Секретният проект Аурора
Разполагат ли Военновъздушни сили на Съединените американски щати със аероплан, имащ потенциала да развие скорост от над 6000 км/ч? До този миг няма изрично доказателство, което да удостовери или отхвърли тези изказвания. Непрекъснато увеличаващият се брой доказателства поддържат тезата, че подобен аероплан фактически съществува. Името „ Аурора ” (на британски: Aurora) се загатва за първи път в интервала 1993-1997 година. Заради „ извънземните ” си характерности, той бързо бива „ изместен ” от доста учени и експерти в раздел „ Митове ”.Правителството на Съединени американски щати от своя страна ревниво отхвърля да има нещо общо с създаването на сходен хиперзвуков аероплан.ПредисторияЛегендата за Аурора стартира при започване на 90-те години на 20 век. Всичко почнало, когато в интервала 1992-1994 година били открити „ дупки ” в американския бюджет в размер на няколко десетки милиарда $. Никой не можел да даде информация по отношение на предназначението на крупната сума.През 1993 година списание „ Aviation Week & Space Technology ” разгласява редица публикации по тематиката. Митът „ Аурора ” в допълнение бил заздравен от документ, който изразявал финансовите транзакции по разнообразни секретни военни планове в размер на милиарди $ годишно. В документа участвало името „ Аурора ”, което било задоволително, с цел да хвърли известна светлина към събитията. Много хора били в допълнение озадачени от непредвиденото прекъсване на програмата през 1996 година. Прекратяването ѝ означавало единствено едно – SR-71 към този момент не може да задоволи потребностите на Военновъздушни сили и е време да бъде сменен. Спирането на сходен план безусловно значи стартирането на нов.
ДоказателстваИма редица свидетелски показания от доста и разнообразни страни – Съединени американски щати, Китай, Англия. Независимо от коя част на света са, те всички имат нещо общо – невъобразимо бърз неидентифициран летящ обект(НЛО), летящ със скорост, която е присъща само за астероид. Нищо познато, което има земен генезис, не би могло да развие сходна скорост.
В края на 1991 година поданици на щата Калифорния и Невада подали десетки сигнали за странни звукови гърмежи в небето.Те били в пъти по-силни от „ елементарните ” звукови гърмежи, които се получават при прекосяване на звуковата преграда. Още по-необичайна била честотата им. Свидетели описват за серия от няколко гърмежа за интервал от няколко секунди. Приблизително по гръм в секунда. Геоложкия институт на Съединени американски щати, намиращ се в Южна Калифорния, също удостоверява, че измервателните уреди са отчели повишена интензивност по време на звуковите гърмежи в региона, където са били чути.Сеизмологът с над 20-годишен стаж Джим Мори споделя:„ Не мога да дефинират какво тъкмо е било транспортното средство. Със сигурност мога да потвърдя, че записаните звукови гърмежи са доста по-силни от „ елементарните ” такива, които засичаме непрекъснато. Подобна повишена интензивност, породена от звукови гърмежи, отчитаме всеки четвъртък заран сред 04 – 07 часа ”.Дом Маглиери – специалист по звукови гърмежи от НАСА с 15-годишен опит, прави обстоен разбор на въпросните гърмежи. След обширно ревизиране на резултатите, до които достигнал, той заключил, че източникът им евентуално е летателен уред, летящ на височина повече от 27 км, със скорост 4.0М – 5.2М (4 до 5.2 пъти скоростта на звука). Диаграмите, които той изготвил дали странни резултати. Те описвали гърмежите като идващи от високоскоростен аероплан, летящ на огромна височина тъкмо над интернационалното летище на Лос Анжелис, а не на доста благи от града както биха претендирали ограниченията за сигурност.Последващият спомагателен разбор на звуковите талази подсилил още повече мистерията към Аурора. Уфологът Чък Кларк излезе пред медиите през 1994 година с изказванието, че е снимал излитането на Аурора от Зона 51. Той твърди, че има видеозапис, на който ясно се вижда по какъв начин аероплан, отговарящ изцяло на описанието на Аурора, излетява от Зона 51.„ Самолетът, който снимах, пасва изцяло с описанията, които се тиражират по отношение на Аурора. Самолетът имаше делтаобразни криле и двойна опашка. Излезе от един от огромните хангари на Зона 51 в 2:30 сутринта. Докато набираше скорост за политане по него имаше единствено една алена светлина, която изгасна, сега когато се отлепи от земята. Заради мощния непряк вятър не съумях да чуя безусловно нищо ” споделя уфологът.