Eдно мирно пътешествие из Ирак
Понякога човек рискува и макар предизвестията в уеб страницата на Министерство на външните работи за прекратяване на пътуванията и основания от медиите отрицателен образ на страната взема решение да ревизира по какъв начин тъкмо живеят хората там. Една инспекция на температурата в Багдад беше задоволителна, с цел да решим, че февруари е идеалният месец да отидем в Ирак.
Ако ви следва пътешестване до страната, най-ценните препоръки ще откриете във фейсбук групата Iraqi Travellers Cafe , където локалните оказват помощ на малцината осмелили се да пътуват до родината им. Благодарение на техните оферти и ние оформихме проекта си за десетте дни, които щяхме да прекараме в региона сред Багдад и Басра.
Полетът ни от Истанбул се приземи на багдадското летище в един часа след среднощ. Последваха няколко странно-смешни конфликта с локалните порядки. Първо ти желаят отрицателен PCR тест и документ за имунизация, а минута по-късно се озоваваш в залата на миграционните управляващи, където освен че никой не носи маска, а половината чиновници пушат. Нареждаш се пред един остарял тезгях, където попълваш документите за виза, която коства 75 $. Но е общоизвестно, че чиновниците прибират по 77 $, като никой не може да изясни къде отиват двата $ разлика.
Летището е зона с изключително висока степен на сигурност, по тази причина до там имат достъп стеснен брой транспортни средства, тъй че искаш - не искаш си взимаш такси за 30 $, тъй като нормално такси няма по какъв начин да влезе на тези територия. Споменава се, че има и маршрутка, с която може да стигнеш отвън зоната на сигурност, само че се чака дълго и не е несъмнено дали ще се появи през нощта.
Реклама
В 10 сутринта имахме среща с водача ни Аяд, който щеше да ни съпровожда от самото начало и да ни оказва помощ да минаваме по-лесно през десетките пунктове, с които са осеяни пътищата.
Първия ден задачата ни беше град Самара - ситуирана от двете страни на река Тигър, някогашната столица на Абасидите е част от листата на ЮНЕСКО, а измежду наложителните обекти е Малуия - спираловидното минаре на Голямата джамия, което датира от IX век и се извисява на цели 52 метра. Стига да нямаш боязън от високо, може да се изкачиш до върха по стълбите, опасващи главната структура, уловката е, че парапет няма и на моменти прекарването е рисково, изключително когато би трябвало да се разминеш с някого.
Стигнахме до града след голям брой инспекции и разрешителни, защото мястото е измежду размирните региони, където са се водили престрелки сред ДАЕШ и военните. На пропускателния пункт ни " прикачиха " двама военни с автомати, които ни съпровождаха при част от посетените обекти.
В Самара се намира и джамията " Ал Аскари " , където са гробниците на двама от 12-те шиитски имами, които дружно с Пророка Мохамед и неговата щерка Фатима са най-святите в шиитския ислям. Комплексът към джамията гъмжи от десетки хиляди поклонници, измежду които няма никакви други туристи с изключение на нас. Аяд ни съпровожда до мястото, където да оставим обувките си, по-късно и раницата, и да се гмурнем измежду тълпите от мъже, които отиват да отдадат респект към имамите, а ние да се възхитим на впечатляващия интериор на джамията.
Реклама
На идващия ден тръгваме из улиците на Багдад. Първо емблематичният площад " Тахрир " , където е паметникът в чест на оповестяването на Република Ирак през 1958 година Високо 10 и дълго 50 метра, паното изобразява 25 човешки фигури, напомнящи вавилонски, асирийски и арабски творби на изкуството.
Ние обаче сме доста по-щастливи от разходката из улица " Ар Рашид " , където не може да се разминеш от хиляди локални, стотици сергии и още толкоз търговци с колички, които не стопират да оферират стоките си. През няколко метра са ситуирани големи тави със сладкиши и викащи продавачи, които с усмивка отрязват парче от изкушаващата наслада единствено щом спрем, с цел да създадем фотография. Пари никой не ти желае, чакат реакцията ти и като кимнеш предостатъчно, се потупват по сърцето и усмивката не слиза от лицето им.
През десетина метра локалните ни стопират, с цел да се снимат с нас и да поупражняват няколкото реплики на британски, които употребяват: " Hello! Where are you from? Iraq good? " и следва неземна наслада като кажеш: " Yes! Very good! ".
