Възможности и проблеми при енергийното обновяване на сгради в сферата на производството и услугите - Анализи и Коментари
През предходната седмица дейно започва приемът на планове по още една процедура от Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ), ориентирана към възстановяване на енергийната успеваемост във връзка с здания, употребявани от предприятия. Настоящият разбор преглежда съществени моменти от изискванията за присъединяване и осъществяване на плановете. На последващо място се обръща внимание на тези условия от процедурата, които претърпяха сериозна смяна в хода на извършеното публично разискване. Също по този начин е належащо още първоначално да се направи уточнението, че това не е процедура за възстановяване на енергийната успеваемост на компаниите като цяло, а за възобновяване на техния сграден фонд.
Фокус на процедурата и нейното място в НПВУ
По създание, процедурата „ Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на нежилищния сграден фонд “ е единствената, ориентирана към бенефициенти от индустриалния бранш и бранша на услугите в границите на съставния елемент „ Зелена България “ от НПВУ. Същата следва да се преглежда като част от поредицата ограничения, насочени към енергийно възобновяване на сградния фонд в страната или така наречен саниране, като в избрани случаи тези ограничения се комбинират и с потребление на сила от възобновими енергийни източници (ВЕИ) за лични потребности.
Това изяснява и за какво процедурата не е част от Програмата за икономическа промяна в НПВУ. Процедурата не е ориентирана към възстановяване на конкурентоспособността на фирмите и по тази причина по нея не са възможни действия, които биха довели до понижаване на енергопотреблението в предприятието по отношение на негови индустриални, индустриални или софтуерни процеси. Мерките за енергийна успеваемост в тази ситуация следва да са свързани със постройката, в която обещано дружество реализира своята стопанска активност. Това разграничаване е от значително значение за фирмите от индустриалния бранш и е в по-малка степен определящо за компаниите, които се занимават с търговия и услуги.
Съответно – постройките, които са обект на възобновяване, следва да имат стопанско предопределение, като компаниите могат да бъдат от съвсем всички стопански сфери на активност – произвеждане, търговия, услуги (вкл. туризъм). Сградата, за която се кандидатства, наложително би трябвало да бъде благосъстоятелност на претендента и той следва да може да потвърди своето право на благосъстоятелност или учредено право на градеж във връзка с нея. В рамките на един план могат да бъдат включени до три здания на претендента, които дават отговор на условията по процедурата.
Необходимо е да се означи, че окончателният вид на Насоките за кандидатстване се отличава значително от оповестените от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) преди половин година документи за публично разискване. Промените в тази ситуация са били значително нужни, защото включват редица разяснения и елементи, които липсваха в първичната версия. В същото време това може да се преглежда и като изцяло нов документ, който на процедура не е минал през публично разискване. Затова и актуалният разбор подчертава върху тези моменти, които могат да бъдат избрани като нови за евентуалните претенденти.
Как се разпределя финансирането по процедурата
В окончателния вид на документите са обособени два съставния елемент, сред които е разпределен общият бюджет от 235 милиона лв.. Компонент 1 е ориентиран към предприятия от индустриалния бранш, а съставен елемент 2 обгръща предприятията от търговията и услугите. На тази база – две трети от общия бюджет е обособен за съставен елемент 2, а останалите средства са за съставен елемент 1. На последващо място, както и преди – този бюджет е в допълнение разграничен на три елементи, съгласно мащаба на кандидатстващите предприятия – 25% са заделени за дребни предприятия, 35% за междинни и 40% за огромни.
Това е значително и единственият метод, по който Министерство на регионалното развитие се пробва да формулира някакъв приоритет в границите на процедурата, като се опира на презумпцията, че огромните предприятия са и най-енергоемките. Извод, който е най-малкото противоречив, защото енергоемко по-скоро би било производството на обещано дружество, а в тази ситуация процедурата е ориентирана най-общо към саниране (реновиране) на здания и както може да се види и от показаните документи – от голяма важност е по-скоро каква сградна повърхност ще бъде актуализирана. Същевременно, без значение от това, дали предприятието е малко или огромно, определящо за допустимостта, а и за класирането на плана в действителност е дали може да се доближи заложеният % енергийни спестявания. Този въпрос е прегледан в елементи по-нататък в разбора.
