Морж
Представата за ледена Арктика се свърза с едно голямо животно - морж. На множеството фотоси или филми за ледения свят те могат да се видят по какъв начин почиват на брега на огромни групи от 10 и повече животни.
Когато са във водата могат да останат до 30 минути под нея, преди да им се наложи да се покажат, с цел да поемат чист въздух. Огромните размери и големите бивни ги вършат съвсем неуязвими. Затова естествените им врагове са единствено: китовете убийци и полярната мечка.
Добродушният исполин е изиграл огромна роля в културата на доста арктически нации, ловували моржове поради месото, както и за бивните и костите му. Не е чудно, че животното е изобразено на карта за Арктика, датирана от ХVІ век. Какво в действителност знаем или не знаем за животното морж? Той заслужава да бъде опознат добре, въпреки че не среща по нашите географски ширини.
Класификация на моржа
Моржът е с научно наименование Odobenus rosmarus, единствен представител на фамилията на Моржовите - Odobenidae.
Популярното наименование морж Толкин счита, че идва от немски език, заимствано обаче от холандски или остаряло норвежки. Смята се, че първата част от названието идва от холандската дума за кит, а втората е на остарялата норвежка дума за кон.
Според друга различна доктрина идва от холандски думи за бряг и колос.
Олай Магнус, който изобразява моржа през 1539 година, го назовава ros marus, което е възприето и от Карл Линей в неговата енциклопедия.
Латинското име на фамилията Odobenidae идва от гръцкото одос- зъби и баино- вървя. То е основано на наблюдения на моржове, употребяващи бивните си, с цел да се измъкнат от водата.
Моржът е бозайник от порядъка на Garvinora. Това е единственият оживял член на Odobenidae., един от трите родове, дружно с същинските тюлени и ушатите тюлени. Има към момента разногласия дали и трите рода са произлезли от един общ предшественик и последните генетични проучвания потвърждават, че това е по този начин. Те са се разделили преди към 20-26 милиона години.
В началото Odobenidae е голямо семейство, включващо минимум 20 типа, а през днешния ден актуалният морж е последният реликтен тип.
Сега са останали три подвида на моржа:
- Тихоокеанските моржове живеят в Берингово море;
- Атлантическите моржове обитават в източната и западната част на Тихия океан;
- Лаптевите моржове се срещат в морето на Лаптев. Те са най-малкия подвид, като сега има единствено няколко хиляди от тях в морето на Лаптев и за тях се знае минимум.
Къде живее моржът?
Тихият океан, Атлантическият океан и морето на Лаптев са местообитанието на моржовете. Арктика е тяхната родна ледена земя.
Тези животни избират региони с плитка вода, с цел да имат елементарен достъп до храна. Този постепенно движещ се морски бозайник прекарва по-голямата част от времето си към или във водата. Женските стоят по-дълго на леда, спрямо мъжките, които по-често към пясъчни или валунски плажове.
Тези животни са мигриращи. През лятото те отиват на север, а през зимата се местят на юг. Миграциите им подсигуряват, че ще се намират постоянно там, където е най-оптималният лед. Това значи тъничък лед, само че въпреки всичко задоволително пълен, с цел да издържи голямото натоварване на телата им.
Как наподобява моржът?
Моржовете са едни от най-големите бозайници. Тихоокеанските имат по-голяма телесна маса от атлантическите.
Това животно е особено най-много с солидните си бивни, които са в действителност удължени кучешки зъби. Тези бивни могат да пробият лед с дебелина 20 сантиметра. Те служат и на животното, с цел да се изкачи върху леда. Служат им също по този начин за отбрана от едри хищници, само че също по този начин за определяне на подчиненост. Бивните на моржа могат да набъбнат до дължина 90 сантиметра, само че междинния им размер е към половин метър.
Друга характерност е дебелата моржова кожа, набраздена с дълбоки гънки. Тя варира от светлосиво до жълтеникаво кафяво на цвят. Цветът на кожата на дребните се разграничава значително от този на възрастните. Малките моржове са мощно сиви, до момента в който огромният морж варира цветово. Дебелината на кожата на моржа не е идентична на всички места, тя е към 3 до 4 сантиметра на множеството места. Слоят лой под кожата обаче е прекомерно пълен, стига до 25 сантиметра.
Моржовете имат къса четина на множеството елементи от тялото, с изключение на придатъците им.
Много присъщи са мустаците на моржа, които му оказват помощ да се ориентира на морското дъно.
Очите им са относително дребни, тъй като разчитат повече на чувството за досег, с цел да си намерят храна.
