Римското скулптурно изкуство е известно със своята красота, изящество и

Римското скулптурно изкуство е известно със своята хубост, великолепие и усет към пропорциите. Редица скулптури са достигнали до нас, въпреки развалени, само че те ни дават визия за размаха с който античното римско изкуство си служи. Римското скулптурно изкуство е правоприемник на елинските, само че както при множеството неща, те прибавят от себе си или ги доразвиват. По този метод имаме всички тези известни скулптури, които са по музеи от целият свят или сбирки. Статуи, барелефи, това е римският метод да показват себе си, да показват/доказват уважението към старите езически богове. По време на дългата си история Древен Рим не изневерява на направата на скулптури. През интервала на принципата имаме най-голямата централизация на скулптури и статуи. Колкото повече се отдалечаваме от I век достигайки до III, постепенно понижават археологически данни и изобщо образци за скулптури? На какво се дължи това, за какво се случва и какви са скулптурните доказателства през Късна древност? Това е тематиката на тази обява. Ще разгледаме най-известните райони и градове към тях, където имаме мостри на скулптурното римско изкуство.

Изработката на скулптури през Късна древност не стопира, само че се забавя, сравнявайки предходните интервали. Това с което се характеризира основно е повторната приложимост на материал или преработката на остарели скулптури. След рецесията от III век при, която едвам не рухва империята, стопанската система пострадва съществено, в това число и услугите на скулптурите. Затова се употребяват остарели скулптури за материал, тъй като направата на бюстове, скулптури е скъпо. Богатите римляни и знатни римляни не престават да имат уязвимост към изящните скулптури, само че те в този момент са още по-скъпи. Друга причина за бавният залез на скулптурната направа, можем да търсим и в новата държавна вяра – християнството. Разбира се тази наклонност се резервира на запад, само че тя в никакъв случай няма да е по този начин обилна както в предходните епохи. 

Не е учудващо да споменем, че един от най-богатите региони на скулптури в Италия, е град Рим, поради статута му на столица. Друго място, което откриваме доста скулптурни доказателства са в сегашен Истанбул – също столица, Новият Рим. Мала Азия е различен богат район, Северна Африка, Испания. 

Нека да стартираме от Италия – както към този момент споменахме доста провинции в Римската империя се славят със своето голямо скулптурно дело, Италия е една от тези области. Италия като център на Римската империя претърпява истински строително знамение през II-III век, за благополучие на провинцията тази мощна наклонност се резервира и през IV век с спирания. Градският живот остава доста мощен в Италия, което е причина за появяването на доста скулптури, само че има и още една значима причина. Тук се намира имперският двор, който e ситуиран на север и мощно сенаторско съсловие на юг. Разбира се варварските нашествия при започване на IV век оказват негативно въздействие. За да добиете визия защо културно благосъстояние има в Италия, ще загатна, че редица учени от Европа са основали онлайн база данни с всевъзможни надписи, скулптури, барелефи, датирани от интервала на Късна древност. Според базата данни в нея има 750 надписи и 270 скулптури на територията на Италия. Доста сериозна цифра, което е един дребен образец за благосъстоянието на провинцията. Първият образец е бронзов надпис (LSA 1788) отбелязващ слагането му за да  украсява баните във Амитернум (централна Италия), датиран е от 325 година. Надписа гласи: „ В годината на консулите Паулин и Юлиан на 7-ия ден след декемврийските иди, в курията на Амитернум, в седмата година на императора, в най-посещавания ден с огромен брой присъстващи декуриони… (II.20-22) … със лични средства той покри разноските и възвърне баните, които дълго време бяха унищожени от античността, като добави нов портик и всички орнаменти за хубостта му и украси със скулптури и го посвети през името на нашия стопанин Констант, блажен Цезар… “. Изглежда, че бронзовата основа е употребена наново, нещо, което ще срещаме постоянно.

