Чайка
Представата ни за море постоянно се свързва с чайките и техния немислим хор, който пречи да почиващите да спят нощем. Почти няма човек, оставил храната си без контрол, да не е бил лишен от нея от някоя наблюдателна чайка.
Старите поверия гласят, че чайките са души на починали моряци. Затова моряците са доста деликатни към тези птици. Някога екипажите са гадаели какво ще бъде плаването им по чайките. Поверията са доста и най-различни и хората, тръгнали за дълго корабоплаване, са се бояли чайка да не им предскаже гибелта в морето. В същото време се приема като знак, че плаването ще приключи сполучливо, в случай че на морския съд са накацали от тези толкоз свързани с морето птици.
Макар да наподобяват идентични когато летят над нас, те са разнообразни типове със свои присъщи особености. Любопитно е чайките да бъдат прегледани малко по-подробно.
Класификация на чайките
Чайката е птица от семейство Чайкови с латинско наименование Laridae. Морските жители са от разреда на Дъждосвирциподобните, показан от дребни до междинни по мярка птици. Повечето от разреда живеят покрай водата и се хранят с безгръбначни и други дребни животни и инсекти.
Чайковите са въздушни птици и заради това са показани от свои човеци по целия свят. Семейството е огромно, наброява към 100 типа, разграничени в 23 рода.
Най-интересният миг при чайките е, че те се одобряват като типичен образец за кръгообразен тип в природата и оттова за едно отлично доказателство за правотата на теорията на Чарлз Дарвин за Произхода на типовете.
Какво съставлява понятието кръгообразен тип?
Това е серия от популации на близки по жанр типове, които се застъпват. При застъпване на всеки от два прилежащи, те се чифтосват между тях и дават плодовито поколение. Съществуват обаче крайни популации, при които типовете са толкоз разнообразни, че към този момент не могат да се чифтосват между тях. Така се оформя генетичен поток сред прилежащи популации. В двата края популациите или са прекомерно близки, или се застъпват и по този начин се оформя кръг. Видовете от прилежащите популации могат да се чифтосват, само че тези от популациите в двата края към този момент са толкоз разнообразни, че е невероятно да се чифтосат.
Класически образец за кръгови типове са чайките Larus, които образуват верига към Северния полюс и се считат за кръгообразен тип. Сребристата чайка и дребната черногърба чайка са два фенотипа с ясни разлики. Това е приносът на чайките към науката.
В България се срещат над 10 типа чайки. От тях Сребристата чайка, или както я назовават хората - Гларус, е най-разпространена. Среща се и Жълтокраката чайка, както и Речната чайка.
Външен тип на чайките
Родът на чайките включва доста птици от фамилията, които имат някои сходни белези. Като цяло те са дребни до междинни на размер птици.
Имат солидно тяло, дълги крила, издължен торс, окончаващ с съвсем квадратна опашка. Цветът на мъжките и женските чайки е съвсем еднакъв. Младите птици имат кафяво оперение. Възрастните са бели със сиво по крилата и черно към опашката.
Всички чайки имат мощен клюн с кука в края.
Краката им са приблизително дълги, червени или черни. Размерът на чайките варира от 25 до 81 сантиметра, а тежестта им се движи от 100 грама до 2 кг. Най-малката чайка Larus minutus е единствено към 100 грама, а най-голямата - Larus marinus надвишава 2 кг.
В по-голямата си част обаче това са междинни или едри по мярка птици, в бяло и ли светлосиво, с черни белези на главата и крилата.
Горната и долната част на тялото по предписание са контрастни. Горната тъмна част се редува с бяло долна. Смята се, че лекото коремче на чайките ги крие от рибите, които те ловуват за храна.
При някои дребни типове чайки по време на размножителния сезон долната част на тялото става светлорозова или бежова на цвят, само че скоро тези нюанси изчезват.
Младите птици, които не са достигнали пубертета, наподобяват по -различно от възрастните. По-голямата част от перата им са покрити с тъмни линии или петна. Тази багра е камуфлажна, крие ги от хищниците.
Времето за извличане на оперение, показващо подготвеност за размножаване, е друго. Различават се 2, 3 или 4-годишни цикли. Колкото по-едра е птицата, толкоз по-дълъг е цикълът.
Мъжките и женските чайки са с еднообразно оцветяване, размерите им се отличават напълно леко.
Начин на живот на чайката
Всички чайки водят колониален метод на живот. Колониите им доближават до няколко хиляди птици.
Чайката е морска птица и има мембрани на краката за плуване, с помощта на които се движи добре във водата. Птиците обаче не принадлежат към океанските.
Всички чайки са отлични летци и плувци, някои вървят добре и по земята. Гнездят по целия свят, само че постоянно по крайбрежията на морета, реки и езера, като колониите им са многочислени от време на време.
Чайките са моногамни и образуват двойки за дълго време. Относно миграцията, отговорът не е еднопосочен. Повечето мигрират към по-топли места, само че някои остават да презимуват в градове, където има задоволително храна.
През нощта цялото ято напуща мястото за хранене на чайките и отива на място за пренощуване, недостъпно за хищници и предпазено от вятъра.
Хранене на чайките
Чайките се хранят главно с риба, която ловят от водата. Могат да кръжат с часове, до момента в който дебнат плячката си. Хранят се и с мекотели, раци и медузи, които намират на брега. Те са потребни, тъй като почистват брега от всевъзможни боклуци. За да изядат някоя мида, те се издигат високо и хвърлят мидата върху някой камък, с цел да се отвори.
Тези птици се приспособяват необикновено добре към разнородни условия и стават на процедура всеядни. Ядат всякаква човешка храна в това число пържени картофки, пици, сандвичи, която просят, крадат или намират забравени. Понякога атакуват и кофите за отпадък. Тези птици са и мършояди.
Размножаване при чайките
Чайките са моногамни животни. Те гнездят на огромни и шумни колонии, наброяващи няколкостотин птици. Започват да се развъждат на възраст от 1 до 4 години. Когато се образува двойка, женската стартира да проси храна от мъжкия и той я храни. Гнездата са на къси дистанции едно от друго, което е здравомислещ ход. Пиленцата обичат да се движат и може да бъдат убити, в случай че гнездото е само някъде.
Гнездата се вършат от разнообразни парчета. Женската снася от 2-3 яйца, от тъмнокафяви до синкавозелени на цвят. Цветът е спомагателна отбрана за яйцата.
Мъжкият и женската чайка се редуват да мътят яйцата към 24 дни. При излюпването дребните имат на клюновете си издутина, известна като яйчен зъб. С него те пробиват отвор, уголемяват го, с цел да излязат. Напускането на черупката не е елементарно. Продължава няколко часа и коства доста старания на дребните.
Пиленцата са бегълци от гнездата. Още щом изсъхнат след няколко часа, те се пробват да изпълзят от гнездото. Възрастните ги хранят няколко пъти дневно. Едната птица стои в гнездото да ги топли, другата отива за храна.
Смъртността измежду дребните е огромна, защото пълзят и в гнездата на други двойки, които ги убиват.
Когато към този момент могат да летят, те се включват в ято от други птици и обикалят прилежащи територии, а след това се връщат в родното си място, с цел да отгледат свои дребни.
Видове чайки
Сред чайките, които се срещат у нас, най-известни са Сребристата чайка, известна като Гларус, Речната чайка и Жълтокрака чайка.
Сребристата чайка или още Гларус е публикувана по Черноморието и към река Дунав. Тя е скитаща птица, която броди из морските градове, само че из вътрешността се среща рядко. Гнезди по покривите на постройките и по-рядко по земята. Зимата прекарват по крайбрежието.
Речната чайка е гнездящо-прелетна и зимуваща за България. Може да бъде видяна на ята край водоемите. Когато се развъжда избира блатистите местности край морето и река Дунав, където прави гъсто обитаеми колонии.
Плажовете, скалите и островите към Черно море са били нормалното място на Жълтокраката чайка, само че в този момент тя към този момент избира огромните градове, където може да откри храна в обилие. Затова от ден на ден от този тип се срещат в морските курортни градове. Те са мигриращ тип, само че полетите им са по-скромни от тези на щъркела или лястовицата, които са също прелетни птици.
