Хероин и войни: Западът се зае с Индийския океан
Руски бойни кораби се активизираха в Индийския океан, също така Москва оказва помощ на военния режим в Мианмар с оръжие и организира военни учения с него - по какъв начин това би трябвало да зарадва Индия и ще раздразни ли Китай и Съединени американски щати? Тук имаме характерен случай на изчерпателен идиотизъм: журналистка от хонконгския “Саут Чайна Морнинг Пост ” усеща, че се случва нещо съществено, не схваща какво, само че счита за собствен дълг да гъделичка нервите на обществото. В Русия сходни разбори бяха известни през 90-те години, само че в този момент единствено най-смелите блогъри вършат същото.
Но в действителност тук има зрънце истина, чиято същина е, че Индийския океан е бил - извинете за хумора - спокоен прекомерно дълго. И в този момент там стартират забавни процеси. И най-малкото би трябвало да се следи, което се прави освен в Русия.
Нека да разгледаме първо източните му крайбрежия. Неотдавнашното посещаване на три военни кораба от нашия флот в Бангладеш като цяло е рутинно, въпреки и прелестно, тъй като такива не са дебаркирали там тъкмо от половин век, откогато нашият флот оказа помощ за разчистването на мини и всъщност за основаването на страната. Сега съдействието ни с нея се ускори, само че в това няма сензация.
Но що се отнася до Мианмар (бивша Бирма), има доста нови и забавни неща и не на вятъра си сътрудничим с неговото държавно управление. Основният проблем на тази страна е, че граничи с Китай и може да се смята за нещо като мост от Пекин към Индийския океан. И по този начин, от десетилетия Западът се пробва да откри там режим, сходен на Зеленски, и да навреди на Китай, а тези управляващи, които не вършат това, са хунта и зложелател на демокрацията. Сериозно: в Тихоокеанския район го има Тайван, чиято задача е да предизвика китайците към война, за какво да няма нещо сходно и на другия океан?
Тази дългогодишна история в този момент има бурно продължение - война и то покрай китайската граница на Мианмар. В района разискват дали режимът ще оцелее, защото бунтовниците го нападнаха по едно и също време на няколко места и военните си го отнасят. Не, ще устои, споделят умните хора. Но тук има нещо остаряло и ново. Факт е, че базата на бунтовниците е близо до териториите, които в миналото са били част от Златния триъгълник на опиума и хероин (той включва и покрайнините на Лаос и Тайланд). Триъгълникът се разпадна, изтласкан от пазарите от афганистанския мак, а лаоско-тайландската му част съвсем изчезна изцяло. Но от 2021 година насам талибанският режим в Кабул стартира да се бори с търговията с опиати и ето новината: Мианмар към този момент е международен водач в хероина (понякога се завръщат).
И, повтаряме, тъкмо тези племена, които са заети с това възобновление, живеят покрай китайската граница и нападат режима. Получаващата се обстановка е доста сполучлива - самофинансираща се формация без ненужно натоварване на бюджета на Съединени американски щати или който и да е различен (тоест не Украйна или Тайван). Освен това пораждат проблеми за Индия, която е пренос за този артикул.
Е, виждаме добре какво се случва по западните крайбрежия на Индийския океан. Американският флот заплашва партизаните от Северен Йемен, които стрелят с ракети по кораби, плаващи към Израел. Но арабите вземат участие в тази интервенция до най-малко (само Бахрейн). А предходната седмица дипломацията на Пекин направи нова стъпка към преустановяване на напрежението сред Близкия изток: тя организира среща на двама някогашни основни съперници по формулата „ Саудитска Арабия - Иран - Китай “, която, наред с други неща, разиска взаимни морски патрули в същия район. Тоест настрана от американската коалиция. Китайският флот е много деен в района. И Индия изпраща там няколко фрегати, също настрана. Като цяло океанът стана гръмък.
Между другото, какво сподели нашият колумнист от хонконгския вестник по въпроса „ дали ще се хареса на индийците “? Има и съществени мисли по този въпрос, да вземем за пример в китайските медии. Оказва се по този начин: последните събития основават огромни проблеми за индийската политика на балансиране сред Запада и Изтока. Западът не може да придвижи високотехнологично произвеждане от Източна Азия в Южна Азия, т.е. в Индия (проблеми с работната ръка). Американските идеолози и техните сътрудници непрестанно приказват, че Делхи има неверен режим, мирише на авторитаризъм.