Следващият образец (LSA-1617) от Италия е надпис илюстриращ ангажираност към ръководещият император – този  надпис е към Диоклециан от 286 година, открити в региона Tuscia et Umbria (централна Италия). Основата в началото е употребена за посвещение на локална забележителност още през I-II век. По-късно е употребен наново като в началото е отдаден на император Карин през 283 година и чак най-после е отдаден на Диоклециан. Този мраморен надпис споделя: „ На великия и непобеден император Цезар Кай Валерий Диоклециан, благоверен, благополучен, август, понтифекс максимус, с трибунска власт за трети път, консул за повторно, татко на страната, проконсул; съветът и хората на Луни [създадоха това], отдадени на неговия възвишен дух и великолепие. “. Трети следващ образец на надпис от Италия ни споделя за каменна основа с надпис употребена четири пъти за посвещение – в началото за локален магистрат, повторно за посвещение на Магния Урбика, брачна половинка на император Карин, трети път за посвещение на император Галерий и най-после за Максенций. Датиран е от 307 година (LSA 1619), открит в Tuscia et Umbria.

Нека разгледаме какви римски монументи и скулптури има във Вечният град – Рим? Нито един град от Средиземноморието, може да се съпоставя с Рим и неговата превъзходна сбирка от скулптури. Много от статуите са издигнати по разнообразни мотиви, само че има такива, които са докарани от далечни места като египетските обелиски, които са изменени съгласно потребностите на римската традиция. Статуи се издигат при значими промени и събития, които ознаменуват уместно събитията. Между 284 и 604 година, археолозите класифицират в Рим, 435 скулптури, сред ръководството на Диоклециан и Фока. Тази численост е ниска сравнявайки ранноимперският интервал, само че е доста висока, в случай че създадем съпоставяне с други градове от Късна древност. Рим е неповторим и по още една причина – поради доста непокътнати скулптури. Ако в ранноимперският интервал имаме доста статуи, които са отдадени на императори и сенатори, през Късна древност има на духовници, тъй като Рим се трансформира в един от най-важните християнски центрове. Надпис на латински с мраморна основа открит на Колизеума в чест на император Теодосий Ι, (LSA 1303) датирана към 391 година. Надписът върху основата гласи: „ На нашия стопанин Флавий Теодосий Август. Фалтоний Проб Алупий, от най-известния сан, градски префект. ”

Флавий

Освен на император, може да се издигне паметник в чест на всесилен локален благородник и филантроп какъвто е случая с префекта на града и консул, Амний Маний Цезоний Никомах Аниций Паулин (младши),(LSA 1394) датирана към 334 година. Предната част демонстрира следи от заличаване на по-ранен надпис, който е сменен от нашия текст. На гърба има релеф, показващ Дионисий, Ариадна и пантера сред тях, в рамка от седнал Херкулес отляво и Меркурий отдясно. Оригиналният монумент се отнася към 2-ри век по стилови критерии. Издигнат е от гилдията на кожарите в символ на почитание. Статуя може да бъде издигната в чест на родственик какъвто е случая с бронзовата основа с Юний Кварт Паладий, консул и преториански префект от неговият брат. Основата на статуята е датирана сред 416-421 година в Рим: “Юний Кварт Паладий, от сан на Кларисимус. На човек, отличаващ се с величието и благородството на своите най-забележителни почести, Юний Кварт Паладий, от кларисимус и прочут сан, който надмина почестите на своите предшественици и непрестанно се подчиняваше на римският народ, претор и квестор (praetori et quaestori kandidato), нотариус и трибун, комес на императорската хазна (comes sacrarum largitionum), преториански префект на Илирик, Италия и Африка в продължение на шест години, консул (consul ordinarius), легат на най-забележителния Сенат четири пъти. Поради мощната обвързаност на тяхното роднинство и за украсата на къщата му, брат му счете за заслужено да сложи и сложи негова скулптура измежду себе си и фамилията му. “ (LSA-1521).

