Загадъчните изчезващи езера на Гренландия
Посетете Гренландия в някой летен ден и може да имате шанс да видите по какъв начин пред вашите очи изчезват големи езера единствено за минути.
Учените видяха това да се случва за пръв път през 2006 година, когато едно езеро от разтопен лед от 5.6 квадратни километра се оттече и изчезна в нищото за по-малко от 2 часа.
Изследователите към този момент виждат такива събития при рутинната си работа в Гренландия. Всяка година хиляди краткотрайни езера се издигат на повърхността на Гренландия, когато ледът се топи, стоят по няколко седмици или месеци, а по-късно внезапно се отцеждат през пукнатини в ледената повърхност надолу.
При неотдавнашна експедиция обаче, откривателите видяха обезпокоителен нов модел зад мистериозните изчезващи езера на Гренландия: даже във вътрешността в континента езерата стартират да се оттичат все по-често.
Според нова обява, в сп. Nature Communications, това се дължи на обстоятелството, че летните езера на Гренландия се оттичат в „ каскадна “ верижна реакция, основана от голяма, взаимосвързана мрежа от пукнатини под леда. С покачването на температурите мрежата става все по-широка.
„ Изчезващите езера в един регион предизвикват нови фрактури, които предизвикват приключването на нови езера някъде другаде “, се споделя в изказване на един от създателите на проучването, Марион Бугамонт, специалист по ледниците от Изследователският център „ Скот Полар “ в Кеймбридж.
В ново проучване Бугамонт и нейните сътрудници употребяват 3D модели на леда и сателитни изображения на леденото покритие на Гренландия, с цел да проучат тази верижна реакция. Авторите откриват, че когато стоплянето на времето аргументи настрана езеро да се отцеди в подлежащия мразовит пласт, потокът от лед под това езеро може да се форсира трагично – до 400% по-бързо, в сравнение с през зимните месеци.
Тъй като процеждащата се вода изтича от истинското езеро, тя може да дестабилизира други близки ледени кревати. Образуват се нови пукнатини, нови езера се оттичат и реакцията се усилва от ден дневно. При един случай откривателите следят, че 124 езера се оттичат и изчезват единствено за пет дни.
Дори езерата, формирани на стотици километри във вътрешността в континента, за които преди се смяташе, че са прекомерно надалеч от леденото легло, с цел да се излеят в него, се оказаха уязвими от реакцията на верижно приключване на езерата, тъй като непрестанно се образуват нови пукнатини в леда.
Всичко това е причина милиарди кубически метра разтопен лед да потъва под повърхността на Гренландия на всеки няколко дни. Част от тази вода остава в клопката на ледения слой; друга огромна част от нея обаче, се излива в околния океан.
„ Тази ледена завивка, която обгръща 1.7 милиона квадратни километра, беше относително постоянна преди 25 години, само че в този момент губи по един милиард тона лед всеки ден “, споделя водещият създател Пол Христофелсен, също от Изследователския институт в Кембридж, „ Скот Полар “.
„ Това предизвиква един милиметър увеличение на морското ниво в международен мащаб всяка година, което е доста по-бързо от това, което предполагахме единствено преди няколко години “, споделя той.
Според отчет от 2017 година загубата на лед в Гренландия е причина за към 25% от повишаването на морското ниво в международен мащаб през 2014 година, до момента в който през 1993 година то е било причина за едвам 5% от повишаването на морското ниво.
Ако ледената завивка на Гренландия се разтопи изцяло, това може да докара до световно повишаване на морското ниво от към 6 метра. Според откривателите от Кеймбридж обща загуба на леда на Гренландия е „ извънредно малко евентуално да се случи през този век “, само че даже и нищожно нарастване на морското ниво може да има тежки последици по целия свят, означават създателите, представени от изданието Live Science.
