ПП-ДБ и ГЕРБ управляваха заедно, за да извадят страната от

...
ПП-ДБ и ГЕРБ управляваха заедно, за да извадят страната от
Коментари Харесай

Какво обещаха, а какво стана. Как статуквото в прокуратурата, ВСС и антикорупцията не помръдна

ПП-ДБ и ГЕРБ управляваха дружно, с цел да извадят страната от съветската орбита и да създадат огромни промени в правосъдната система и антикорупцията. Привлякоха и Движение за права и свободи в името на конституционни промени. Идеята беше да няма към този момент бухалки, а работещи институции. Но вместо да се случи това, статуквото се резервира.

Политически съперници, които преди изборите взаимно са се упреквали в корупция, злоупотреби и репресии, ненадейно вземат решение да сформират общо ръководство. Сред главните им цели са продължение на европейската интеграция на страната и огромни промени в правосъдната система и битката с корупцията.

Но нещо се обърква. Точно когато са признати конституционни промени, които би трябвало да послужат като основа на промените, ръководството пада, вместо да продължи.

Резултатът е, че статуквото във всички основни институции - прокуратура, Висш правосъден съвет (ВСС), правосъден инспекторат и антикорупционна комисия, остава непроменено. А вместо обещаната промяна, гласоподавателите получават следващи.

Така може да бъде разказана в резюме последната политическа година в България. Миналата пролет " Продължаваме промяната - Демократична България " ( ПП-ДБ ) и ГЕРБ съумяха да се договорят за сформирането на кабинета на Николай Денков . Той на някогашния ръководител на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ и сегашния съпредседател на придвижването Делян Пеевски.

През идващите месеци водачите на трите обединения непрекъснато повтаряха, че поддържат ръководството само в името на влизането на страната в Шенген и еврозоната и на прокарването на промени. А промените предвиждаха:
ограничение на пълномощията на основния прокурор;разделяне на Висш съдебен съвет и антикорупционната комисия;избор на техни нови членове;избор на нов правосъден инспекторат.
Към днешна дата са факт влизането на България в и първите стъпки от проекта за промени, само че всъщност промени липсват.

Прокуратурата се управлява краткотрайно от Борислав Сарафов , дълготраен заместител на някогашните основни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев .

Съдебният съвет официално е разграничен с от края на предходната година, само че членовете му с изминал мандат са си същите. Липсват и нови правила за избора на техни наследници. Инспекторатът към съвета, който би трябвало да ревизира всички магистрати, също е неизменен, с от дълго време изминал мандат на основния контрольор Теодора Точкова и без забележими триумфи от работата си.

А антикорупционната комисия също, само че с неизменен състав. Подобно на прокуратурата, тя също се управлява краткотрайно от своя зам.-председател - Антон Славчев , определен на поста преди 6 години.
Какви бяха обещанията
" Демократична България " трайно отстоява визията, че този нов орган не би трябвало да бъде превръщан в политическа бухалка или чадър. Затова ние ще настояваме сред първо и второ четене за повече гаранции за професионализъм на този орган и политически неутралитет ", сподели в Народното събрание на 7 декември 2022 година някогашната правосъдна министърка Надежда Йорданова , когато се обсъждаше на първо четене разделянето на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално имущество (КПКОНПИ).

Тогавашното 48-о Народно заседание обаче беше необуздано два месеца по-късно, откакто никоя партия не съумя да излъчи независим кабинет. Така пристигнаха изборите на 2 април 2023 година, на които Политическа партия и Демократична България за пръв път се явиха като коалиция и по този начин съумяха да станат втори след ГЕРБ.

Цялата им предизборна акция се основаваше на поръчката институции повече да не се употребяват като " бухалки " против политически съперници и критици на ръководещите, а битката с корупцията да стане по-ефективна.

Вотът още веднъж подреди партиите по този начин, че никоя да не може да сформира независим кабинет. Така се стигна и до решението на ГЕРБ и ПП-ДБ за общо ръководство с поддръжката на Движение за права и свободи. Трите обединения имаха общо над 160 депутати и можеха да прокарат обещаните конституционни промени.

" Ние ще работим самодейно в тази посока - да се случат измененията в конституцията и да се реализира промяната в правосъдната система ", сподели Мустафа Карадайъ незабавно след избора на държавното управление на Денков на 6 юни 2023 година А Делян Пеевски добави: " Кабинетът не го поддържаме като кабинет, като състав, поддържаме единствено конституционната промяна, това ще бъде от нас. "

Последва внасяне на общ план за смяна на главния закон на ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. За задачата придвижването на Ахмед Доган символно се отхвърли от независимите си хрумвания за конституционни промени.

" Движение за права и свободи се отхвърли от плана си за промени в главния закон, с цел да има обединяване, с цел да има България нова конституция, да създадем правосъдната промяна и да вървим напред ", сподели Пеевски на 28 юли 2023 година

" Най-важното в смяната на конституцията е правосъдната промяна. Това, което години наред се говореше - за разделянето на Висш съдебен съвет, за повече съдии, за по-малко прокурори, за по-малко политика. Това за мен са значителните неща ", сподели на 6 октомври 2023 година водачът на ГЕРБ Бойко Борисов .

Две месеца по-късно, на 20 декември , конституцията и трансформиралият се в неофициален представител на ръководството Пеевски разгласи пред публицистите в Народното събрание какво следва: " Съдебните закони да стартираме, за регулаторите има време, ще гледаме деликатно и ще обсъждаме. "

Но не последва това. След като министър председателят на 5 март 2024 година, с цел да се извърши авансово контрактуваната ротация на поста сред него и Мария Габриел от ГЕРБ, в ръководството настъпи срив. ПП-ДБ и ГЕРБ влязоха в дълги договаряния, които дефинитивно се провалиха на 24 март с връщане на мандата за кабинет от страна на Габриел. Тогава стана ясно, че ГЕРБ и Движение за права и свободи.
Какво предстоеше тогава
Това се случи тъкмо в миг, когато всички политически поръчки за правосъдна промяна трябваше да преминат към действителни дейности. Министерството на правораздаването за публично разискване плана си за нов Закон за правосъдната власт (ЗСВ), който се концентрира в няколко съществени направления:
ограничение на пълномощията на основния прокурор;премахване на администрацията му и преструктуриране на Върховната касационна прокуратура;ограничаване на периода, в който могат да бъдат командировани магистрати на по-висока служба без конкурс;повече гаранции за самоуправлението на съда;нови условия за партийна индиферентност на членовете на висшите органи на правосъдната власт;нови процедури за оценяване, повишение и наказване на магистратите.
Предстоеше и ръководещото болшинство да цялостни съставите на двата нови органа, на които беше разграничен досегашния Висш съдебен съвет - Висш правосъден съвет и Висш прокурорски съвет . Идеята беше това да се случи след приемането на новия правосъден закон, който планува повишени условия за професионализъм и самостоятелност на бъдещите претенденти.

Всичко това е на фона на към момента упования избор на нов титулярен основен прокурор. През есента пък следва и промяна на ръководителя на Върховния административен съд. Тогава изтича мандатът на сегашния му началник арбитър Георги Чолаков. Тези назначения се чака да бъдат направени от бъдещите правосъдни кадровици.

Пропадането на договарянията за ротация в кабинета " Денков " съответства и с момента, когато се очакваше попълването на новите два органа, на които през есента на предходната година беше разграничена дотогавашната КПКОНПИ. На 21 септември тя дефинитивно се раздели на Комисия за противопоставяне на корупцията и Комисия за о
Източник: svobodnaevropa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР