Даниела Везиева: Решаването на регионалния дисбаланс изисква дългосрочна програма
Продължавам да настоявам, че Бюджет 2024 е " гурме обяд ". Това сподели в аудиокаста на " Фокус " " Това е България " някогашният министър на стопанската система Даниела Везиева.
" Аз не виждам да вземем за пример за какво не залагаме по-високи концесионерни такси, които биха ни дали много положително решение в приходната част, за какво единствено залагаме на косвените налози, което ще убие и доубие дребния и междинния бизнес. Ако концепцията е да накараме хората да не желаят да работят, значи това са стъпките. Защото дребният и междинният бизнес няма по какъв начин да оцелеят по този метод. В същото време ние не виждаме и през бюджета, което е фискалната рамка в края на краищата, не виждаме ясно обръщение към промишлеността, към продуктивността. Брутен вътрешен артикул (БВП) се построява през промишленост, през продуктивност ", добави Везиева.
Предвид на това, че несъбираемостта е доста огромна от последните данни, ние до тук изоставаме със събирането на налозите съвсем 3 милиарда, изтеглихме дълг. Предстои да забележим дали ще се оправим с 3-те %, най-вероятно да, чисто математически, само че какво ни дава това като действителни индикатори в развиването ни е по-скоро въпросът. Виждаме, че инфлацията е висока, което по подразбиране дава опция бюджетът да се цялостни по-добре, тъй като когато инфлацията е огромна, тя по натурален път усилва и преходната част. При състояние, че ние сме с съвсем 2% от горната страна над междинната европейска инфлация, и това виждаме като прогноза и в идващите три години, към 6% инфлация за страната ни, това значи, че поне би следвало в тая преходна част да има глътка въздух. Въпросът е обаче в разходната част, дали с тези доходи ние ще заложим на инвестиция, ще заложим на структурни планове, които биха дали напълно друга добавена стойност на стопанската система ни, или ще продължим да плащаме обществени разноски. Иначе 3% поради влизането в Еврозоната – това е наложително изискване ", добави Везиева.
Според нея, това, което следва на политиците в Народното събрание, е да
решат дали бюджетът, който се предлага за 2024-та, и изобщо макрорамката за три години, отразява тяхната управническа стратегия. Дали дава числата, с цел да изпълнят целите в управническата стратегия.
" Това значи, че би трябвало да има такава управническа стратегия за три години, тъй че този бюджет да я отрази. Към момента обаче аз най-малко не съм видяла, в общественото пространство няма оповестена такава, което значи, че им следва да го създадат. В противоположен случай ще водим диалози дълго. Ние видяхме доста рецензии от страна на политици, от страна на специалисти. Политиците започнаха да приказват за парещите проблеми. Пак се връщам на демографията, тъй като тя е един от главните ни проблеми, и това няма да се реша с еднократни помощи. Решаването на районния дисбаланс изисква дълготрайна стратегия. Еднократните помощи, те са допълнения към тези политики и към тези планове, които ние сме се сложили като цел за осъществяване, с цел да понижим този дисбаланс. Това е дълготрайна политика ", сподели още Даниела Везиева.
Цоня СЪБЧЕВА
" Аз не виждам да вземем за пример за какво не залагаме по-високи концесионерни такси, които биха ни дали много положително решение в приходната част, за какво единствено залагаме на косвените налози, което ще убие и доубие дребния и междинния бизнес. Ако концепцията е да накараме хората да не желаят да работят, значи това са стъпките. Защото дребният и междинният бизнес няма по какъв начин да оцелеят по този метод. В същото време ние не виждаме и през бюджета, което е фискалната рамка в края на краищата, не виждаме ясно обръщение към промишлеността, към продуктивността. Брутен вътрешен артикул (БВП) се построява през промишленост, през продуктивност ", добави Везиева.
Предвид на това, че несъбираемостта е доста огромна от последните данни, ние до тук изоставаме със събирането на налозите съвсем 3 милиарда, изтеглихме дълг. Предстои да забележим дали ще се оправим с 3-те %, най-вероятно да, чисто математически, само че какво ни дава това като действителни индикатори в развиването ни е по-скоро въпросът. Виждаме, че инфлацията е висока, което по подразбиране дава опция бюджетът да се цялостни по-добре, тъй като когато инфлацията е огромна, тя по натурален път усилва и преходната част. При състояние, че ние сме с съвсем 2% от горната страна над междинната европейска инфлация, и това виждаме като прогноза и в идващите три години, към 6% инфлация за страната ни, това значи, че поне би следвало в тая преходна част да има глътка въздух. Въпросът е обаче в разходната част, дали с тези доходи ние ще заложим на инвестиция, ще заложим на структурни планове, които биха дали напълно друга добавена стойност на стопанската система ни, или ще продължим да плащаме обществени разноски. Иначе 3% поради влизането в Еврозоната – това е наложително изискване ", добави Везиева.
Според нея, това, което следва на политиците в Народното събрание, е да
решат дали бюджетът, който се предлага за 2024-та, и изобщо макрорамката за три години, отразява тяхната управническа стратегия. Дали дава числата, с цел да изпълнят целите в управническата стратегия.
" Това значи, че би трябвало да има такава управническа стратегия за три години, тъй че този бюджет да я отрази. Към момента обаче аз най-малко не съм видяла, в общественото пространство няма оповестена такава, което значи, че им следва да го създадат. В противоположен случай ще водим диалози дълго. Ние видяхме доста рецензии от страна на политици, от страна на специалисти. Политиците започнаха да приказват за парещите проблеми. Пак се връщам на демографията, тъй като тя е един от главните ни проблеми, и това няма да се реша с еднократни помощи. Решаването на районния дисбаланс изисква дълготрайна стратегия. Еднократните помощи, те са допълнения към тези политики и към тези планове, които ние сме се сложили като цел за осъществяване, с цел да понижим този дисбаланс. Това е дълготрайна политика ", сподели още Даниела Везиева.
Цоня СЪБЧЕВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