Имаме образец за издигане на скулптура, отдадена на спортист носещ името Филумен, издигната по заповед на императорите (Валентиниан I, Валент и Грациан) сред 367-375 година. Открита е градините на С. Пиетро в Рим, Винколи: „ Нашите господари и императори Валентиниан, Валент и Грациан, вечно Августи, взеха решение, че Филумен, който побеждаваше във всяко атлетическо съревнование от Изток на Запад в комбинирани надпревари (pammachus), битка, панкраций и с ръкавици, което е бокс, си коства безконечна популярност [постигната чрез] слагането на скулптура в залата на спортистите (curia athletarum). Всички спортисти (xystici) одобриха това с признателност, сенатът също, а също и римският народ го последваха с голямо снизхождение. “ (LSA-1491). Няма по какъв начин да пропуснем голямата раздробена на части скулптура на император Константин по позната като Колосалната скулптура на Константин, (LSA-554) открита в Рим направена от мрамор и датирана в интервала 311-337. Към днешна дата в градината на Вила Кафарили в Капитолийските музеи има издигната едно към едно скулптура на император Константин, която е копие на раздробената, само че с помощта на новаторски технологии няма съвсем никаква разлика и може да бъде забелязана от гости в целият си искра. 

Следващата скулптура от Рим е главата на изобразен император (мрамор) за който не е доста несъмнено кой е в действителност. Има евентуално да е Аркадий, Грациан или Теодосий I. Ясно се вижда императорската диадема, която носи, типична за интервала. Диадемата има низък ред перли и по-късно лента, украсена с врязани кръгове и правоъгълници, които се редуват. Горният борд е очукан, а централният украсителен детайл на главната лента е отчупен. Императорска диадема се появява за първи на монети след 325 година (LSA-589). Мраморната глава на император Максенций е още една късноантична скулптура, открита в Рим, датирана сред 293-312 година (LSA-896). Последната скулптура от Рим, която ще споменем от Късна древност е фрагментираната бронзова глава на император Валенс и датирана е сред 364-367 (LSA-580).

От Апенинският полуостров се пренасяме на Балканският и по тъкмо в Новият Рим – Константинопол. В новата имперска столица Константинопол археолозите разполагат с доста доказателства за издигане на скулптури, най-вече императорски издигани много по-късно от всеки различен римски център. Основно доказателствата за тези скулптури се намират в писмени източници. Оцелелите скулптури с надписи са нищожни. В Константинопол са открити към двеста предмети, които свидетелстват, че късноантичното разработване на скулптури е доста мощно застъпено в столицата. Имаме двадесет и шест оживели скулптури, тринадесет основи  на скулптури към 160 писмени препратки. За разлика от Рим, чиито скулптури и статуи са изследвани още от Ренесанса, археологически Константинопол дълго време е чужд. Както към този момент споменахме главните доказателства за статуите в Константинопол идва от писмените източници в тези източници откриваме два вида скулптури неимперски и имперски. Неимперските са показани с образци като скулптури на политикът и оратор Темистий, които има издигнати цели две бронзови скулптури – (LSA-467, 468), голям брой образци за скулптури на колесничари като Еусебий и Порфирий (LSA-489,499). Други неимперски скулптури са издигнати в чест на високопоставени чиновници – имаме консули като Аврелиан (LSA-344), Флавий Ардабур Аспар (LSA-353) и Петър Варсима (LSA-477), префекти на Константинопол като Аеций (LSA-471), Лонгиний  (LSA-476). Освен тях писмените източници загатват за скулптура на прочут доктор – Якоб Психрист, военни пълководци от V век като Никита, Велизарий и даже известни фигури от Западната Римска империя като сенатора Луций Аврелий Авианий Симах. Колкото и необикновено да звучи има писмени доказателства за издигането на скулптура на съюзен безчовечен водач – тервингският (готски) водач Атанарих. Подобно на Рим някои от тези скулптури са позлатен бронз, употребен единствено за фигури с висок авторитет.

Впечатляващо ще е че тези скулптури са издигнати през VI век, когато в Рим на практика тази традиция е умряла. Пет скулптури от Константинопол носят типичното „ административно облекло “ през Късна древност – те са облечени с хламида (дълъг плащ покриващ цялото тяло, декориран с коприна или вълнени орбикули, закрепен с фибула, както и късноантична роба.  На две от статуите с хламиди се вижда колан, който не е богато декориран. 

