Икономическият растеж на Турция падна до 1,6%
Растежът на турската стопанска система се забави внезапно през третото тримесечие, защото валутната рецесия и трагичното повишение на инфлацията доведоха до най-слабото икономическо показване от две години насам. Това демонстрират данни на формалната статистика на Турция, представени от БНР.
Брутният вътрешен артикул на Турция се сви през третото тримесечие с 1,1% по отношение на второто тримесечие, като в това време растежът на годишна база се забави изненадващо внезапно до 1,6% от 5,3% през интервала април – юни, до момента в който осредните упования на финансовите пазари бяха за икономическа агресия от 2 на 100.
Това е най-слабото показване на турската стопанска система от третото тримесечие на 2016 година, когато тя пострада за малко от несполучливия опит за прелом по отношение на президента Реджеп Ердоган.
Трябва да се има поради, че Турция беше един от най-силното представящите се разрастващи се пазари през 2017 година, когато Брутният вътрешен продукт набъбна с повече от 7 на 100. През актуалната годна обаче турската стопанска система пострада съществено от нападателната амортизация на локалната валута, която докара до внезапно увеличение на разноските за храна и горива и принуди Централната банка на страна да усили трагично главната си лихвена ставка до 24%.
Негативно въздействие върху икономическия напредък през третото тримесечие оказа мощното стесняване с 5,3% на годишна база на строителството, което в продължение на доста години беше облагодетелствано от строителния взрив вследствие на кредитната агресия. В същото време обаче сферата на услугите набъбна с 4,5%, компенсирайки част от утежняването в строителния бранш. Индустриалния бранш пък означи болнав напредък от 0,3%, до момента в който селскостопанското произвеждане набъбна с 1%.
Крайно ползване на семействата в страната се увеличи през третото тримесечие с 1,1%, до момента в който крайните държавни разноски набъбнаха с цели 7,5%, а дълготрайните бизнес вложения се свиха с 3,8 на 100.
Благодарение на внезапното поевтиняване на турската лира износът на артикули и услуги се усили през интервала юли – септември с 13,6% по отношение на година по-рано, до момента в който в това време вносът се сви с цели 16,7 на 100.
Редактор: Деница Райкова
Брутният вътрешен артикул на Турция се сви през третото тримесечие с 1,1% по отношение на второто тримесечие, като в това време растежът на годишна база се забави изненадващо внезапно до 1,6% от 5,3% през интервала април – юни, до момента в който осредните упования на финансовите пазари бяха за икономическа агресия от 2 на 100.
Това е най-слабото показване на турската стопанска система от третото тримесечие на 2016 година, когато тя пострада за малко от несполучливия опит за прелом по отношение на президента Реджеп Ердоган.
Трябва да се има поради, че Турция беше един от най-силното представящите се разрастващи се пазари през 2017 година, когато Брутният вътрешен продукт набъбна с повече от 7 на 100. През актуалната годна обаче турската стопанска система пострада съществено от нападателната амортизация на локалната валута, която докара до внезапно увеличение на разноските за храна и горива и принуди Централната банка на страна да усили трагично главната си лихвена ставка до 24%.
Негативно въздействие върху икономическия напредък през третото тримесечие оказа мощното стесняване с 5,3% на годишна база на строителството, което в продължение на доста години беше облагодетелствано от строителния взрив вследствие на кредитната агресия. В същото време обаче сферата на услугите набъбна с 4,5%, компенсирайки част от утежняването в строителния бранш. Индустриалния бранш пък означи болнав напредък от 0,3%, до момента в който селскостопанското произвеждане набъбна с 1%.
Крайно ползване на семействата в страната се увеличи през третото тримесечие с 1,1%, до момента в който крайните държавни разноски набъбнаха с цели 7,5%, а дълготрайните бизнес вложения се свиха с 3,8 на 100.
Благодарение на внезапното поевтиняване на турската лира износът на артикули и услуги се усили през интервала юли – септември с 13,6% по отношение на година по-рано, до момента в който в това време вносът се сви с цели 16,7 на 100.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