Бактерия унищожила 20 млн. маслинови дръвчета в Италия, нанесла щети за около 1 млрд. евро
Растенията постепенно се задушават, изсъхват и умират. Те умират всеобщо, листата падат, кората посивява и се образува едноцветно море. Откакто през 2013 година учените за първи път откриват Xylella fastidiosa в Пулия, Италия, тя е унищожила една трета от 60-те милиона маслинови дървета в района, които в миналото са произвеждали съвсем половината от италианския зехтин, доста от които са били на вековна възраст. Фермите стопираха да създават, маслиновите заводи банкрутираха, а туристите избягваха региона. Без да има познато лекарство, бактерията към този момент е нанесла вреди за към 1 милиард евро, пише .
„ Най-голямата част от територията е изцяло унищожена “, споделя Донато Босия, растителен вирусолог и основен откривател на Xylella в Института за устойчива растителна отбрана в Бари.
Десетилетие по-късно опасността за европейските растения от Xylella и други заболявания надалеч не е преодоляна, а единствено нараства: през февруари 2024 година учените от Пулия откриват различен подвид на Xylella, който е унищожил лозята в Съединени американски щати и в никакъв случай преди този момент не е откриван в Италия. За доста аграрни производители, учени и регулаторни органи заболяването е емблематична за един доста по-широк проблем: компликациите на Европейски Съюз да ограничи въвеждането на нови опустошителни заболявания по растенията, макар регулаторните старания през последното десетилетие. Новите данни, предоставени на Guardian, демонстрират, че всяка година в Европейски Съюз се откриват десетки огнища на новопоявили се заболявания, макар че земеделските стопани и учените се борят за ограничение на по-рано импортираните патогени. Учените предизвестяват, че със стоплянето на климата казусът ще се задълбочава.
Данните демонстрират, че в интервала 2015-2020 година в целия Европейски Съюз избухват нови огнища на заболявания по растенията със междинна скорост от 70 на година, макар въведените през 2016 година разпореждания за прекъсване на разпространяването им. Въпреки че редица страни членки са подхванали ограничения за попречване и ограничение на огнищата, учени, епидемиолози и агрономи по растенията настояват, че те към момента са незадоволителни.
Европейски Съюз има отворена система за импорт: всичко, за което не е известно, че е нездравословно, може да влезе. Някои страни, като Нова Зеландия и Чили, са избрали затворена система: всичко се смята за рисково до доказване на противното.
Доказателствата сочат, че бактериите Xylella идват от Латинска Америка и най-вероятно са попаднали в декоративни кафеени растения, преминаващи през Нидерландия. Около 30 милиарда вкоренени и невкоренени растения, резници, луковици и тъкани са влезнали от трети страни в Европа сред 2005 и 2014 година, основно през нидерландски пристанища.
Според Алберто Сантини, експерт по горска патология в Италианския народен съвет за научни проучвания, сходна отворена система пропуща обезпокоителен брой вредители и заболявания по растенията от трети страни.
„ Ако познавате врага си, можете да се опитате да го спрете да влезе в страната ви “, споделя Сантини. Но той прибавя, че доста патогени са безвредни на други места, тъй като екосистемите са еволюирали с тях. Макар че Xyllela може и да не е засегнала кафеените растения в Коста Рика, тя се трансформира в „ всеобщ палач “, когато срещне беззащитните маслинови дървета в Южна Италия.
През 2016 година Европейски Съюз вкара нови правила за по-добро ръководство на това какво и по какъв начин се внася и за бързо справяне с епидемиите. Въпреки това при толкоз доста входни пристанища учените и регулаторните органи не могат да се оправят с постъпващите количества. Trioza erytreae - пакостник, който смуче сок, заплашва португалските цитрусови плодове; бактерия, заразяваща моркови и целина, провокира безпокойствие на целия континент; а Hymenoscyphus fraxineus убива ясенови дървета в Полша. Много учени се притесняват, че разпространяването ще бъде подкрепено от климатичната рецесия, която трансформира Европа в по-топло и по-благоприятно място за развиване на вносни растителни вредители.
