А душата виновно, виновно мълчи - ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
Представете си, че се озовавате на брега на безпределно синьо море. Лек студен бриз гали лицето ви, а слънчевите лъчи се пречупват в безчет искрици в кристалните талази. В този миг на мира и единство с природата, стартира да звучи емблематичната ария „ Синева “ на Васил Найденов .
Гласът на Васил Найденов , като че ли гальовен морски бриз, ни потапя в меланхолична, само че и красива история за изгубена обич. Текстът, написан от Павел Матев , е изпълнен с метафори и облици, рисуващи картини на пролетни поля, златиста есен и снежни зими.
Всяка дума е изпълнена с страст, като че ли разказва сълзи, падащи в синята пропаст на загатна. Музиката, композирана от Александър Йосифов , е нежна и чувствена, като че ли галеща душата с мелодични талази.
„ Синева “ не е просто ария, тя е прочувствено странствуване. Тя ни кара да се замислим за мимолетността на живота, за хубостта на изгубените моменти и за безконечната мощ на любовта.
Ти отмина,
ти отмина,
ти отмина.
Сякаш сън, като че ли сняг, като че ли дъжд,
като че ли пролет и есен, и зима…
Твойта сянка над младата ръж се изви
като забрадка синя.
Непрежалена тъжна смешка като яребица се заобажда.
И една ароматна горест почна лекичко
да те възражда.
Аз се стопирах, аз се стопирах и затворих очи,
евентуално да те преживея.
А душата отговорно, отговорно мълчи
единствено сянката мина през нея.
Само вятърът, вятърът вейна едвам,
пиле някакво изписука.
Ах каква, ах каква синева сме не запомнили
в миналото тука.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: ВСЕКИ ИМА СВОЯ СЪН, НЕСБЪДНАТ СЪН – ЛИЛИ ИВАНОВА