Друго изказване, подкрепящо съществуването на Аурора, идва от може би най-противоречивата персона –. В свое изявление той споделя, че по време на работата си в S4 чул „ застрашителен звук ”, „ все едно небето се разтвори ” разказва Лазар. Друг служащ от Зона 51 му обяснил, че това е шумът от излитащ шпионски аероплан на име Аурора. Това било единственото, което е можел да показа, защото Лазар нямал нужното равнище на достъп, с цел да може да получи повече информация.Търсенето на какъвто и да е тип информация, която може да удостовери или отхвърли съществуването на Аурора, продължава с цялостна мощ и до през днешния ден. Авиационният публицист Бил Суийтман, посветил 20 години от живота си да проверява „ бюджетни дупки ”, разкрил голяма такава през 2006 година.„ Разследването ми се задълбочи, продължи дълго време и стана ясно, че всичко води към Военновъздушни сили. От дългогодишния си опит съм осведомен с множеството кодови наименования, употребявани от военните. Тази година, до момента в който преглеждах бюджета на Военновъздушни сили открих „ дупка ” от над 10 милиарда $, която пасва идеално на план „ Аурора ” показа Суийтман.Състоялият се през 1998 година диалог сред Доуг Периш и доктор Ричард Бойлан дава отговор на доста въпроси към към този момент трансформиралият се в легенда свръхбърз шпионски аероплан Аурора. Периш отправил въпрос към доктор Бойлан по отношение на тиражираните клюки, че надълбоко в хангарите на Военновъздушни сили на Съединени американски щати се крие аероплан, който може да развие скорост от порядъка на 6000 – 6500 км/ч. Отговорът на доктор Ричард Бойлан бил следния:„ Скоростта, която може да развие Аурора е задоволителна, с цел да се избегне привличането на Земята. Самолетът може да бъде задвижван по два метода – от мотор с пулсова експлозия, употребяващ стандартни горива, както и от антигравитационен реактор. Аурора може гладко да прави пътувания до Луната, както и да направи 3 цялостни обиколки на Земята за по-малко от 2 часа! ”Задвижваща системаДвигател с пулсова детонацияДвигателят с пулсова експлозия (ДПД) е нов тип задвижваща система. Той употребява детонационни талази, с цел да възпламени горивото и окислителната примес. Той е пулсиращ, тъй като би трябвало да се извърши от време на време възобновяване на сместа в горивната камера в интервала сред обособените детонации. Теоретично ДПД може бързо да форсира аероплан от свръхзвукова до хиперзвукова скорост. Скорост от порядъка на пет пъти тази на звука (~7000 км/ч) се смята за условна граница сред свръхзвуковата и хиперзвуковата скорост.При ДПД изгарянето на сместа въздух-гориво става толкоз бързо, че сместа на процедура няма време да се разшири и процесът се прави при непрекъснат размер. Горенето при непрекъснат размер е много по-ефективно, в сравнение с това при отворения цикъл на газовите турбини. Това води до доста по-добра горивна успеваемост. Инженерите, който създават ДПД, се стремят да реализират периодичност на детонациите от близо 1000 импулса в минута. Това доста би понижило вибрациите на мотора. Те избрали да употребяват прийом, който се основава на слаби, само че много чести детонации. Обратното – мощни, само че редки би довело до извънредно мощни трептения, което от своя страна ще направи самолета доста неустойчив.Антигравитационен реакторВ основата на антигравитационния реактор стои циркулярен плазмен ускорител. Плазма на живачна основа се форсира до 50 000 оборота в минута при налягане от 250 000 атмосфери и температура на средата от 150 градуса по Келвин. Процесът води до основаването на свръхпроводима плазма. Реакторът основава мощно магнитно поле, което понижава резултата на гравитацията с близо 89%. Това значи, че масата на самолета и водача ще бъде понижена с 89%.По този метод водачът ще е спосопен да понесе ускоряване от 40G, което той ще усети едвам като 4.2G. Генерирането на мощно електромагнитно поле и премахването на гравитацията дава опция за постигане на изключително високи скорости и минимално търкане при хвърчене в атмосферния пласт на Земята.
