Когато изкуството стане бизнес
Разпродадени концерти и представления на международни звезди в България, изкупени в първите часове билети за театрални представления, сполучливи културни събитийни формати и фестивали, турнета на български реализатори в чужбина. Така наподобява културната сцена у нас, в случай че следим обществените медии или постоянно използваме платформите за продажба на билети.
На какво се дължи бурното и позитивно развиване на културната среда - на осъзнаването на хората и на бизнеса за силата на изкуството, или обществената поддръжка и/или частна самодейност е моторът? Със сигурност в основата на това е развиването на арт предприемачеството в България, за което, макар че не се приказва като стопански феномен, е „ локомотивът “ на културата.
Какво имаме като среда? Според данни на Национален статистически институт за 2022 година в страната действат 72 театъра, имало е 13 193 представления, посетени от 1,7 млн. фенове. Спрямо 2021 година представленията и визитите се усилват надлежно с 24.4% и 48.3%. Също по данни на Национален статистически институт за последното тримесечие на 2022 година междинните разноски на човек от семейството за свободно време, културен отдих и обучение се усилват на 251 лева (с 68.0%). Ако този растеж се дължи на по-доброто предложение като количество и качество на арт продукции, то това е добра вест, както и мотив да попитаме арт бизнесмени къде и по какъв начин изкуството и бизнесът се срещат.
Представяме опита и визията на две млади дами, които са по едно и също време и създатели, и уредници и мениджъри на културни събития:
Гери Турийска:
Правим културата забавна за частните средства
Гери Турийска е създател на музика и текстове, основател на литературния формат „ Пощенска кутия за приказки “. Гери и екипът ѝ менажират Летен Кинобар Царево, развиват издателство. Води курс в Нов български университет, в който студентите могат да научат по какъв начин да основават наличие за сцена, само че и по какъв начин да го менажират и да познават своите интелектуални права - Снимка: Диляна Флорентин
Г-жо Турийска, Вие се занимавате с изкуство, литература, само че триумфът на Вашите планове изисква и бизнес умения. Как се учите на тях и по какъв начин финансирате начинанията си?
На всички създатели им се постанова да схващат, доколкото е допустимо, и от бизнес. Аз започнах като създател на текстове за песни и на публикации. Постепенно натрупах опит и контакти, които ми помогнаха да се свържа с първите спонсори за формата „ Пощенска кутия за приказки “. Така набрах в началото средства за реализиране на събитията. Печалбата пристигна по-късно. В интервала 2010-2014 година всички средства, които „ Пощенска кутия за приказки “ акумулираше, се изразходваха за нейното развиване. През това време работех и на заплата. Публичните запаси са чудесна опция, от която съм се възползвала в единични случаи. Радвам се, че има такива благоприятни условия, тъй като те са от огромно значение за създателите.
Можем ли да приказваме за арт предприемачество в България? Ако да, каква среда го подхранва?
Да, можем да приказваме за арт предприемачество. Бизнесът от ден на ден гледа на културата като вярното място за постигане до аудиторията, която го интересува. Инфлуенсърството стартира от нашата сцена и „ повлече крайник “ за други формати. Това ме прави щастлива, тъй като доказахме, че културата е забавна територия за частните средства.
Какво е нужно, с цел да бъдеш сполучлив арт бизнесмен?
На първо място - добра концепция. По опция истинска. Нужно е и положително познаване на обществените мрежи като главен канал за връзка с публиката и евентуалните сътрудници. Вече няма по какъв начин да си сполучлив, без да бъдеш деен в платформите.
Оттам нататък, съгласно потребностите. Моят екип е от шестима души, всеки, от които има ясна функционалност. Все още ми се постанова да вземам участие в целия развой по организацията, само че считам, че съм покрай момента, в който ще се нарека „ креативен шеф “.
Последните години има растеж на концерти, представления, нови формати и имена в областта на изкуството, създатели. На какво се дължи това?
