През 2023 г. линията на бедност общо за страната e

През 2023 година линията на беднотия общо за страната e 637. 92 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1 325. 9 хиляди лица, или 20. 6% от популацията на страната. В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 21. 3%, а относителният дял на бедното население понижава с 2. 3 процентни пункта, оповестиха от Национален статистически институт.

През 2023 година най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Видин - надлежно 446 и 466 лева, а най-високата - в област София (столица) (990 лева.), следвана от областите Варна (736 лева.), Перник (716 лева.) и Кюстендил (702 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните за региона в областите Стара Загора - 25. 8%, Кюстендил - 24. 6% , София (столица) - 22. 2%, и Добрич - 22. 0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7. 6%, Смолян - 9. 6%, Ямбол - 10. 7%, и Шумен - 10. 9%.

Линията на беднотия за 2023 година нараства по отношение на 2022 година във всички области, като се изключи Ямбол, където се регистрира понижение с 9. 5 процентни пункта. С най-голямо повишаване са областите Враца (с 42. 5%), Сливен (с 27. 7%), Смолян (с 26. 8%), Хасково (с 26. 2%), Благоевград (с 25. 9%) и Шумен (с 25. 0%).

През 2023 година област Смолян е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 7. 9%, а с най-високо ниво е област Добрич - 25. 1%. В област Габрово дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 6. 5%, при 28. 3% за областите Кюстендил и Стара Загора.

Относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете в областите Търговище, Кюстендил, София (столица), Перник, Плевен и Стара Загора. В четири области - Силистра, Видин, Добрич и Шумен, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при дамите, добавя БГНЕС.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните (56. 8% за 2023 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12. 0 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.

През 2023 година делът на бедните измежду заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства по отношение на миналата година с 1. 7 процентни пункта - до 11. 7%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2. 5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение – 66. 5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над шест пъти за тези със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3. 2%.

Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду семействата от двама възрастни с три или повече деца (55. 2% за 2023 г.) и от един родител с деца (42. 8% за 2023 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 2. 0 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете.

Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 11. 8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години

В. Василев