Hidden Truth
ДоказателстваИма редица свидетелски показания от доста и разнообразни страни – Съединени американски щати, Китай, Англия. Независимо от коя част на света са, те всички имат нещо общо – невъобразимо бърз неидентифициран летящ обект(НЛО), летящ със скорост, която е присъща само за астероид. Нищо познато, което има земен генезис, не би могло да развие сходна скорост.
В края на 1991 година поданици на щата Калифорния и Невада подали десетки сигнали за странни звукови гърмежи в небето.Те били в пъти по-силни от „ елементарните ” звукови гърмежи, които се получават при прекосяване на звуковата преграда. Още по-необичайна била честотата им. Свидетели описват за серия от няколко гърмежа за интервал от няколко секунди. Приблизително по гръм в секунда. Геоложкия институт на Съединени американски щати, намиращ се в Южна Калифорния, също удостоверява, че измервателните уреди са отчели повишена интензивност по време на звуковите гърмежи в региона, където са били чути.Сеизмологът с над 20-годишен стаж Джим Мори споделя:„ Не мога да дефинират какво тъкмо е било транспортното средство. Със сигурност мога да потвърдя, че записаните звукови гърмежи са доста по-силни от „ елементарните ” такива, които засичаме непрекъснато. Подобна повишена интензивност, породена от звукови гърмежи, отчитаме всеки четвъртък заран сред 04 – 07 часа ”.Дом Маглиери – специалист по звукови гърмежи от НАСА с 15-годишен опит, прави обстоен разбор на въпросните гърмежи. След обширно ревизиране на резултатите, до които достигнал, той заключил, че източникът им евентуално е летателен уред, летящ на височина повече от 27 км, със скорост 4.0М – 5.2М (4 до 5.2 пъти скоростта на звука). Диаграмите, които той изготвил дали странни резултати. Те описвали гърмежите като идващи от високоскоростен аероплан, летящ на огромна височина тъкмо над интернационалното летище на Лос Анжелис, а не на доста благи от града както биха претендирали ограниченията за сигурност.Последващият спомагателен разбор на звуковите талази подсилил още повече мистерията към Аурора. Уфологът Чък Кларк излезе пред медиите през 1994 година с изказванието, че е снимал излитането на Аурора от Зона 51. Той твърди, че има видеозапис, на който ясно се вижда по какъв начин аероплан, отговарящ изцяло на описанието на Аурора, излетява от Зона 51.„ Самолетът, който снимах, пасва изцяло с описанията, които се тиражират по отношение на Аурора. Самолетът имаше делтаобразни криле и двойна опашка. Излезе от един от огромните хангари на Зона 51 в 2:30 сутринта. Докато набираше скорост за политане по него имаше единствено една алена светлина, която изгасна, сега когато се отлепи от земята. Заради мощния непряк вятър не съумях да чуя безусловно нищо ” споделя уфологът.Друго изказване, подкрепящо съществуването на Аурора, идва от може би най-противоречивата персона –. В свое изявление той споделя, че по време на работата си в S4 чул „ застрашителен звук ”, „ все едно небето се разтвори ” разказва Лазар. Друг служащ от Зона 51 му обяснил, че това е шумът от излитащ шпионски аероплан на име Аурора. Това било единственото, което е можел да показа, защото Лазар нямал нужното равнище на достъп, с цел да може да получи повече информация.Търсенето на какъвто и да е тип информация, която може да удостовери или отхвърли съществуването на Аурора, продължава с цялостна мощ и до през днешния ден. Авиационният публицист Бил Суийтман, посветил 20 години от живота си да проверява „ бюджетни дупки ”, разкрил голяма такава през 2006 година.