Публичните средства помогнаха за разгръщането на бизнеса в областта на изкуството. Все повече планове разчитат на фондове за финансиране, както локално, по този начин и на национално и на европейско равнище. Възможности има. Спечелихме доверието на публиката и все по-често съумяваме да я привличаме. Вярвам, че в България имаме забавна, разнообразна и пълноценна културна сцена, която си заслужава да бъде подкрепяна.
Кои са Вашите „ пазарни “ преимущества?
„ Пощенска кутия за приказки “ е бранд с потвърдена история, задоволително многогодишен, с цел да се довери на личната си логичност. Основното ни преимущество е, че успяхме да спечелим доверието на публиката, която е най-сложният запас за всеки арт бизнесмен. Стараем се да поддържаме интереса ѝ и да развиваме нови публики. Например, „ Пощенска кутия за приказки “ е на турне в Европа в 8 страни.
Не би трябвало да забравяме, че, когато приказваме за изкуство, „ пазар “ не е дума, която обуславя съответна територия. От друга страна, това е гостолюбив формат за реклама. Често работим взаимно по акции с сътрудници от IT бранша, фармацевтиката, модата и алкохолните марки.
Какво бихте предложили на един новак арт бизнесмен?
Да си даде време. Началото не постоянно е с фойерверки. Но си заслужава и напъните, и безсънните нощи. Общество, в което изкуството не участва интензивно в всекидневието, е обречено на мизерия. Арт бизнесмените имат значима задача в оформянето на самосъзнанието на обществото. Не би трябвало да го забравяме. Авторските права в България са едва позната територия. Затова и се случва постоянно да се нарушават. Можем да научим идващото потомство, което ще се занимава с арт предприемачество, да знае своите права и да се грижи за тях.
Лора Чекоратова:
Да мислим за по-комерсиално показване на музиката
Лора Чекоратова е известна българска пианистка, която живее в Ню Йорк. Тя е учител в подготвителния клас на консерваторията Манес към университета “New School ”. Артистичен шеф на организацията „ Салон на Виртуозите “ и съ-председател на Български концертни вечери в Ню Йорк. През 2018 година основава фестивала за камерна музика “Неотъпкана пътека “ в Ковачевица – Снимка: Борислав Жуйков
Г-жо Чекоратова, триумфът на Вашите планове изисква и бизнес умения. Как се учите на тях и по какъв начин и от кое място черпите опит?
Аз имам чисто музикално обучение, тогава на бизнес мисленето се гледаше несериозно. Но с времето хората търсят способи по какъв начин да вършат арт кариера, по какъв начин да са освен експерти в артистичната си специалност, само че и да употребяват бизнес принадлежности и благоприятни условия. В консерваторията, където преподавам, има компетентност „ Музикално предприемачество “ – включва всичко, което човек учи, когато основава дребен бизнес. Всички тези неща аз съм ги научила на терен.
Вие по какъв начин развивате кариерата си?
Взех решение да съм самостоятелен актьор. За мен бе значимо да намеря своя път, да сътворявам свои планове и събития, свързани с ползите ми и с музиката, която ме вълнува, както и със основаване на мултидисциплинарни събития с разнообразни хора на изкуството и стилове музика. Начинът, по който моята кариера се разви, не е характерен.
Първоначално ползата ми към българската музика и композитори даде тенденция на кариерата ми. Имахме доста студенти от България в Ню Йорк и създадохме организация за български музиканти, която към този момент 20 година включва доста известни персони, имаме поддръжка на интернационално равнище, вършим интернационалните концерти.
Преподавам, само че на хонорар, което ми дава независимост да пътувам. Концертирам доста като камерен музикант и като солист. Имам и друга организация в Ню Йорк за млади музиканти – Салон на виртуозите. Не бива да забравяме и фестивала „ Неотъпкана пътека “, който се развива дост добре.
Как се роди и разви " Неотъпкана пътека "?
