Раци и черна жлъчка: как са лекували рака в Древна Гърция
Ракът, който познаваме през днешния ден, има своите корени в наблюденията на древногръцкия доктор Хипократ. През 410-360г пр.н.е д. той дефинира и измисля термина " рак ", описвайки разнообразни форми на заболяването, наречена " karkinos " на гръцки, което значи " рак ", въодушевен от формата на рак на злокачествените тумори.
Хипократ основава хуморалната доктрина за рака, тъй като има вяра, че тялото съдържа четири хумора (течности), а точно кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка, пише GreekReporter. Всеки дисбаланс на тези течности води до заболяване и се счита, че непотребната черна жлъчка в избрана област на органа предизвиква рак.
През втори век след Христа Гален назовава доброкачествените тумори „ онко “, което идва от гръцката дума за „ израстък “, „ отичане “ или „ бучка “, до момента в който Хипократ резервира термина „ каркинос “ за злокачествени тумори.
През Средновековието тази хуморална доктрина доминира повече от 1300 години, усложнена от религиозните ограничавания върху аутопсиите. Лечението, учредено на тази доктрина, продължава до 19 век, когато откриването на клетките революционизира нашето схващане за рака.
Тъй като древногръцките вярвания не разрешават отварянето на тялото, Хипократ разказва и рисува единствено забележими тумори по кожата, носа и гърдите. Лечението се основава на хуморалната доктрина. В взаимозависимост от положението на пациента, лекуването се състои от диета, кръвопускане и/или лаксативи.
Ранните признаци на рак, разпознати от Хипократ, включват горчив усет в устата, съпроводен от загуба на вкус. Разпознават се разнообразни типове рак, които се разграничават по външен тип, генезис и размер, като лекарите означават вазодилатация в случаите на рак.
Гален, доктор от втори век сл. н. е., разграничава доброкачествените тумори като " онко ". Той дефинира рака на матката и гърдата като най-често срещаните типове при дамите.
Древногръцките лекари при обзор на пациенти са следили палпируеми тумори с неправилна форма, компактно прилежащи с разширени вени, ниска температура и язви към тях. Ракът се демонстрира без температура, само че предизвиква отичане, мощна болежка и кървене.
Извършена е флеботомия за премахване на злокачествена черна жлъчка и в случай че това не е задоволително, туморът се отстранява хирургично, в случай че е допустимо. Следващата стъпка била да се обгорят близките съдове, с цел да се спре несъразмерното и рисково кървене.
След интервенцията пациентите следват здравословни диети и подготвителни стратегии. Въпреки това, необятното потребление на билки демонстрира ниски шансове за оцеляване на пациенти с рак в антични времена.
Това пътешестване през древногръцките хрумвания за рака, от Хипократ до Гален, осветява основите на нашето схващане за това постоянно срещано заболяване. Въпреки че техните способи и теории може да наподобяват архаични, те слагат основата за бъдещи открития и подходи за лекуване.
Хипократ основава хуморалната доктрина за рака, тъй като има вяра, че тялото съдържа четири хумора (течности), а точно кръв, храчки, жълта жлъчка и черна жлъчка, пише GreekReporter. Всеки дисбаланс на тези течности води до заболяване и се счита, че непотребната черна жлъчка в избрана област на органа предизвиква рак.
През втори век след Христа Гален назовава доброкачествените тумори „ онко “, което идва от гръцката дума за „ израстък “, „ отичане “ или „ бучка “, до момента в който Хипократ резервира термина „ каркинос “ за злокачествени тумори.
През Средновековието тази хуморална доктрина доминира повече от 1300 години, усложнена от религиозните ограничавания върху аутопсиите. Лечението, учредено на тази доктрина, продължава до 19 век, когато откриването на клетките революционизира нашето схващане за рака.
Тъй като древногръцките вярвания не разрешават отварянето на тялото, Хипократ разказва и рисува единствено забележими тумори по кожата, носа и гърдите. Лечението се основава на хуморалната доктрина. В взаимозависимост от положението на пациента, лекуването се състои от диета, кръвопускане и/или лаксативи.
Ранните признаци на рак, разпознати от Хипократ, включват горчив усет в устата, съпроводен от загуба на вкус. Разпознават се разнообразни типове рак, които се разграничават по външен тип, генезис и размер, като лекарите означават вазодилатация в случаите на рак.
Гален, доктор от втори век сл. н. е., разграничава доброкачествените тумори като " онко ". Той дефинира рака на матката и гърдата като най-често срещаните типове при дамите.
Древногръцките лекари при обзор на пациенти са следили палпируеми тумори с неправилна форма, компактно прилежащи с разширени вени, ниска температура и язви към тях. Ракът се демонстрира без температура, само че предизвиква отичане, мощна болежка и кървене.
Извършена е флеботомия за премахване на злокачествена черна жлъчка и в случай че това не е задоволително, туморът се отстранява хирургично, в случай че е допустимо. Следващата стъпка била да се обгорят близките съдове, с цел да се спре несъразмерното и рисково кървене.
След интервенцията пациентите следват здравословни диети и подготвителни стратегии. Въпреки това, необятното потребление на билки демонстрира ниски шансове за оцеляване на пациенти с рак в антични времена.
Това пътешестване през древногръцките хрумвания за рака, от Хипократ до Гален, осветява основите на нашето схващане за това постоянно срещано заболяване. Въпреки че техните способи и теории може да наподобяват архаични, те слагат основата за бъдещи открития и подходи за лекуване.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