„ Разследването ми се задълбочи, продължи дълго време и стана ясно, че всичко води към Военновъздушни сили. От дългогодишния си опит съм осведомен с множеството кодови наименования, употребявани от военните. Тази година, до момента в който преглеждах бюджета на Военновъздушни сили открих „ дупка ” от над 10 милиарда $, която пасва идеално на план „ Аурора ” показа Суийтман.Състоялият се през 1998 година диалог сред Доуг Периш и доктор Ричард Бойлан дава отговор на доста въпроси към към този момент трансформиралият се в легенда свръхбърз шпионски аероплан Аурора. Периш отправил въпрос към доктор Бойлан по отношение на тиражираните клюки, че надълбоко в хангарите на Военновъздушни сили на Съединени американски щати се крие аероплан, който може да развие скорост от порядъка на 6000 – 6500 км/ч. Отговорът на доктор Ричард Бойлан бил следния:„ Скоростта, която може да развие Аурора е задоволителна, с цел да се избегне привличането на Земята. Самолетът може да бъде задвижван по два метода – от мотор с пулсова експлозия, употребяващ стандартни горива, както и от антигравитационен реактор. Аурора може гладко да прави пътувания до Луната, както и да направи 3 цялостни обиколки на Земята за по-малко от 2 часа! ”Задвижваща системаДвигател с пулсова детонацияДвигателят с пулсова експлозия (ДПД) е нов тип задвижваща система. Той употребява детонационни талази, с цел да възпламени горивото и окислителната примес. Той е пулсиращ, тъй като би трябвало да се извърши от време на време възобновяване на сместа в горивната камера в интервала сред обособените детонации. Теоретично ДПД може бързо да форсира аероплан от свръхзвукова до хиперзвукова скорост. Скорост от порядъка на пет пъти тази на звука (~7000 км/ч) се смята за условна граница сред свръхзвуковата и хиперзвуковата скорост.При ДПД изгарянето на сместа въздух-гориво става толкоз бързо, че сместа на процедура няма време да се разшири и процесът се прави при непрекъснат размер. Горенето при непрекъснат размер е много по-ефективно, в сравнение с това при отворения цикъл на газовите турбини. Това води до доста по-добра горивна успеваемост. Инженерите, който създават ДПД, се стремят да реализират периодичност на детонациите от близо 1000 импулса в минута. Това доста би понижило вибрациите на мотора. Те избрали да употребяват прийом, който се основава на слаби, само че много чести детонации. Обратното – мощни, само че редки би довело до извънредно мощни трептения, което от своя страна ще направи самолета доста неустойчив.Антигравитационен реакторВ основата на антигравитационния реактор стои циркулярен плазмен ускорител. Плазма на живачна основа се форсира до 50 000 оборота в минута при налягане от 250 000 атмосфери и температура на средата от 150 градуса по Келвин. Процесът води до основаването на свръхпроводима плазма. Реакторът основава мощно магнитно поле, което понижава резултата на гравитацията с близо 89%. Това значи, че масата на самолета и водача ще бъде понижена с 89%.По този метод водачът ще е спосопен да понесе ускоряване от 40G, което той ще усети едвам като 4.2G. Генерирането на мощно електромагнитно поле и премахването на гравитацията дава опция за постигане на изключително високи скорости и минимално търкане при хвърчене в атмосферния пласт на Земята.
Hidden Truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