Прекарвам доста време в България и желаех да основа фестивал - на малко място измежду природата в планината да се събират 10-15 музиканти от целия свят и да работят интензивно. Още от началото започнахме да виждаме проблеми с инфраструктурата. В България има доста читалища – те биха представлявали съвършена мрежа за разпространяване на изкуство от високо равнище. Например, читалището в Ковачевица съвсем не се използваше, а то побира към 200 индивида, съвършено е за класическа музика. Покривът течеше, бе изоставено, което ни се видя необичайно в село - туристическа дестинация. Взехме нещата в свои ръце и с частни средства възстановихме покрива. Оттогава всяка година вършим нещо и за читалището. Осъзнахме, че няма явен проект за поддръжка, по който може да се работи. Дали този проект ще включва частна или държавна поддръжка, просто няма подобен.
Планираме фестивала една година авансово, като вършим от ден на ден събития и планове към него. Първата година започнахме с помощта на финансовата поддръжка на банкова институция и на доброволния труд на наши другари. Надграждаме и вършим планове и към Национален фонд Култура, и с частна поддръжка от Съединени американски щати. Самите актьори са доста ангажирани и нормално също възнамеряват стратегиите си години напред.
Как финансирате плановете и фестивала?
В България системата е друга (европейска), в която страната би трябвало да финансира огромна част от изкуството и културата. В Съединени американски щати има мощно развито дарителство, освен за изкуството и културата, само че в подмяна на данъчни облекчения.
В България спонсорите се включват не толкоз поради данъчни облекчения, а за реклама. А с цел да има реклама, събитието би трябвало да е комерсиално. Ние се оправяме, защото сме относително дребен и нов фестивал. Но в случай че съществувахме целогодишно, щяхме да сме в обстановката на множеството български организации, т.е. щеше да ни е доста мъчно финансово.
Същевременно конкуренцията за печелене на планове с национално финансиране е голяма. Системата следва да се премисли, въпреки че има положителни аспекти. В Съединени американски щати също има мощна конкуренция, само че има система, която работи, и е по-лесно да се възнамерява. Има големи компликации за уредниците в България, а артистите желаят да вършат изкуство. Въпросът е да създадем по този начин, че да го вършат тук, а не в друга страна, в която ще могат да им платят в точния момент.
Какво е нужно, с цел да бъдеш сполучлив арт бизнесмен?
Нужно е да имаш визия какво искаш да постигнеш и следващи стъпки, които да се преценяват деликатно. Аз направих фондация в България, практикувам намирането на средствата, сътрудници, с диалози с най-различни хора от най-различни бизнеси. Винаги поемаш риск, когато организираш събитие, защото зависиш от доста неща, които са отвън твоя надзор, да вземем за пример - положението на стопанската система, геополитика. Като цяло, когато работиш със спонсори, имаш голяма отговорност към тях, както и към участниците и феновете.
Последните години има взрив на нови формати и имена, на благоприятни условия за артистите в България. На какво се дължи това?
Когато човек прави ново, пробно изкуство, е по-трудно да го трансформира в комерсиално, т.е., то да прави пари като поп изкуството или рокендрол музиката. Но това не пречи на хора на изкуството, които се занимаваме с класическа музика, да мислим малко повече за комерсиално показване на нашия артикул.
Това, което липсва освен в България, а на всички места, е мисленето за представянето на нашия артикул. Т.е. билетите за концертите да са на почтена цена. Правим музика онлайн, това също да е против възнаграждение.
В България има основани доста нови организации и формати. По време на Коронавирус рецесията имаше доста нови стратегии към Национален фонд Култура, т.е. бюджетът им беше много по-голям, в сравнение с преди. Миналата година бюджетът още веднъж беше сгънат. Но по-добре да има повече неща, от които неизбежно ще излезе и хубаво качество.
Как „ продавате “ фестивала?
