През 2023 г. линията на бедност общо за страната e

През 2023 година линията на беднотия общо за страната e 637.92 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията под прага на беднотия са били 1,3 млн. души - 20.6% от популацията на страната, оповестяват от Националния статистически институт. 

Индикаторите за беднотия и обществено включване са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност. 

В съпоставяне с 2022 година размерът на линията на беднотия нараства с 21.3%, а относителният дял на бедното население понижава с 2.3 на 100 .



Данните демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 20.6 до 28.5% (7.9 на сто). Съответно при изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия нараства до 45.3%, или с 24.7 процентни пункта.

От Национален статистически институт оповестяват още, че главният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е икономическата интензивност и присъединяване на пазара на труда. За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-голям измежду безработните  (56.8% за 2023 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 12% по-висок спрямо безработните дами.

Делът на бедните сред работещите сред 18 и 64 години нараства по отношение на миналата година с 1.7 процентни пункта - до 11.7%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време.

Образованието също оказва въздействие. Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение  – 66.5%. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - 3.2%.

През 2023 година най-голям е относителният дял на бедните измежду хората, самоопределили се от ромската етническа група - 65.0%, а най-нисък - измежду самоопределилите се от българската етническа група - 14.3%.

Сред бедните от българската етническа група доминират пенсионерите (45.1%), до момента в който при турската и ромската етническа група най-голям е делът работещите – (съответно 31.8 и 34.0%). По отношение на безработните най-голям е относителният дял на бедните безработни измежду ромската етническа група – 30.9%.

От данните на Национален статистически институт излиза наяве, че над 3 млн. българи (46,7%) не могат да посрещнат със лични средства непредвидени разноски. 19,9% не могат да си разрешат месо или риба през ден. Малко над 20 на 100 нямат финансовата опция да поддържат естествена температура в стаята си. Над 41% не могат да си разрешат нови мебели. 



През 2023 година 18.0% от популацията живее в тежки материални и обществени ограничения. Ограниченията, свързани със облекчаване на избрани потребности и потребности, се разграничават според от етническата принадлежност. Ограничения в 7 от 13-те индикатора имат 12.7% от българската етническа група, 20.6% от турската и 58.3% от ромския етнос.

Най-ниската линия на беднотия се следи в областите Монтана и Видин  - надлежно 446 и 466 лева, а най-високата - в област София (столица) (990 лева.), следвана от Варна (736 лева.), Перник (716 лева.) и Кюстендил (702 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните по отношение на линията на беднотия в Стара Загора - 25.8%, Кюстендил - 24.6%, София (столица) - 22.2%, и Добрич - 22.0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 7.6%, Смолян - 9.6%, Ямбол - 10.7%, и Шумен - 10.9%.