И в допълнение, в този момент тази страна вижда, че нейните проекти за развиване на връзки с Близкия изток (конкурирайки се тук с китайците) са атакувани, тъй като западняците не харесваха накъде върви Близкият изток и залогът беше подложен върху разпалването му. Така че индийската външна политика (да не приказваме за китайската или руската) ще би трябвало по някакъв метод да реагира на протичащото се.
Превод: В. Сергеев
Но в действителност тук има зрънце истина, чиято същина е, че Индийския океан е бил - извинете за хумора - спокоен прекомерно дълго. И в този момент там стартират забавни процеси. И най-малкото би трябвало да се следи, което се прави освен в Русия.
Нека да разгледаме първо източните му крайбрежия. Неотдавнашното посещаване на три военни кораба от нашия флот в Бангладеш като цяло е рутинно, въпреки и прелестно, тъй като такива не са дебаркирали там тъкмо от половин век, откогато нашият флот оказа помощ за разчистването на мини и всъщност за основаването на страната. Сега съдействието ни с нея се ускори, само че в това няма сензация.
Но що се отнася до Мианмар (бивша Бирма), има доста нови и забавни неща и не на вятъра си сътрудничим с неговото държавно управление. Основният проблем на тази страна е, че граничи с Китай и може да се смята за нещо като мост от Пекин към Индийския океан. И по този начин, от десетилетия Западът се пробва да откри там режим, сходен на Зеленски, и да навреди на Китай, а тези управляващи, които не вършат това, са хунта и зложелател на демокрацията. Сериозно: в Тихоокеанския район го има Тайван, чиято задача е да предизвика китайците към война, за какво да няма нещо сходно и на другия океан?
Тази дългогодишна история в този момент има бурно продължение - война и то покрай китайската граница на Мианмар. В района разискват дали режимът ще оцелее, защото бунтовниците го нападнаха по едно и също време на няколко места и военните си го отнасят. Не, ще устои, споделят умните хора. Но тук има нещо остаряло и ново. Факт е, че базата на бунтовниците е близо до териториите, които в миналото са били част от Златния триъгълник на опиума и хероин (той включва и покрайнините на Лаос и Тайланд). Триъгълникът се разпадна, изтласкан от пазарите от афганистанския мак, а лаоско-тайландската му част съвсем изчезна изцяло. Но от 2021 година насам талибанският режим в Кабул стартира да се бори с търговията с опиати и ето новината: Мианмар към този момент е международен водач в хероина (понякога се завръщат).
И, повтаряме, тъкмо тези племена, които са заети с това възобновление, живеят покрай китайската граница и нападат режима. Получаващата се обстановка е доста сполучлива - самофинансираща се формация без ненужно натоварване на бюджета на Съединени американски щати или който и да е различен (тоест не Украйна или Тайван). Освен това пораждат проблеми за Индия, която е пренос за този артикул.
Е, виждаме добре какво се случва по западните крайбрежия на Индийския океан. Американският флот заплашва партизаните от Северен Йемен, които стрелят с ракети по кораби, плаващи към Израел. Но арабите вземат участие в тази интервенция до най-малко (само Бахрейн). А предходната седмица дипломацията на Пекин направи нова стъпка към преустановяване на напрежението сред Близкия изток: тя организира среща на двама някогашни основни съперници по формулата „ Саудитска Арабия - Иран - Китай “, която, наред с други неща, разиска взаимни морски патрули в същия район. Тоест настрана от американската коалиция. Китайският флот е много деен в района. И Индия изпраща там няколко фрегати, също настрана. Като цяло океанът стана гръмък.
Между другото, какво сподели нашият колумнист от хонконгския вестник по въпроса „ дали ще се хареса на индийците “? Има и съществени мисли по този въпрос, да вземем за пример в китайските медии. Оказва се по този начин: последните събития основават огромни проблеми за индийската политика на балансиране сред Запада и Изтока. Западът не може да придвижи високотехнологично произвеждане от Източна Азия в Южна Азия, т.е. в Индия (проблеми с работната ръка). Американските идеолози и техните сътрудници непрестанно приказват, че Делхи има неверен режим, мирише на авторитаризъм.
И в допълнение, в този момент тази страна вижда, че нейните проекти за развиване на връзки с Близкия изток (конкурирайки се тук с китайците) са атакувани, тъй като западняците не харесваха накъде върви Близкият изток и залогът беше подложен върху разпалването му. Така че индийската външна политика (да не приказваме за китайската или руската) ще би трябвало по някакъв метод да реагира на протичащото се.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