Имат къси предни плавници, които им оказват помощ освен да плуват, само че и да се придвижват на сушата. Задните си плавници моржът употребява като мотор, с цел да движи едрото си тяло във водата и да се ориентира за посоката.
Мъжките моржове са с по-голяма маса от женските, тежат от 1200 до 1500 кг и са дълги до 320 сантиметра. Женските моржове тежат от 600 до 850 кг и порастват до 270 сантиметра.
Мъжките имат по-дълги и по-плътни бивни от женските, а също по този начин кожата им е по-дебела.
Главата им е относително дребна за тялото и нямат външно ухо, а муцуната им е къса и необятна Интересни са по този начин наречените вибриси - косъмчета, подредени в 13 до 14 реда, които съставляват осезателни косми.
Тези едри животни могат да доживеят до 40 години, само че нормално животът им в дивата природа не е повече от 20 до 30 години.
Начин на живот и държание на моржа
Моржовете живеят в йерархична система, учредена на възрастта, размера на тялото и дължината на бивните. Стадата им наброяват от 10 до 100 индивида. Колкото по-стар и по-силен е моржът, толкоз по-високо седи в йерархията. Мъжките откриват доминиране и се състезават за женски. Те се бият с бивните си.
Най-бързо се движат, когато са във водата. Те са прекомерно обществени животни и прекарват множеството си време с представители на пола си. Женските и мъжките са в разнообразни стада до размножаването си. Понякога мъжките и женските се приближават доста близо едни до други, като дори се натрупат едно животно върху друго.
Според някои проучвания моржовете могат да виждат цветно, само че диапазонът на цветовия набор е неуточнен. Зрението им е положително на къси дистанции и те могат да виждат по кое време са на океанското дъно.
На сушата виждат добре, само че когато са във водата употребяват система от тънка проводимост, с цел да чуват. Тази система затваря слуховия им уред и разрешава да чуват единствено през тръбата на външното ухо.
Общуват между тях посредством разнообразни звуци. Най-често това е поредност от мъркане и джавкане, изключително сред майката и дребното.
Хранене на моржа
Моржовете се хранят основно с дребни безгръбначни, най-често употребяват двучерупчести мекотели. Не е известно по какъв начин тъкмо ги намират, само че се знае, че употребяват задните си перки, с цел да ги придвижат напред. След като има мекотелото като храна, моржът употребява способ за засмукване, с цел да погълне храната, до която е достигнал откакто с езика и устата е отворил черупката. Мидите от време на време раздробяват със заоблените си зъби.
Тъй като храната на моржа се състои от дребни организми, нужни са големи количества, с цел да се нахрани едно животно. Всеки път, когато морж се гмурне, с цел да яде, той може да улови 60 миди. Гмуркането за храна трае от 5 до 20 минути.
Бозайниците се гмуркат до 70 метра дълбочина, с цел да си обезпечат нужните 25 кг храна дневно. Понякога ядат тюлени или морски птици.
Самите моржове са храна за косатките и за полярните мечки. Най-големият им зложелател обаче остава индивидът.
Размножаване на моржа
Моржовете са полигинови, което значи, че един мъжки се чифтосва с доста женски. Мъжките създават доста звуци - свиркащи и шумолящи, с цел да притеглят женски и да отбележат територията си.
Обикновено с женските моржове се чифтосват най-старите, най-силните и най-едрите. Преди това се състоят борбите, които дефинират правото за чифтосване.
Женските са полово зрели на възраст сред 5 и 7 години, а мъжките съзряват сред 7 и 10 години, само че не се чифтосват, до момента в който не станат на 15 години, когато са обществено зрели
Смята се, че чифтосването се прави във водата. През по-голямата част от живота си тези животни основават потомство. Женските моржове раждат по едно малко на всеки 2-3 години. Бременността трае 15 месеца.
Тъй като се развъждат от януари до април, бебето морж ще се роди идната година сред април и юни.
Средното тегло на дребното е към 60 кг, а дължината му е 120 сантиметра. Когато дребните се родят, те незабавно могат да плуват. Преди да се отбият дребните моржове живеят в женското стадо, а майките ги кърмят повече от година. Те са подвластни от майките си изцяло през този интервал. На 2 години се научават сами да си намират храна, а на 3 към този момент са изцяло независими.
Моржовото мляко съдържа по-големи количества мазнини и протеини от това на сухоземните животни, само че по-ниско спрямо тюленовото.
Тюленът е в най-ниската степен на възпроизводство поради това, че заради дългото кърмене майката ражда през 2 и повече години.
През 50-те години на предишния век популацията на моржовете е съвсем унищожена, само че през 80-те още веднъж е върната в един преуспяващ брой.