„ Със сегашната система в Европа непрестанно вкарваме нови организми “, споделя Ла Нот. „ В подтекста на изменението на климата ще бъде все по-трудно да ги управляваме “.
Данните, предоставени на Guardian от Вопке ван дер Верф и Хонгю Сун, откриватели от Университета и изследователския център Вагенинген в Нидерландия, демонстрират, че сред 1975 и 2020 година в Европейски Съюз са регистрирани 1720 огнища на непознати заболявания по растенията, като половината от тях са в Италия, Франция и Испания. 2018 година е била най-тежката година със 115 известни случая.
Данните са взети от базата данни на Европейската и средиземноморска организация за растителна отбрана (EPPO), която записва случаите, в които непознати заболявания по растенията - огнища, породени от непознати инсекти, патогени и нематоди - са открити за първи път или в нов район в границите на съюза. Тези данни евентуално са подценени: EPPO събира нови открития посредством сканиране на научната литература и приемане на публични отчети за вредители от националните организации за растителна отбрана на страните членки, тъй че нейните отчети са лимитирани до отзивчивостта и интереса на всяка страна да проверява видян необикновен пакостник.
Според La Notte няколко култури - като лозята - са строго контролирани. Но доста други, изключително декоративните растения, се третират по-леко, което ги прави евентуални преносители на непознати растителни вредители. Според няколко откриватели, интервюирани за този материал, дървени палети, продажби на растения по интернет и пасажери, пренасящи неразрешени растения или плодове, са причина за преместването на заболявания по растенията.
В пристанището в Равена фитосанитарният контрольор Солми признава предизвикването. Европа е учредена на придвижването на артикули, капитали и хора ", споделя той. " Нашата задача е да създадем всичко допустимо в границите на отворената фитосанитарна система, тъй като сега не съществува опция, настояват някои специалисти.
Но в случай че икономическата цена на това, което Европейски Съюз може да загуби от позиция на търговията, е забележителна, такава е и цената на вредите, породени от непознати вредители и заболявания.
„ Основният проблем на стопанската система е, че данните са малко “, споделя Франсоаз Петер, някогашен помощник-директор в EPPO. Разходите и изгодите от затворената система не са изчислени и не е известно дали загубите, понесени от по-бавната система за търговия, ще бъдат обезщетени от непокътнатата стойност на селското стопанство и биоразнообразието в Европейски Съюз.
„ Най-голямата част от територията е изцяло унищожена “, споделя Донато Босия, растителен вирусолог и основен откривател на Xylella в Института за устойчива растителна отбрана в Бари.
Десетилетие по-късно опасността за европейските растения от Xylella и други заболявания надалеч не е преодоляна, а единствено нараства: през февруари 2024 година учените от Пулия откриват различен подвид на Xylella, който е унищожил лозята в Съединени американски щати и в никакъв случай преди този момент не е откриван в Италия. За доста аграрни производители, учени и регулаторни органи заболяването е емблематична за един доста по-широк проблем: компликациите на Европейски Съюз да ограничи въвеждането на нови опустошителни заболявания по растенията, макар регулаторните старания през последното десетилетие. Новите данни, предоставени на Guardian, демонстрират, че всяка година в Европейски Съюз се откриват десетки огнища на новопоявили се заболявания, макар че земеделските стопани и учените се борят за ограничение на по-рано импортираните патогени. Учените предизвестяват, че със стоплянето на климата казусът ще се задълбочава.
Данните демонстрират, че в интервала 2015-2020 година в целия Европейски Съюз избухват нови огнища на заболявания по растенията със междинна скорост от 70 на година, макар въведените през 2016 година разпореждания за прекъсване на разпространяването им. Въпреки че редица страни членки са подхванали ограничения за попречване и ограничение на огнищата, учени, епидемиолози и агрономи по растенията настояват, че те към момента са незадоволителни.
Европейски Съюз има отворена система за импорт: всичко, за което не е известно, че е нездравословно, може да влезе. Някои страни, като Нова Зеландия и Чили, са избрали затворена система: всичко се смята за рисково до доказване на противното.
