските висши съдилища. Миналата година Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) излезе с тълкувателно решение по въпроса. То бе подписано и огласено единствено седмица, откакто Сотир Цацаров показа в Народното събрание доклада на КПКОНПИ за 2019 година и от парламентарната естрада съобщи, че поради забавянето на решение във Върховен касационен съд са спрени 128 каузи за конфискация.
Тълкувателното дело беше формирано по предложение на състав на Върховен касационен съд, който установи разнопосочна правосъдна процедура и по трите закона по отношение на характера на срока на инспекция от страна на антикорупционната комисия. С изтичането на този период, страната следва да предяви в съда иск за лишаване на откритото нелегално добито имущество в нейна изгода. Според едни правосъдни състави този период е единствено инструктивен и неспазването му не пречи на комисията да предяви иск за лишаване на имущество, когато е подготвена. Други правосъдни сформира обаче вземат решение сходни проблеми по тъкмо противоположния метод - в случай че комисията е предявила иск за конфискация след приключване на периода за инспекция, делото се приключва.
Отговорът на Върховен касационен съд беше в поддръжка на първото схващане:
неспазването на периода за проверка не е спънка КПКОНПИ да предяви иск
за лишаване на имущество. Посочено беше обаче, че случайното неспазване на сроковете не би трябвало да бъде толерирано и за него може да се търси отговорност по Закона за отговорността на страната и общините за вреди (ЗОДОВ). Седем от висшите съдии не бяха съгласни с тази теза и по тази причина подписаха решението с изключително мнение. Според тях гражданската конфискация си остава с наказателно-правен темперамент и би трябвало да бъде обсъждана само като наказателна принуда за незаконна активност, доказана с влезнала в действие присъда.
Въпреки тълкувателното решение, засягането на огромни материални ползи продължава да води до спорна правосъдна процедура. Миналият месец ВКС образува ново тълкувателно дело по искане на шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров, главния прокурор Иван Гешев и някогашния към този момент министър на правораздаването Янаки Стоилов. Установеният от тях разнобой в практиката е по повод на понятието „ имущество “.
Според съдиите в единия лагер под „ имущество “ би трябвало да се има поради цената на всички активи, добити през целия проверяван интервал, а не „ нелегално добито имущество “ или „ нелегално добито налично имущество “. Според жителите на другия лагер, нелегално добито може да е единствено имуществото, влезнало в патримониума на проверявания през проучвания интервал, което е налично в края на този интервал.
Втората разграничителна линия е по повод обсега на понятието
" доста противоречие " сред имущество и легален чист приход.
Освен това, Върховен касационен съд би трябвало да отговори и на въпроса " Следва ли ответникът да заплати в изгода на страната паричната равноценност на получените суми с непостоянен легален източник, както и сумите от добитото и след това отчуждено или изчезнало друго имущество, за което не е открит легален източник на средства за придобиването му, ако те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания интервал и не е открито преобразуването им в друго имущество? “
Спорът в тази тенденция е дали да се лишава всяко имущество, минало през патримониума на проверявания, или единствено наличното в края на проверявания интервал, когато част от добитото може да е отчуждено или укрито, само че може да бъде иззета паричната му равностъоност. Иначе казано разнобоят в правосъдната процедура отразява още веднъж острото опълчване към приложението на антикорупционния закон като дейно, само че и рисково оръжие за реализиране на правдивост.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