Една от емблемите на иракската столица е Паметникът на мъчениците . Огромният стилизиран купол, разграничен на две и допълнен от безконечния огън и иракския байрак, е открит през 1983 в памет на починалите в Ирано-иракската война. Впечатляващият с мащабите си план е ентусиазъм за основаването на десетки фрагменти, запечатващи играта на слънчевите лъчи върху тюркоазените полукуполи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Енергетика 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Технологии Реклама
Следобедно взехме решение да отидем до джамията " АлКадимия ", която се намира в покрайнините на Багдад. Дойде първият конфликт с маршрутките по улиците на града. Скачаш в придвижване и се натъпкваш колкото можеш. Постоянно някой желае да слезе, различен си пуши, трети шумно беседва по телефона.
Недостроената резиденция на на Саддам на фона на руините на Вавилон
" Ал Кадимия " е най-святото място в Багдад , сходно на джамията в Самара, и тук са заровени двама от дванайсетте шиитски имами. Пак минаваш през пунктовете за строга инспекция (през годините към храма са осъществявани няколко атентата със стотици загинали) и отново има хиляди поклонници, измежду които би трябвало да намериш път, с цел да разгледаш тези толкоз свещени за тях, а за нас просто безпределно красиви храмове.
Няма по какъв начин да отидеш в Ирак и да не видиш Вавилон . Но през днешния ден от античния град е останало доста малко и ние по-скоро се впечатлихме от една преживелица на път към Вавилон, в сравнение с от руините и репликата на Вратата на Ищар. Спряхме на една автомивка, с цел да измие Аяд колата, а ние незабавно се лепнахме за една зелена поляна, на която локални си бяха постлали одеяло. Хората ни изгледаха и откакто се появи Аяд, се оказа, че сме влезнали в двора на фамилията. Поканиха ни при тях и още веднъж видяхме какъв брой гостоприемни са иракчаните. Почерпиха ни с фурми със сусам и анасон, кисело мляко и обичайния чай. Комуникацията вървеше мъчно, само че усмихнатите лица и фотосите говореха, че не сме следващите натрапници, умряли си в двора им.
Гостоприемството на локалните
А зелената поляна беше толкоз привлекателна, тъй като в Ирак зелените площи са мощно лимитирани, а като се изключи че ги няма, множеството тънат в тонове отпадък. След всички страни, които сме обиколили, това несъмнено е една от най-мръсните. Обичайно е да видиш по какъв начин хората просто си мятат боклука през прозореца или пък пият вода, след което бутилката умерено се пуска на улицата. Накратко, кошчетата за отпадък са най-излишното нещо в живота им.
Кербала Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Ако ви следва пътешестване до страната, най-ценните препоръки ще откриете във фейсбук групата Iraqi Travellers Cafe , където локалните оказват помощ на малцината осмелили се да пътуват до родината им. Благодарение на техните оферти и ние оформихме проекта си за десетте дни, които щяхме да прекараме в региона сред Багдад и Басра.
Полетът ни от Истанбул се приземи на багдадското летище в един часа след среднощ. Последваха няколко странно-смешни конфликта с локалните порядки. Първо ти желаят отрицателен PCR тест и документ за имунизация, а минута по-късно се озоваваш в залата на миграционните управляващи, където освен че никой не носи маска, а половината чиновници пушат. Нареждаш се пред един остарял тезгях, където попълваш документите за виза, която коства 75 $. Но е общоизвестно, че чиновниците прибират по 77 $, като никой не може да изясни къде отиват двата $ разлика.
Летището е зона с изключително висока степен на сигурност, по тази причина до там имат достъп стеснен брой транспортни средства, тъй че искаш - не искаш си взимаш такси за 30 $, тъй като нормално такси няма по какъв начин да влезе на тези територия. Споменава се, че има и маршрутка, с която може да стигнеш отвън зоната на сигурност, само че се чака дълго и не е несъмнено дали ще се появи през нощта.
Реклама
В 10 сутринта имахме среща с водача ни Аяд, който щеше да ни съпровожда от самото начало и да ни оказва помощ да минаваме по-лесно през десетките пунктове, с които са осеяни пътищата.
Първия ден задачата ни беше град Самара - ситуирана от двете страни на река Тигър, някогашната столица на Абасидите е част от листата на ЮНЕСКО, а измежду наложителните обекти е Малуия - спираловидното минаре на Голямата джамия, което датира от IX век и се извисява на цели 52 метра. Стига да нямаш боязън от високо, може да се изкачиш до върха по стълбите, опасващи главната структура, уловката е, че парапет няма и на моменти прекарването е рисково, изключително когато би трябвало да се разминеш с някого.