Доказателствата сочат, че бактериите Xylella идват от Латинска Америка и най-вероятно са попаднали в декоративни кафеени растения, преминаващи през Нидерландия. Около 30 милиарда вкоренени и невкоренени растения, резници, луковици и тъкани са влезнали от трети страни в Европа сред 2005 и 2014 година, основно през нидерландски пристанища.
Според Алберто Сантини, експерт по горска патология в Италианския народен съвет за научни проучвания, сходна отворена система пропуща обезпокоителен брой вредители и заболявания по растенията от трети страни.
„ Ако познавате врага си, можете да се опитате да го спрете да влезе в страната ви “, споделя Сантини. Но той прибавя, че доста патогени са безвредни на други места, тъй като екосистемите са еволюирали с тях. Макар че Xyllela може и да не е засегнала кафеените растения в Коста Рика, тя се трансформира в „ всеобщ палач “, когато срещне беззащитните маслинови дървета в Южна Италия.
През 2016 година Европейски Съюз вкара нови правила за по-добро ръководство на това какво и по какъв начин се внася и за бързо справяне с епидемиите. Въпреки това при толкоз доста входни пристанища учените и регулаторните органи не могат да се оправят с постъпващите количества. Trioza erytreae - пакостник, който смуче сок, заплашва португалските цитрусови плодове; бактерия, заразяваща моркови и целина, провокира безпокойствие на целия континент; а Hymenoscyphus fraxineus убива ясенови дървета в Полша. Много учени се притесняват, че разпространяването ще бъде подкрепено от климатичната рецесия, която трансформира Европа в по-топло и по-благоприятно място за развиване на вносни растителни вредители.
„ Със сегашната система в Европа непрестанно вкарваме нови организми “, споделя Ла Нот. „ В подтекста на изменението на климата ще бъде все по-трудно да ги управляваме “.
Данните, предоставени на Guardian от Вопке ван дер Верф и Хонгю Сун, откриватели от Университета и изследователския център Вагенинген в Нидерландия, демонстрират, че сред 1975 и 2020 година в Европейски Съюз са регистрирани 1720 огнища на непознати заболявания по растенията, като половината от тях са в Италия, Франция и Испания. 2018 година е била най-тежката година със 115 известни случая.
Данните са взети от базата данни на Европейската и средиземноморска организация за растителна отбрана (EPPO), която записва случаите, в които непознати заболявания по растенията - огнища, породени от непознати инсекти, патогени и нематоди - са открити за първи път или в нов район в границите на съюза. Тези данни евентуално са подценени: EPPO събира нови открития посредством сканиране на научната литература и приемане на публични отчети за вредители от националните организации за растителна отбрана на страните членки, тъй че нейните отчети са лимитирани до отзивчивостта и интереса на всяка страна да проверява видян необикновен пакостник.
Според La Notte няколко култури - като лозята - са строго контролирани. Но доста други, изключително декоративните растения, се третират по-леко, което ги прави евентуални преносители на непознати растителни вредители. Според няколко откриватели, интервюирани за този материал, дървени палети, продажби на растения по интернет и пасажери, пренасящи неразрешени растения или плодове, са причина за преместването на заболявания по растенията.
В пристанището в Равена фитосанитарният контрольор Солми признава предизвикването. Европа е учредена на придвижването на артикули, капитали и хора ", споделя той. " Нашата задача е да създадем всичко допустимо в границите на отворената фитосанитарна система, тъй като сега не съществува опция, настояват някои специалисти.
Но в случай че икономическата цена на това, което Европейски Съюз може да загуби от позиция на търговията, е забележителна, такава е и цената на вредите, породени от непознати вредители и заболявания.
„ Основният проблем на стопанската система е, че данните са малко “, споделя Франсоаз Петер, някогашен помощник-директор в EPPO. Разходите и изгодите от затворената система не са изчислени и не е известно дали загубите, понесени от по-бавната система за търговия, ще бъдат обезщетени от непокътнатата стойност на селското стопанство и биоразнообразието в Европейски Съюз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