В съпоставяне с първичната версия на Насоките за кандидатстване са понижени размерите на безплатна финансова помощ (БФП), за които може да се кандидатства. Микропредприятията могат да аплайват за БФП от 35 до 100 хиляди лв.. За дребните предприятия тази сума може да доближи до 300 хиляди лв.. Средните предприятия могат да получат БФП от 100 до 500 хиляди лв., като за огромните предприятия сумата може да доближи до 1.5 млн. лв..
В рамките на процедурата са планувани два режима на държавна помощ, при които се дава поддръжка, като при изискванията на режим деминимис интензитетът на помощта е 65% (за разлика от в началото плануваните 100%), а при изискванията на капиталова помощ за ограничения за повищаване на енергийната успеваемост – интензитетът варира от 35% до 65% според от региона на осъществяване на плана и категорията на предприятието.
Какво би трябвало да се реализира с плановете и какви действия се финансират
Основните цели, които претендентите би трябвало да реализират с плановете си, с цел да получат финансиране, са свързани с условието за реализиране на най-малко 30% икономисване на първична сила за всеки обект от нежилищния сграден фонд. По отношение на здания, които са в областта на търговията и услугите е належащо и да се реализира клас на енергопотребление най-малко „ В “. Това слага един от главните въпроси, ориентирани към евентуалните претенденти, а точно – допустимо ли е да се реализира 30% икономисване на първична сила и в кои случаи. При това посоченото изискване е минимално за процедурата. Следва да се има поради, че критериите за оценка дават преимущество на планове, които плануват и по-висок % (до над 50%) на енергийно икономисване.
Посочените прагове (проценти на енергийно спестяване) би трябвало да бъдат удостоверени чрез предварителна и следваща оценка, осъществена по реда на Закона за енергийната успеваемост, като режимът се разграничава за постройките от двата съставния елемент – индустриални и такива за търговия и услуги.
В тази връзка по плана може да се финансира първичното проучване за енергийна успеваемост (като то ще се финансира, единствено в случай че планът бъде одобрен), действия за СМР, за правене на капиталов план, за авторски и строителен контрол. В случай, че е определен режим на държавна помощ де минимис, по плана може да се финансира и последващото правене на самостоятелна експертна оценка от сертифициран енергиен инспектор.
Тъй като това е един от най-често срещаните въпроси в практиката, значимо е да се означи, че претендентите нямат право да подават оферти за към този момент осъществени действия или за такива, които се отнасят до здания, които не са пуснати в употреба. Допустими са единствено действия за възобновяване в действащи/използвани все още на кандидатстване здания.
Но даже и към този момент функциониращи, в случай че постройките са релативно нови, остава въпросът, дали същите биха могли да бъдат „ актуализирани “ по метод, който да подсигурява най-малко 30% енергийни спестявания.
Извършеното в началото проучване за енергийна успеваемост на съответната постройка е определящо за кръга от ограничения, които следва да се включат в плановото предложение на претендента. Проектите следва да включват осъществяване на енергоспестяващи ограничения в цялата постройка и обследването следва да обгръща всички равнища и пространства в постройката, за правене на реалистични обследвания за енергийна успеваемост.
По отношение на индустриалните здания, определеният за осъществяване пакет от енергоспестяващи ограничения би трябвало да обезпечи минимум 30 % икономисване на първична сила по отношение на базова линия на енергопотребление на същата постройка. Изрично се акцентира, че в този случай става въпрос за енергопотреблението единствено на постройката, без да се включва консумацията/потреблението на сила от софтуерното съоръжение, уреди за промишлени системи и други Последното би могло да докара до чисто на практика проблем, защото е допустимо да зародят усложнения при разграничаването на двата типа консумация на сила.
За здания на предприятия в областта на търговията и услугите следва да се съблюдават условията за правене на проучване за енергийна успеваемост и документ за енергийни характерности на постройка в употреба. Съответно за тези здания е използвано и условието за реализиране на клас на енергопотребление „ В ”, както и най-малко 30% икономисване на първична сила.
Тези разяснения по процедурата са основни и предвид на събитието, че в първичния вид на Насоките за кандидатстване освен, че не се правеше разграничаване сред типовете здания, само че и се изискваше постигане на енергиен клас „ А “ или реализиране на близо до нулево чисто ползване.
Проектът на претендента също по този начин може да включва създаване на уреди за произвеждане на сила от възобновими източници в постройката или наоколо до постройката. Това е възможно, в случай че те са за лично ползване и за обезпечаване на постройката с сила за отопление, изстудяване, вентилация, гореща вода за битови потребности, осветяване и други Произведената сила от такова оборудване не може да бъде предмет на комерсиална договорка за покупко-продажба.
Подготовка и осъществяване на плановете
Проектите следва да бъдат изпълнени в границите на 24 месеца от подписване на контракт с Министерство на регионалното развитие, като в този период претендентите следва да могат да проведат тръжни процедури за избор на реализатори на съответните действия, както и да осъществят дейностите по проучване на постройката за доказване на предстоящите и постигнатите спестявания. Във връзка с условието за осъществяване на тръжни процедури е належащо претендентите да извърнат внимание и на това, по какъв метод ще изберат реализатор за първичното проучване на своите обекти, защото това действително ще се случи преди утвърждението на съответния план.
С оглед на събитието, че при кандидатстване е належащо да се показа в началото проучване на съответния обект, както и документи по отношение на нуждата от осъществяване на оценка на влияние върху околната среда, срокът за подаване на планови оферти е по-дълъг от нормалното и е до 15 юни, 2023 година
-----------
Мартин Петков е правист и работи по европейски стратегии и планове от 2003 година Има опит в обществения и в частния бранш, обвързван с подготовка, ръководство, наблюдаване и оценка на стратегии и планове по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за обективен преход и други национални и европейски стратегии. Лектор и специалист в региона на публичните поръчки и тръжните процедури (вкл. реализиране на прелиминарен и следващ контрол), оценка на планове по схеми за безплатна помощ, правене на правни и сравнителни разбори.
Фокус на процедурата и нейното място в НПВУ
По създание, процедурата „ Подкрепа за стабилно енергийно възобновяване на нежилищния сграден фонд “ е единствената, ориентирана към бенефициенти от индустриалния бранш и бранша на услугите в границите на съставния елемент „ Зелена България “ от НПВУ. Същата следва да се преглежда като част от поредицата ограничения, насочени към енергийно възобновяване на сградния фонд в страната или така наречен саниране, като в избрани случаи тези ограничения се комбинират и с потребление на сила от възобновими енергийни източници (ВЕИ) за лични потребности.
Това изяснява и за какво процедурата не е част от Програмата за икономическа промяна в НПВУ. Процедурата не е ориентирана към възстановяване на конкурентоспособността на фирмите и по тази причина по нея не са възможни действия, които биха довели до понижаване на енергопотреблението в предприятието по отношение на негови индустриални, индустриални или софтуерни процеси. Мерките за енергийна успеваемост в тази ситуация следва да са свързани със постройката, в която обещано дружество реализира своята стопанска активност. Това разграничаване е от значително значение за фирмите от индустриалния бранш и е в по-малка степен определящо за компаниите, които се занимават с търговия и услуги.
Съответно – постройките, които са обект на възобновяване, следва да имат стопанско предопределение, като компаниите могат да бъдат от съвсем всички стопански сфери на активност – произвеждане, търговия, услуги (вкл. туризъм). Сградата, за която се кандидатства, наложително би трябвало да бъде благосъстоятелност на претендента и той следва да може да потвърди своето право на благосъстоятелност или учредено право на градеж във връзка с нея. В рамките на един план могат да бъдат включени до три здания на претендента, които дават отговор на условията по процедурата.