Имперските скулптури, дружно с тези на фамилии им, преобладават в Константинопол. Нови императорски скулптури не престават да се издигат в столицата до VII век, дълго откакто тази традиция е изчезнала на други места. В подобен огромен град, който от ръководството на Теодосий I се превърща в непрекъсната резиденция на императора, не е изненадващо, че някои от паметниците на императорските скулптури са впечатляващо огромни. Най-впечатляващи от всички са двете колони на Теодосий I и Аркадий (LSA 2458 и 2459), със спирални релефи и увенчани с колосални бронзови скулптури, и Златната врата, със своята статуя(LSA 2497). Едва ли по-малко впечатляваща е статуята на Константин върху колона от порфир, сложена в средата на неговия конгрес или гигантската скулптура на Юстиниан, яздещ кон. Малко от образното влияние на тази скулптура може да се види в колосалната бронзова скулптура на император с ризница сега в Барлета (LSA 441), която съвсем несъмнено идва от Константинопол. Никъде другаде няма нищо, което да се съпостави с този мащаб на почетни скулптури от V век. Паметниците от V и VI век по-специално се открояват в контрастност с тези от актуалния Рим и Равена, явен израз на изместването на благосъстоянието и властта на изток. Императорските скулптури в Константинопол и отвън столицата се отличават с потреблението на безценен материал какъвто. Такъв е порфира употребен за колони и поддържащи скулптури Някои императорски скулптури се създават от сребро. 

След Рим и Константинопол отиваме в Мала Азия в античният град Афродизиас. Почетните скулптури за част от градският пейзаж на градове, които имат статута на провинциална столица. Такъв е случая с Афродизиас – където са непокътнати доста и в доста положително положение, доста скулптури от Късна древност и даже още по-назад във времето най-малко, до VI в. прочие Хр. Градът действа до края на VII век като политически център, когато след сасанидските и арабските нашественици ромейският надзор е съществено разтърсен. Градът оцелява през вековете, тъй като е надалеч от огромните пътища. Афродизиас има остаряла традиция по направа на скулптури. Изработването на скулптури не стопира дълго време, тъй като наоколо до града има каменна кариера откъдето се черпи мрамор за тях. Малоазиатският град има популярност на място,където се създават скулптури, които от време на време пътуват даже до Рим. Както в Константинопол и тук в Афродизиас, има прелестни мостри на скулптурното дело. Някои от най-емблематичните скулптури се намират в Археологическият музей на Истанбул, само че те са открити точно тъкмо в Афродизиас. Такива са статуята на император Валентиниан II, облечен с късноантична роба и диадема или статуята на Флавий Палматус, облечен отново с роба. В Афродизиас има мостри на скулптури с химатиони като шефа на града, Александрос. Градът име локален музей, където могат да се видят най-впечатляващите скулптури (а те са много).

Валентиниан II

Последният град, който ще разгледаме е Ефес, също прочут със скулптурното благосъстояние. За  страдание разбор на всички късноантични мостри от Ефес, в никакъв случай не е юридически. Това, което ще споменем е единствено дребна част от един град с доста богата история скулптурни мостри. От Късна древност има обилни археологически доказателства за имперско наличие в Ефес. В интервала 1895-1990 са открити към четиридесет и пет основа за скулптури. Както и при други градове от Римската империя, през Късна древност и в Ефес, се употребяват остарели скулптурни основи за обрисуване на нови. Повторната приложимост се следи, най-малко от II век. В Ефес има надписи, които са отдадени на чиновници като шеф на града. Имаме скулптури на високопоставени чиновници като евнухът Евтропий, от него имаме единствено бюст. Разбира се няма по какъв начин минем без имперските скулптури като тази (без глава) на император Констанций II и Констант. Тук е открита известната скулптура на Стефанос, проконсул на Азия, облечен с късноантична роба или скулптури облечени с химатиони като шефа на града, Дамокарис. Описаните мостри са доста дребна част от римското късноантично скулптурно благосъстояние. За повече информация, може да посетите каталозите на музеите в,които се обитават упоменатите скулптури или онлайн базата (Last Statues of Antiquity-LSA) в които има фотоси и по-подробно изложение.