90% от рекламата, която вършим, е с помощта на обстоятелството, че пускаме забавни видеа онлайн. Искаме да представим на публиката фестивала като неповторимо музикално прекарване. Мястото и музиката, която сътворяваме, е това, което притегля. Никога не сме имали проблем с привличането на аудитория, търсим и нови места, зали, където да представяме, с цел да могат още хора да дойдат, с цел да можем органично развиваме продукта. Има капацитет - читалищата са причина за триумф. Следващата стъпка е по тези места да има по една група деятели като нас, които да развиват културния живот.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
На какво се дължи бурното и позитивно развиване на културната среда - на осъзнаването на хората и на бизнеса за силата на изкуството, или обществената поддръжка и/или частна самодейност е моторът? Със сигурност в основата на това е развиването на арт предприемачеството в България, за което, макар че не се приказва като стопански феномен, е „ локомотивът “ на културата.
Какво имаме като среда? Според данни на Национален статистически институт за 2022 година в страната действат 72 театъра, имало е 13 193 представления, посетени от 1,7 млн. фенове. Спрямо 2021 година представленията и визитите се усилват надлежно с 24.4% и 48.3%. Също по данни на Национален статистически институт за последното тримесечие на 2022 година междинните разноски на човек от семейството за свободно време, културен отдих и обучение се усилват на 251 лева (с 68.0%). Ако този растеж се дължи на по-доброто предложение като количество и качество на арт продукции, то това е добра вест, както и мотив да попитаме арт бизнесмени къде и по какъв начин изкуството и бизнесът се срещат.
Представяме опита и визията на две млади дами, които са по едно и също време и създатели, и уредници и мениджъри на културни събития:
Гери Турийска:
Правим културата забавна за частните средства
Гери Турийска е създател на музика и текстове, основател на литературния формат „ Пощенска кутия за приказки “. Гери и екипът ѝ менажират Летен Кинобар Царево, развиват издателство. Води курс в Нов български университет, в който студентите могат да научат по какъв начин да основават наличие за сцена, само че и по какъв начин да го менажират и да познават своите интелектуални права - Снимка: Диляна Флорентин
Г-жо Турийска, Вие се занимавате с изкуство, литература, само че триумфът на Вашите планове изисква и бизнес умения. Как се учите на тях и по какъв начин финансирате начинанията си?
На всички създатели им се постанова да схващат, доколкото е допустимо, и от бизнес. Аз започнах като създател на текстове за песни и на публикации. Постепенно натрупах опит и контакти, които ми помогнаха да се свържа с първите спонсори за формата „ Пощенска кутия за приказки “. Така набрах в началото средства за реализиране на събитията. Печалбата пристигна по-късно. В интервала 2010-2014 година всички средства, които „ Пощенска кутия за приказки “ акумулираше, се изразходваха за нейното развиване. През това време работех и на заплата. Публичните запаси са чудесна опция, от която съм се възползвала в единични случаи. Радвам се, че има такива благоприятни условия, тъй като те са от огромно значение за създателите.
Можем ли да приказваме за арт предприемачество в България? Ако да, каква среда го подхранва?
Да, можем да приказваме за арт предприемачество. Бизнесът от ден на ден гледа на културата като вярното място за постигане до аудиторията, която го интересува. Инфлуенсърството стартира от нашата сцена и „ повлече крайник “ за други формати. Това ме прави щастлива, тъй като доказахме, че културата е забавна територия за частните средства.
Какво е нужно, с цел да бъдеш сполучлив арт бизнесмен?
На първо място - добра концепция. По опция истинска. Нужно е и положително познаване на обществените мрежи като главен канал за връзка с публиката и евентуалните сътрудници. Вече няма по какъв начин да си сполучлив, без да бъдеш деен в платформите.
Оттам нататък, съгласно потребностите. Моят екип е от шестима души, всеки, от които има ясна функционалност. Все още ми се постанова да вземам участие в целия развой по организацията, само че считам, че съм покрай момента, в който ще се нарека „ креативен шеф “.
Последните години има растеж на концерти, представления, нови формати и имена в областта на изкуството, създатели. На какво се дължи това?
Публичните средства помогнаха за разгръщането на бизнеса в областта на изкуството. Все повече планове разчитат на фондове за финансиране, както локално, по този начин и на национално и на европейско равнище. Възможности има. Спечелихме доверието на публиката и все по-често съумяваме да я привличаме. Вярвам, че в България имаме забавна, разнообразна и пълноценна културна сцена, която си заслужава да бъде подкрепяна.