Необходимо е да се означи, че окончателният вид на Насоките за кандидатстване се отличава значително от оповестените от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) преди половин година документи за публично разискване. Промените в тази ситуация са били значително нужни, защото включват редица разяснения и елементи, които липсваха в първичната версия. В същото време това може да се преглежда и като изцяло нов документ, който на процедура не е минал през публично разискване. Затова и актуалният разбор подчертава върху тези моменти, които могат да бъдат избрани като нови за евентуалните претенденти.
Как се разпределя финансирането по процедурата
В окончателния вид на документите са обособени два съставния елемент, сред които е разпределен общият бюджет от 235 милиона лв.. Компонент 1 е ориентиран към предприятия от индустриалния бранш, а съставен елемент 2 обгръща предприятията от търговията и услугите. На тази база – две трети от общия бюджет е обособен за съставен елемент 2, а останалите средства са за съставен елемент 1. На последващо място, както и преди – този бюджет е в допълнение разграничен на три елементи, съгласно мащаба на кандидатстващите предприятия – 25% са заделени за дребни предприятия, 35% за междинни и 40% за огромни.
Това е значително и единственият метод, по който Министерство на регионалното развитие се пробва да формулира някакъв приоритет в границите на процедурата, като се опира на презумпцията, че огромните предприятия са и най-енергоемките. Извод, който е най-малкото противоречив, защото енергоемко по-скоро би било производството на обещано дружество, а в тази ситуация процедурата е ориентирана най-общо към саниране (реновиране) на здания и както може да се види и от показаните документи – от голяма важност е по-скоро каква сградна повърхност ще бъде актуализирана. Същевременно, без значение от това, дали предприятието е малко или огромно, определящо за допустимостта, а и за класирането на плана в действителност е дали може да се доближи заложеният % енергийни спестявания. Този въпрос е прегледан в елементи по-нататък в разбора.
В съпоставяне с първичната версия на Насоките за кандидатстване са понижени размерите на безплатна финансова помощ (БФП), за които може да се кандидатства. Микропредприятията могат да аплайват за БФП от 35 до 100 хиляди лв.. За дребните предприятия тази сума може да доближи до 300 хиляди лв.. Средните предприятия могат да получат БФП от 100 до 500 хиляди лв., като за огромните предприятия сумата може да доближи до 1.5 млн. лв..
В рамките на процедурата са планувани два режима на държавна помощ, при които се дава поддръжка, като при изискванията на режим деминимис интензитетът на помощта е 65% (за разлика от в началото плануваните 100%), а при изискванията на капиталова помощ за ограничения за повищаване на енергийната успеваемост – интензитетът варира от 35% до 65% според от региона на осъществяване на плана и категорията на предприятието.
Какво би трябвало да се реализира с плановете и какви действия се финансират
Основните цели, които претендентите би трябвало да реализират с плановете си, с цел да получат финансиране, са свързани с условието за реализиране на най-малко 30% икономисване на първична сила за всеки обект от нежилищния сграден фонд. По отношение на здания, които са в областта на търговията и услугите е належащо и да се реализира клас на енергопотребление най-малко „ В “. Това слага един от главните въпроси, ориентирани към евентуалните претенденти, а точно – допустимо ли е да се реализира 30% икономисване на първична сила и в кои случаи. При това посоченото изискване е минимално за процедурата. Следва да се има поради, че критериите за оценка дават преимущество на планове, които плануват и по-висок % (до над 50%) на енергийно икономисване.
Посочените прагове (проценти на енергийно спестяване) би трябвало да бъдат удостоверени чрез предварителна и следваща оценка, осъществена по реда на Закона за енергийната успеваемост, като режимът се разграничава за постройките от двата съставния елемент – индустриални и такива за търговия и услуги.
