Учени смятат, че знаят какво движи дрейфа на Северния магнитен полюс
През последните години полюсът се измества надалеч от Канада към Сибир. И това бързо придвижване изисква по-чести актуализации на навигационните системи, в това число тези, които оперират функционалностите за картографиране в смарт телефоните.
Екип, воден от университета в Лийдс, споделя, че държанието се изяснява с конкуренцията на две магнитни „ петна “ на ръба на земното външно ядро.
Промените в потока на разтопен материал навътре в планетата провокират промени и в силата на горните области на негативния магнитен поток.
„ Тази смяна в модела на потока отслабва плочата под Канада и по този начин леко усили силата на плочата под Сибир “, изясни доктор Фил Ливърмор.
„ Ето за какво Северният полюс напусна историческото си състояние над Канадската част на Арктика и мина през Международната линия на дата. Северна Русия печели „ влекача „, в случай че желаете “, споделя той пред BBC News.
Земята има три полюса на върха на планетата. Географски полюс, в който оста на въртене на планетата пресича повърхността. Геомагнитният полюс е мястото, което най-добре пасва на класическия дипол (позицията му се трансформира малко). И Северният магнитен полюс, който е там, където линиите на полето са перпендикулярни на повърхността. Именно този трети полюс е който се движи.
Когато за първи път е разпознат от откривателя Джеймс Кларк Рос през 1830-те, той е бил на територията на Канада.
Тогава не се е движил доста бързо. Но през 90-те години м.в. той „ излетява “, придвижвайки се към все по-високи географски ширини и пресичайки линията на датата в края на 2017 година Така през последните години той стига единствено на няколкостотин километра от географския полюс.
Използвайки данни от спътници, които са измервали разрастващата се форма на магнитното поле на Земята през последните 20 години, доктор Ливърмор и сътрудниците му са се пробвали да моделират скитанията на Северния магнитен полюс.
Преди две години, когато за пръв път показаха концепциите си на срещата на Американския геофизичен съюз във Вашингтон, те допуснаха, че може да има връзка с ускоряваща се на запад бликам разтопен материал във външната вътрешност на Земята. Това накара екипът да преразгледа своята оценка, с цел да я приведе в сходство с другия режим на потока.
„ Потокът е привързан с много високи северни ширини и смяната във външното ядро, която е виновна за смяната на позицията на полюса, в действителност е на юг “, сподели доктор Ливърмор.
„ Има проблем и с времето. Ускорението на струята се случва през първите години на този век, до момента в който ускореното изместване на полюса стартира още през 90-те години на м.в. “
Последното моделиране на екипа демонстрира, че полюсът ще продължи да се движи към Русия, само че след време това придвижване ще стартира да се забавя. При оптималната скорост изместването е 50-60 км годишно.
„ Дали ще се върне още веднъж или не в бъдеще, може единствено да се допуска “, споделя ученият от Лийдс пред BBC News.
Последните промени на полюса накараха Националния център за геофизични данни на Съединени американски щати и Британската геоложка работа да издадат ранна актуализация на Световния магнитен модел предходната година.
Този модел съставлява изображение на магнитното поле на Земята по целия свят. Той е включен във всички навигационни устройства, в това число модерни смарт телефони, с цел да поправя всички местни неточности на компаса. Д-р Ливърмор и сътрудниците му стъпват на данните, получени от спътниците на Европейската галактическа организация.
Екипът е разгласил своите проучвания в списанието Nature Geoscience.