Кои са Вашите „ пазарни “ преимущества?
„ Пощенска кутия за приказки “ е бранд с потвърдена история, задоволително многогодишен, с цел да се довери на личната си логичност. Основното ни преимущество е, че успяхме да спечелим доверието на публиката, която е най-сложният запас за всеки арт бизнесмен. Стараем се да поддържаме интереса ѝ и да развиваме нови публики. Например, „ Пощенска кутия за приказки “ е на турне в Европа в 8 страни.
Не би трябвало да забравяме, че, когато приказваме за изкуство, „ пазар “ не е дума, която обуславя съответна територия. От друга страна, това е гостолюбив формат за реклама. Често работим взаимно по акции с сътрудници от IT бранша, фармацевтиката, модата и алкохолните марки.
Какво бихте предложили на един новак арт бизнесмен?
Да си даде време. Началото не постоянно е с фойерверки. Но си заслужава и напъните, и безсънните нощи. Общество, в което изкуството не участва интензивно в всекидневието, е обречено на мизерия. Арт бизнесмените имат значима задача в оформянето на самосъзнанието на обществото. Не би трябвало да го забравяме. Авторските права в България са едва позната територия. Затова и се случва постоянно да се нарушават. Можем да научим идващото потомство, което ще се занимава с арт предприемачество, да знае своите права и да се грижи за тях.
Лора Чекоратова:
Да мислим за по-комерсиално показване на музиката
Лора Чекоратова е известна българска пианистка, която живее в Ню Йорк. Тя е учител в подготвителния клас на консерваторията Манес към университета “New School ”. Артистичен шеф на организацията „ Салон на Виртуозите “ и съ-председател на Български концертни вечери в Ню Йорк. През 2018 година основава фестивала за камерна музика “Неотъпкана пътека “ в Ковачевица – Снимка: Борислав Жуйков
Г-жо Чекоратова, триумфът на Вашите планове изисква и бизнес умения. Как се учите на тях и по какъв начин и от кое място черпите опит?
Аз имам чисто музикално обучение, тогава на бизнес мисленето се гледаше несериозно. Но с времето хората търсят способи по какъв начин да вършат арт кариера, по какъв начин да са освен експерти в артистичната си специалност, само че и да употребяват бизнес принадлежности и благоприятни условия. В консерваторията, където преподавам, има компетентност „ Музикално предприемачество “ – включва всичко, което човек учи, когато основава дребен бизнес. Всички тези неща аз съм ги научила на терен.
Вие по какъв начин развивате кариерата си?
Взех решение да съм самостоятелен актьор. За мен бе значимо да намеря своя път, да сътворявам свои планове и събития, свързани с ползите ми и с музиката, която ме вълнува, както и със основаване на мултидисциплинарни събития с разнообразни хора на изкуството и стилове музика. Начинът, по който моята кариера се разви, не е характерен.
Първоначално ползата ми към българската музика и композитори даде тенденция на кариерата ми. Имахме доста студенти от България в Ню Йорк и създадохме организация за български музиканти, която към този момент 20 година включва доста известни персони, имаме поддръжка на интернационално равнище, вършим интернационалните концерти.
Преподавам, само че на хонорар, което ми дава независимост да пътувам. Концертирам доста като камерен музикант и като солист. Имам и друга организация в Ню Йорк за млади музиканти – Салон на виртуозите. Не бива да забравяме и фестивала „ Неотъпкана пътека “, който се развива дост добре.
Как се роди и разви " Неотъпкана пътека "?
Прекарвам доста време в България и желаех да основа фестивал - на малко място измежду природата в планината да се събират 10-15 музиканти от целия свят и да работят интензивно. Още от началото започнахме да виждаме проблеми с инфраструктурата. В България има доста читалища – те биха представлявали съвършена мрежа за разпространяване на изкуство от високо равнище. Например, читалището в Ковачевица съвсем не се използваше, а то побира към 200 индивида, съвършено е за класическа музика. Покривът течеше, бе изоставено, което ни се видя необичайно в село - туристическа дестинация. Взехме нещата в свои ръце и с частни средства възстановихме покрива. Оттогава всяка година вършим нещо и за читалището. Осъзнахме, че няма явен проект за поддръжка, по който може да се работи. Дали този проект ще включва частна или държавна поддръжка, просто няма подобен.
Планираме фестивала една година авансово, като вършим от ден на ден събития и планове към него. Първата година започнахме с помощта на финансовата поддръжка на банкова институция и на доброволния труд на наши другари. Надграждаме и вършим планове и към Национален фонд Култура, и с частна поддръжка от Съединени американски щати. Самите актьори са доста ангажирани и нормално също възнамеряват стратегиите си години напред.
Как финансирате плановете и фестивала?
В България системата е друга (европейска), в която страната би трябвало да финансира огромна част от изкуството и културата. В Съединени американски щати има мощно развито дарителство, освен за изкуството и културата, само че в подмяна на данъчни облекчения.
В България спонсорите се включват не толкоз поради данъчни облекчения, а за реклама. А с цел да има реклама, събитието би трябвало да е комерсиално. Ние се оправяме, защото сме относително дребен и нов фестивал. Но в случай че съществувахме целогодишно, щяхме да сме в обстановката на множеството български организации, т.е. щеше да ни е доста мъчно финансово.
Същевременно конкуренцията за печелене на планове с национално финансиране е голяма. Системата следва да се премисли, въпреки че има положителни аспекти. В Съединени американски щати също има мощна конкуренция, само че има система, която работи, и е по-лесно да се възнамерява. Има големи компликации за уредниците в България, а артистите желаят да вършат изкуство. Въпросът е да създадем по този начин, че да го вършат тук, а не в друга страна, в която ще могат да им платят в точния момент.
Какво е нужно, с цел да бъдеш сполучлив арт бизнесмен?
Нужно е да имаш визия какво искаш да постигнеш и следващи стъпки, които да се преценяват деликатно. Аз направих фондация в България, практикувам намирането на средствата, сътрудници, с диалози с най-различни хора от най-различни бизнеси. Винаги поемаш риск, когато организираш събитие, защото зависиш от доста неща, които са отвън твоя надзор, да вземем за пример - положението на стопанската система, геополитика. Като цяло, когато работиш със спонсори, имаш голяма отговорност към тях, както и към участниците и феновете.
Последните години има взрив на нови формати и имена, на благоприятни условия за артистите в България. На какво се дължи това?
Когато човек прави ново, пробно изкуство, е по-трудно да го трансформира в комерсиално, т.е., то да прави пари като поп изкуството или рокендрол музиката. Но това не пречи на хора на изкуството, които се занимаваме с класическа музика, да мислим малко повече за комерсиално показване на нашия артикул.
Това, което липсва освен в България, а на всички места, е мисленето за представянето на нашия артикул. Т.е. билетите за концертите да са на почтена цена. Правим музика онлайн, това също да е против възнаграждение.
В България има основани доста нови организации и формати. По време на Коронавирус рецесията имаше доста нови стратегии към Национален фонд Култура, т.е. бюджетът им беше много по-голям, в сравнение с преди. Миналата година бюджетът още веднъж беше сгънат. Но по-добре да има повече неща, от които неизбежно ще излезе и хубаво качество.
Как „ продавате “ фестивала?
90% от рекламата, която вършим, е с помощта на обстоятелството, че пускаме забавни видеа онлайн. Искаме да представим на публиката фестивала като неповторимо музикално прекарване. Мястото и музиката, която сътворяваме, е това, което притегля. Никога не сме имали проблем с привличането на аудитория, търсим и нови места, зали, където да представяме, с цел да могат още хора да дойдат, с цел да можем органично развиваме продукта. Има капацитет - читалищата са причина за триумф. Следващата стъпка е по тези места да има по една група деятели като нас, които да развиват културния живот.
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