В тази връзка по плана може да се финансира първичното проучване за енергийна успеваемост (като то ще се финансира, единствено в случай че планът бъде одобрен), действия за СМР, за правене на капиталов план, за авторски и строителен контрол. В случай, че е определен режим на държавна помощ де минимис, по плана може да се финансира и последващото правене на самостоятелна експертна оценка от сертифициран енергиен инспектор.
Тъй като това е един от най-често срещаните въпроси в практиката, значимо е да се означи, че претендентите нямат право да подават оферти за към този момент осъществени действия или за такива, които се отнасят до здания, които не са пуснати в употреба. Допустими са единствено действия за възобновяване в действащи/използвани все още на кандидатстване здания.
Но даже и към този момент функциониращи, в случай че постройките са релативно нови, остава въпросът, дали същите биха могли да бъдат „ актуализирани “ по метод, който да подсигурява най-малко 30% енергийни спестявания.
Извършеното в началото проучване за енергийна успеваемост на съответната постройка е определящо за кръга от ограничения, които следва да се включат в плановото предложение на претендента. Проектите следва да включват осъществяване на енергоспестяващи ограничения в цялата постройка и обследването следва да обгръща всички равнища и пространства в постройката, за правене на реалистични обследвания за енергийна успеваемост.
По отношение на индустриалните здания, определеният за осъществяване пакет от енергоспестяващи ограничения би трябвало да обезпечи минимум 30 % икономисване на първична сила по отношение на базова линия на енергопотребление на същата постройка. Изрично се акцентира, че в този случай става въпрос за енергопотреблението единствено на постройката, без да се включва консумацията/потреблението на сила от софтуерното съоръжение, уреди за промишлени системи и други Последното би могло да докара до чисто на практика проблем, защото е допустимо да зародят усложнения при разграничаването на двата типа консумация на сила.
За здания на предприятия в областта на търговията и услугите следва да се съблюдават условията за правене на проучване за енергийна успеваемост и документ за енергийни характерности на постройка в употреба. Съответно за тези здания е използвано и условието за реализиране на клас на енергопотребление „ В ”, както и най-малко 30% икономисване на първична сила.
Тези разяснения по процедурата са основни и предвид на събитието, че в първичния вид на Насоките за кандидатстване освен, че не се правеше разграничаване сред типовете здания, само че и се изискваше постигане на енергиен клас „ А “ или реализиране на близо до нулево чисто ползване.
Проектът на претендента също по този начин може да включва създаване на уреди за произвеждане на сила от възобновими източници в постройката или наоколо до постройката. Това е възможно, в случай че те са за лично ползване и за обезпечаване на постройката с сила за отопление, изстудяване, вентилация, гореща вода за битови потребности, осветяване и други Произведената сила от такова оборудване не може да бъде предмет на комерсиална договорка за покупко-продажба.
Подготовка и осъществяване на плановете
Проектите следва да бъдат изпълнени в границите на 24 месеца от подписване на контракт с Министерство на регионалното развитие, като в този период претендентите следва да могат да проведат тръжни процедури за избор на реализатори на съответните действия, както и да осъществят дейностите по проучване на постройката за доказване на предстоящите и постигнатите спестявания. Във връзка с условието за осъществяване на тръжни процедури е належащо претендентите да извърнат внимание и на това, по какъв метод ще изберат реализатор за първичното проучване на своите обекти, защото това действително ще се случи преди утвърждението на съответния план.
С оглед на събитието, че при кандидатстване е належащо да се показа в началото проучване на съответния обект, както и документи по отношение на нуждата от осъществяване на оценка на влияние върху околната среда, срокът за подаване на планови оферти е по-дълъг от нормалното и е до 15 юни, 2023 година
-----------
Мартин Петков е правист и работи по европейски стратегии и планове от 2003 година Има опит в обществения и в частния бранш, обвързван с подготовка, ръководство, наблюдаване и оценка на стратегии и планове по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за обективен преход и други национални и европейски стратегии. Лектор и специалист в региона на публичните поръчки и тръжните процедури (вкл. реализиране на прелиминарен и следващ контрол), оценка на планове по схеми за безплатна помощ, правене на правни и сравнителни разбори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