Стигнахме до града след голям брой инспекции и разрешителни, защото мястото е измежду размирните региони, където са се водили престрелки сред ДАЕШ и военните. На пропускателния пункт ни " прикачиха " двама военни с автомати, които ни съпровождаха при част от посетените обекти.
В Самара се намира и джамията " Ал Аскари " , където са гробниците на двама от 12-те шиитски имами, които дружно с Пророка Мохамед и неговата щерка Фатима са най-святите в шиитския ислям. Комплексът към джамията гъмжи от десетки хиляди поклонници, измежду които няма никакви други туристи с изключение на нас. Аяд ни съпровожда до мястото, където да оставим обувките си, по-късно и раницата, и да се гмурнем измежду тълпите от мъже, които отиват да отдадат респект към имамите, а ние да се възхитим на впечатляващия интериор на джамията.
Реклама
На идващия ден тръгваме из улиците на Багдад. Първо емблематичният площад " Тахрир " , където е паметникът в чест на оповестяването на Република Ирак през 1958 година Високо 10 и дълго 50 метра, паното изобразява 25 човешки фигури, напомнящи вавилонски, асирийски и арабски творби на изкуството.
Ние обаче сме доста по-щастливи от разходката из улица " Ар Рашид " , където не може да се разминеш от хиляди локални, стотици сергии и още толкоз търговци с колички, които не стопират да оферират стоките си. През няколко метра са ситуирани големи тави със сладкиши и викащи продавачи, които с усмивка отрязват парче от изкушаващата наслада единствено щом спрем, с цел да създадем фотография. Пари никой не ти желае, чакат реакцията ти и като кимнеш предостатъчно, се потупват по сърцето и усмивката не слиза от лицето им.
През десетина метра локалните ни стопират, с цел да се снимат с нас и да поупражняват няколкото реплики на британски, които употребяват: " Hello! Where are you from? Iraq good? " и следва неземна наслада като кажеш: " Yes! Very good! ".
Една от емблемите на иракската столица е Паметникът на мъчениците . Огромният стилизиран купол, разграничен на две и допълнен от безконечния огън и иракския байрак, е открит през 1983 в памет на починалите в Ирано-иракската война. Впечатляващият с мащабите си план е ентусиазъм за основаването на десетки фрагменти, запечатващи играта на слънчевите лъчи върху тюркоазените полукуполи.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Политика 1 Енергетика 2 Коментари и разбори 3 Политика 1 Енергетика 2 Войната в Украйна 3 Технологии Реклама
Следобедно взехме решение да отидем до джамията " АлКадимия ", която се намира в покрайнините на Багдад. Дойде първият конфликт с маршрутките по улиците на града. Скачаш в придвижване и се натъпкваш колкото можеш. Постоянно някой желае да слезе, различен си пуши, трети шумно беседва по телефона.
Недостроената резиденция на на Саддам на фона на руините на Вавилон
" Ал Кадимия " е най-святото място в Багдад , сходно на джамията в Самара, и тук са заровени двама от дванайсетте шиитски имами. Пак минаваш през пунктовете за строга инспекция (през годините към храма са осъществявани няколко атентата със стотици загинали) и отново има хиляди поклонници, измежду които би трябвало да намериш път, с цел да разгледаш тези толкоз свещени за тях, а за нас просто безпределно красиви храмове.
Няма по какъв начин да отидеш в Ирак и да не видиш Вавилон . Но през днешния ден от античния град е останало доста малко и ние по-скоро се впечатлихме от една преживелица на път към Вавилон, в сравнение с от руините и репликата на Вратата на Ищар. Спряхме на една автомивка, с цел да измие Аяд колата, а ние незабавно се лепнахме за една зелена поляна, на която локални си бяха постлали одеяло. Хората ни изгледаха и откакто се появи Аяд, се оказа, че сме влезнали в двора на фамилията. Поканиха ни при тях и още веднъж видяхме какъв брой гостоприемни са иракчаните. Почерпиха ни с фурми със сусам и анасон, кисело мляко и обичайния чай. Комуникацията вървеше мъчно, само че усмихнатите лица и фотосите говореха, че не сме следващите натрапници, умряли си в двора им.
Гостоприемството на локалните
А зелената поляна беше толкоз привлекателна, тъй като в Ирак зелените площи са мощно лимитирани, а като се изключи че ги няма, множеството тънат в тонове отпадък. След всички страни, които сме обиколили, това несъмнено е една от най-мръсните. Обичайно е да видиш по какъв начин хората просто си мятат боклука през прозореца или пък пият вода, след което бутилката умерено се пуска на улицата. Накратко, кошчетата за отпадък са най-излишното нещо в живота им.
Кербала Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