Атанас Славов: Търсим бърза промяна на конституцията, за да направим следващите стъпки
Поставихте конституционната промяна като начало и изискване за същинската правосъдна промяна. Как виждате във времето всички последващи стъпки, като се стартира с избора на нов Висш съдебен съвет, нов основен прокурор и така нататък? Ще стартира с това, че задължението за конституционни промени е легитимацията на актуалното, комплицирано формирано ръководство. Без конституционни промени не може да се реализира пълноценна правосъдна промяна и цялата ни упоритост за отбрана на върховенството на правото, за самостоятелност на правосъдната власт ще остане едно празно заричане. Затова въпросът какви да са конституционните промени и в какъв времеви интервал е фундаменталният въпрос за нас и за мен като министър.Към момента на база на извършените срещи в Народното събрание имаме упования през юли да бъде импортиран в Народното събрание план за промени за конституцията, с цел да стартират да текат периодите. По процедура предлагането за промени се преглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Кой ще е вносител на плана? Спорният въпрос е дали това да е един план, за който авансово да е реализирано единодушие сред трите парламентарни групи - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, или всяка група да си внесе своя план. С ангажимента, че Движение за права и свободи не могат сами да си внесат плана, тъй като нямат 60 депутати (правото на самодейност за промени в конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители, а Движение за права и свободи има 36 депутати - бел. ред.).
Поставихте конституционната промяна като начало и изискване за същинската правосъдна промяна. Как виждате във времето всички последващи стъпки, като се стартира с избора на нов Висш съдебен съвет, нов основен прокурор и така нататък? Ще стартира с това, че задължението за конституционни промени е легитимацията на актуалното, комплицирано формирано ръководство. Без конституционни промени не може да се реализира пълноценна правосъдна промяна и цялата ни упоритост за отбрана на върховенството на правото, за самостоятелност на правосъдната власт ще остане едно празно заричане. Затова въпросът какви да са конституционните промени и в какъв времеви интервал е фундаменталният въпрос за нас и за мен като министър.
Към момента на база на извършените срещи в Народното събрание имаме упования през юли да бъде импортиран в Народното събрание план за промени за конституцията, с цел да стартират да текат периодите. По процедура предлагането за промени се преглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Кой ще е вносител на плана? Спорният въпрос е дали това да е един план, за който авансово да е реализирано единодушие сред трите парламентарни групи - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, или всяка група да си внесе своя план. С ангажимента, че Движение за права и свободи не могат сами да си внесат плана, тъй като нямат 60 депутати (правото на самодейност за промени в конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители, а Движение за права и свободи има 36 депутати - бел. ред.).
На срещата в Народното събрание в сряда бяха разисквани и двата разновидността, в това число и предложение да създадем изпитание за внасянето на един общ план, тъй че през цялото време да е ясно, че той има нужната минимална поддръжка от 160 гласа. Следващото равнище на упоритост е да се реализира болшинство от 180 гласа с присъединяване на други парламентарни групи, тъй че тази смяна да се случи в по-кратките периоди, които планува конституцията - за към 3 месеца или малко повече.
Тези на пръв взор официални условия са значими за хронологията на идващите стъпки. Изборите на нови органи в правосъдната власт, нов тип правосъден съвет, нов прокурорски съвет, нов основен прокурор са в действителност функционалност на осъществената конституционна промяна. Кои са главните акценти, по които има единодушие, и къде са различията? Очертаха се няколко съществени акцента. На първо място , цялостното делене на Висш съдебен съвет на два обособени съвета - Съдебен съвет, който подсигурява самоуправление на съдиите с болшинство на съдии, избирани директно съдии, което е европейският стандарт за самостоятелност на правосъдната власт, и Прокурорски съвет с болшинство на публичната, т.е. парламентарната квота, тъй че да се подсигурява отчетност и отговорност от прокуратурата. На второ място , основен прокурор със мощно лимитирани пълномощия, който не упражнява контрол за правда и директно методическо управление, който е с лимитирани пълномощия за сезиране на Конституционния съд (КС) и който не ръководи прокурорския съвет, т.е. той в действителност става един административен началник, а не върха на пирамидата на прокуратурата с множеството функционалности и пълномощия, както сега.
Реклама Третото равнище , отбрана правата на жителите през самостоятелна конституционна тъжба, като тук има два аспекта. Първата опция, която сме планували в нашия план (на ПП-ДБ), е директен достъп на жителите до Конституционен съд, което е най-радикалният вид. По-умереният вид е до Конституционен съд да се стига през долуинстанционните съдилища в границите на висящо произвеждане. В множеството страни имаме съчетаване и на двата разновидността, при нас и двата липсват. Ако се направи стъпката към самостоятелна конституционна тъжба, би трябвало да има съществени филтри, които да не позволяват да се злоупотребява с това право и да се блокира работата на органа. И четвъртото равнище , което е извънредно значимо за нас, е за пълномощията на служебното държавно управление, т.е. за метода, по който България да стане пълноценна парламентарна република без спирания в парламентарните мандати, без свръховластеност на президента през служебните кабинети и на процедура замяна на парламентарната форма на ръководство с квазипрезидентска. Ние предлагаме държавното управление в оставка да бъде назначавано за служебно държавно управление, като по този метод се резервира връзката с Народното събрание, а не президентът оттук-оттам да събира разнообразни лица, които да бъдат конфигурирани като министри - нещо, което основава евентуални или напълно действителни проблеми.
Включили сме като ограничаване през първата година от мандата на Народното събрание да не се позволяват предварителни избори, т.е. да не попадаме повече в тази въртележка от парламенти през два-три месеца. Значи, в случай че новият парламент не успее да образува държавно управление, както се случва в последно време, той не се разтурва, а остава с така наречен държавно управление в оставка до края на първата година от мандата? Да. Така реализираме две неща: първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде непрекъснато разпускан, а на последващо място, ограничение на опцията на президента напълно по свое убеждение да избира някакви хора за министри, които може в никакъв случай да са нямали допир до държавната власт и държавната администрация.
Имаме и някои различия с другите две парламентарни групи. В нашия план предлагаме понижаване на мандата на основния прокурор на 5 години и нещо, което е изключително значимо - министърът на правораздаването да предлага кандидатурата за основен прокурор, извънредно. Така министърът поема отговорност за номинацията, за процеса на обществено чуване в прокурорския съвет, преди да се стигне до указа на президента. Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правораздаването с особената си конституционна функционалност би трябвало да може да отбрани един подобен избор. А не както при последните два извънредно проблематични избора - на Цацаров и Гешев, които станаха вследствие на, по този начин да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък докара до доста сериозна девиация в целия развой.
Реклама
И другия миг, по който се разграничаваме, е нашето предложение предварителното преустановяване на мандата на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор да става през Конституционния съд, с цел да има някакъв тип правосъден надзор, какъвто в този момент няма. В момента всеки от тях, който е освободен с декрет на президента, към този момент не е интензивно легитимиран да жали този акт пред Конституционен съд.
Засега тези наши две оферти сякаш не се одобряват от другите парламентарни групи, с които приказваме по конституционния план - ГЕРБ и Движение за права и свободи. А мислили ли сте да решите един различен сериозен проблем, като намалите квалифицираното болшинство от две трети за избор на членове на Висш съдебен съвет и инспектората в Народното събрание. Да, мислили сме, доколкото имаше и съответна рекомендация в този смисъл от Венецианската комисия още при предходните промени. В тяхното мнение се оферираше да се планува и така наречен anti deadlock mechanism, т.е. механизъм против блокаж при избора на Висш съдебен съвет - когато не се реализира високото болшинство от две трети, да има ново, по-ниско болшинство, въпреки и не нормално. В нашия план ние предлагаме това второ болшинство да е от 140 гласа. Какво ще стане обаче, в случай че не съберете 180 гласа за бърза смяна в конституцията до 3 месеца, което значи да се отсрочи най-малко с 10 месеца конституирането на нов Висш съдебен съвет, избора на нов основен прокурор (ако сегашният съвет не реши да го избере все пак) или оставане на Борислав Сарафов като и.д. за още една година и така нататък Как ще го обясните на хората, които чакат смяната? Амбицията на парламентарните групи е да се мине по бързата процедура. Ако това не стане, фактически значи закъснение 5-6 месеца на измененията в конституцията, а по-късно ще би трябвало и законови промени, съответни на цялостното делене на Висш съдебен съвет. Което фактически значи съществено закъснение на процеса по избора на новия орган.
Големият проблем е, първо, в изтеклия мандат на настоящия Висш съдебен съвет към този момент със 7-8 месеца и на второ място, ниското доверие в този орган. В същото време обаче от диалозите, които съвсем всекидневно повеждам с представители и на съдии, и на прокурори, откривам, че мъчно ще мотивираме тези хора да вземат участие в една процедура за избор за членове на Висш съдебен съвет, чийто мандат се обрисува да продължи в границите на няколко месеца - до осъществяване на измененията в конституцията и закона. Не можем да да чакаме, че в случай че в този момент се организира избор за подобен краткотраен орган, някакви хора ще си зарежат професионалната кариера за 5-6 месеца, когато за подобен период няма да могат и кой знае какво да свършат. Могат да изберат нов основен прокурор. Да, допустимо е, само че този избор няма да е с вложено доверие. Ясно е, че системата не работи съответно, а пък един краткотраен Висш съдебен съвет би бил изложен на всевъзможни въздействия. Мандатът има и тази функционалност да те отдалечава от непосредствените въздействия, само че когато си единствено за няколко месеца и знаеш, че скоро ще се върнеш в системата, си податлив да действаш конюнктурно.
С други думи, би трябвало да приемем, че идната половин година ще бъде отделена за промяна на конституционно и на законово равнище, с цел да има късмет да произведем резултата, който желаеме - самостоятелен съд, отчетна и виновна прокуратура.
Фотограф: Цветелина Белутова
Поставихте конституционната промяна като начало и изискване за същинската правосъдна промяна. Как виждате във времето всички последващи стъпки, като се стартира с избора на нов Висш съдебен съвет, нов основен прокурор и така нататък? Ще стартира с това, че задължението за конституционни промени е легитимацията на актуалното, комплицирано формирано ръководство. Без конституционни промени не може да се реализира пълноценна правосъдна промяна и цялата ни упоритост за отбрана на върховенството на правото, за самостоятелност на правосъдната власт ще остане едно празно заричане. Затова въпросът какви да са конституционните промени и в какъв времеви интервал е фундаменталният въпрос за нас и за мен като министър.
Към момента на база на извършените срещи в Народното събрание имаме упования през юли да бъде импортиран в Народното събрание план за промени за конституцията, с цел да стартират да текат периодите. По процедура предлагането за промени се преглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му. Кой ще е вносител на плана? Спорният въпрос е дали това да е един план, за който авансово да е реализирано единодушие сред трите парламентарни групи - ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи, или всяка група да си внесе своя план. С ангажимента, че Движение за права и свободи не могат сами да си внесат плана, тъй като нямат 60 депутати (правото на самодейност за промени в конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители, а Движение за права и свободи има 36 депутати - бел. ред.).
На срещата в Народното събрание в сряда бяха разисквани и двата разновидността, в това число и предложение да създадем изпитание за внасянето на един общ план, тъй че през цялото време да е ясно, че той има нужната минимална поддръжка от 160 гласа. Следващото равнище на упоритост е да се реализира болшинство от 180 гласа с присъединяване на други парламентарни групи, тъй че тази смяна да се случи в по-кратките периоди, които планува конституцията - за към 3 месеца или малко повече.
Тези на пръв взор официални условия са значими за хронологията на идващите стъпки. Изборите на нови органи в правосъдната власт, нов тип правосъден съвет, нов прокурорски съвет, нов основен прокурор са в действителност функционалност на осъществената конституционна промяна. Кои са главните акценти, по които има единодушие, и къде са различията? Очертаха се няколко съществени акцента. На първо място , цялостното делене на Висш съдебен съвет на два обособени съвета - Съдебен съвет, който подсигурява самоуправление на съдиите с болшинство на съдии, избирани директно съдии, което е европейският стандарт за самостоятелност на правосъдната власт, и Прокурорски съвет с болшинство на публичната, т.е. парламентарната квота, тъй че да се подсигурява отчетност и отговорност от прокуратурата. На второ място , основен прокурор със мощно лимитирани пълномощия, който не упражнява контрол за правда и директно методическо управление, който е с лимитирани пълномощия за сезиране на Конституционния съд (КС) и който не ръководи прокурорския съвет, т.е. той в действителност става един административен началник, а не върха на пирамидата на прокуратурата с множеството функционалности и пълномощия, както сега.
Реклама Третото равнище , отбрана правата на жителите през самостоятелна конституционна тъжба, като тук има два аспекта. Първата опция, която сме планували в нашия план (на ПП-ДБ), е директен достъп на жителите до Конституционен съд, което е най-радикалният вид. По-умереният вид е до Конституционен съд да се стига през долуинстанционните съдилища в границите на висящо произвеждане. В множеството страни имаме съчетаване и на двата разновидността, при нас и двата липсват. Ако се направи стъпката към самостоятелна конституционна тъжба, би трябвало да има съществени филтри, които да не позволяват да се злоупотребява с това право и да се блокира работата на органа. И четвъртото равнище , което е извънредно значимо за нас, е за пълномощията на служебното държавно управление, т.е. за метода, по който България да стане пълноценна парламентарна република без спирания в парламентарните мандати, без свръховластеност на президента през служебните кабинети и на процедура замяна на парламентарната форма на ръководство с квазипрезидентска. Ние предлагаме държавното управление в оставка да бъде назначавано за служебно държавно управление, като по този метод се резервира връзката с Народното събрание, а не президентът оттук-оттам да събира разнообразни лица, които да бъдат конфигурирани като министри - нещо, което основава евентуални или напълно действителни проблеми.
Включили сме като ограничаване през първата година от мандата на Народното събрание да не се позволяват предварителни избори, т.е. да не попадаме повече в тази въртележка от парламенти през два-три месеца. Значи, в случай че новият парламент не успее да образува държавно управление, както се случва в последно време, той не се разтурва, а остава с така наречен държавно управление в оставка до края на първата година от мандата? Да. Така реализираме две неща: първо, стабилизация на самия парламент, който няма да бъде непрекъснато разпускан, а на последващо място, ограничение на опцията на президента напълно по свое убеждение да избира някакви хора за министри, които може в никакъв случай да са нямали допир до държавната власт и държавната администрация.
Имаме и някои различия с другите две парламентарни групи. В нашия план предлагаме понижаване на мандата на основния прокурор на 5 години и нещо, което е изключително значимо - министърът на правораздаването да предлага кандидатурата за основен прокурор, извънредно. Така министърът поема отговорност за номинацията, за процеса на обществено чуване в прокурорския съвет, преди да се стигне до указа на президента. Главният прокурор е държавният обвинител, министърът на правораздаването с особената си конституционна функционалност би трябвало да може да отбрани един подобен избор. А не както при последните два извънредно проблематични избора - на Цацаров и Гешев, които станаха вследствие на, по този начин да се каже, вътрешносистемна номинация, което пък докара до доста сериозна девиация в целия развой.
Реклама
И другия миг, по който се разграничаваме, е нашето предложение предварителното преустановяване на мандата на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основния прокурор да става през Конституционния съд, с цел да има някакъв тип правосъден надзор, какъвто в този момент няма. В момента всеки от тях, който е освободен с декрет на президента, към този момент не е интензивно легитимиран да жали този акт пред Конституционен съд.
Засега тези наши две оферти сякаш не се одобряват от другите парламентарни групи, с които приказваме по конституционния план - ГЕРБ и Движение за права и свободи. А мислили ли сте да решите един различен сериозен проблем, като намалите квалифицираното болшинство от две трети за избор на членове на Висш съдебен съвет и инспектората в Народното събрание. Да, мислили сме, доколкото имаше и съответна рекомендация в този смисъл от Венецианската комисия още при предходните промени. В тяхното мнение се оферираше да се планува и така наречен anti deadlock mechanism, т.е. механизъм против блокаж при избора на Висш съдебен съвет - когато не се реализира високото болшинство от две трети, да има ново, по-ниско болшинство, въпреки и не нормално. В нашия план ние предлагаме това второ болшинство да е от 140 гласа. Какво ще стане обаче, в случай че не съберете 180 гласа за бърза смяна в конституцията до 3 месеца, което значи да се отсрочи най-малко с 10 месеца конституирането на нов Висш съдебен съвет, избора на нов основен прокурор (ако сегашният съвет не реши да го избере все пак) или оставане на Борислав Сарафов като и.д. за още една година и така нататък Как ще го обясните на хората, които чакат смяната? Амбицията на парламентарните групи е да се мине по бързата процедура. Ако това не стане, фактически значи закъснение 5-6 месеца на измененията в конституцията, а по-късно ще би трябвало и законови промени, съответни на цялостното делене на Висш съдебен съвет. Което фактически значи съществено закъснение на процеса по избора на новия орган.
Големият проблем е, първо, в изтеклия мандат на настоящия Висш съдебен съвет към този момент със 7-8 месеца и на второ място, ниското доверие в този орган. В същото време обаче от диалозите, които съвсем всекидневно повеждам с представители и на съдии, и на прокурори, откривам, че мъчно ще мотивираме тези хора да вземат участие в една процедура за избор за членове на Висш съдебен съвет, чийто мандат се обрисува да продължи в границите на няколко месеца - до осъществяване на измененията в конституцията и закона. Не можем да да чакаме, че в случай че в този момент се организира избор за подобен краткотраен орган, някакви хора ще си зарежат професионалната кариера за 5-6 месеца, когато за подобен период няма да могат и кой знае какво да свършат. Могат да изберат нов основен прокурор. Да, допустимо е, само че този избор няма да е с вложено доверие. Ясно е, че системата не работи съответно, а пък един краткотраен Висш съдебен съвет би бил изложен на всевъзможни въздействия. Мандатът има и тази функционалност да те отдалечава от непосредствените въздействия, само че когато си единствено за няколко месеца и знаеш, че скоро ще се върнеш в системата, си податлив да действаш конюнктурно.
С други думи, би трябвало да приемем, че идната половин година ще бъде отделена за промяна на конституционно и на законово равнище, с цел да има късмет да произведем резултата, който желаеме - самостоятелен съд, отчетна и виновна прокуратура.
Фотограф: Цветелина Белутова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