Когато зорлем те правят мъченик
Покушение против настоящ министър-председател на страна от Европейски Съюз е не просто " алена лампа ", а даже повече - това е към този момент отвън скалата на естествената тревога. Или най-малко по този начин свикнахме през последните десетилетия. Сякаш този жанр политическо принуждение бе останал в ХХ век - Джон Кенеди, Индира (и след това Раджив) Ганди, Улоф Палме и така нататък са някакви сенки от предишното, а убийството на сръбския министър председател Зоран Джинджич се възприемаше като остатъчен " рикошет " на войните, съпътстващи разпада на някогашна Югославия. И в този момент - взрив! 71-годишният публицист Юрай Чинтула прострелва министър-председателя на Словакия Роберт Фицо. Защо? И по какъв начин е допустимо?
И до момента в който на втория въпрос елементарно може да се отговори с пропуски на защитата, то първият провокира - дори към този момент предвидими - спекулации. От едната страна имахме тезата за прозападния либерал, член на Съюза на словашките писатели, който е сърдит на своя министър председател, тъй като последният саботира европейската военна поддръжка за Украйна. От другата страна се вади остаряла фотография на Чинтула с членове на паравоенната организация " Словашки бранители ", която се счита за проруска. Естествено, бе вкарана и външна връзка за хипотетична интервенция на МИ6/Кремъл в атентата.
В края на краищата, претекстовете бяха осветлени от самия Чинтула, който споделя във видеообръщение безусловно следното:
" Не съм склонен с политиките на държавното управление. Защо медиите са атакувани? Защо RTVS (обществената телевизия в Словакия - б.а.) е нападнат? Защо Мазак (бивш ръководител на Съдебния съвет на Словакия - б.а.) беше освободен от поста си? "
Правителството на Роберт Фицо възнамерява радикална промяна в публичните медии. Това среща съпротивата както на опозицията, по този начин и на самите публицисти, съгласно които измененията ще дадат съвсем цялостен надзор на властта и ще " заглушат " сериозните гласове в медиите.
Ако Фицо се пробва да си обезпечи медиен комфорт, на какъвто се радва да вземем за пример унгарският му сътрудник Виктор Орбан, то това можеше да се реализира с надалеч по-елегантни средства. Например посредством сериозна намеса на рекламния пазар.
В България разходната част на държавния бюджет е няколко десетки пъти по-голяма от целия размер на рекламния пазар, като част от този пазар се образува и от държавно финансирана реклама. В Словакия картината надали е съществено друга. Така че държавното управление без особени старания може да се трансформира не просто в най-големия състезател на рекламния пазар, а даже в по-голям от всички останали, взети дружно.
А в случай че някой се чуди какво толкоз може да популяризира една страна в случай, че производството е преобладаващо в частния бранш, то отговорът е доста елементарен: може да популяризира полезности (а не като у нас, единствено стратегии по европейските фондове). Запиши се в армията, върви на черква, създай и отгледай повече деца - пропаг., пардон, рекламни материали на такива тематики, платени с утвърдени от Народното събрание бюджетни средства, които да се въртят по медиите. По този метод, с изключение на национални послания, Фицо може да прокарва и свои, само че да не му давам хрумвания - въпреки всичко не е моя работа какви ги прави в страната си.
Друга щекотлива тематика в Словакия е тази за правосъдната система. През 2021 година някогашният специфичен прокурор Душан Ковачик бе наказан на 14 години затвор за корупция. А някогашният кмет на Просачов, село в Източна Словакия, бе наказан на 3 години условно за документна машинация за приемане на евросредства. Тези безспорни триумфи на правосъдната власт сигурно стряскат съня на не един и двама словашки политици. Което води и до предпочитание за интервенция в самостоятелната по формулировка правосъдна система.
Тази правосъдна система обаче е потвърдила, че не е самоцелно репресивна. През 2018 година Словакия се " прочу " с убийството на проверяващия публицист Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова. Общественото мнение " набеди " за гарант точно Роберт Фицо, който тогава се отдръпна от премиерския пост. Но съдът го оневини.
Роберт Фицо е мощно спорна фигура, която тежко поляризира словашкото общество. Преди години моя позната словачка, живееща дълго време в България, го дефинира като " словашкия Бойко Борисов " - с преимуществата и минусите му. В последно време обаче като геополитическо позициониране Фицо прилича повече президента Румен Радев, нежели водача на ГЕРБ Бойко Борисов.
Както към този момент стана дума, Роберт Фицо не споделя преобладаващата европейска позиция за военна поддръжка на Украйна, а го раздава " миротворец ". Нещо сходно през 80-те години на ХХ век бе и шведския министър председател Улоф Палме - до момента в който Роналд Рейгън и Маргарет Тачър водеха " пълномащабна Студена война " против Съветския съюз под формата на конкуренция във въоръжаването (която в последна сметка сложи Съюз на съветските социалистически републики на колене), то Палме търсеше " доближаване " сред двата лагера. Убийството му през 1986 година (макар и до през днешния ден да остава неразбираемо кой е причинителят и какви са мотивите) провокира благосклонностите на публиката към него и на процедура го трансформира в страдалец.
Дано не стане същото и с Фицо - дано първо, чисто човешки и християнски, да се помолим да се пребори за живота си. И второ, да сме наясно, че даже изолираните импулсивни дейности на един човек (в случая - атентаторът Юрий Чинтула) могат да имат влияние върху цяла страна. Че дори и върху цялостен континент.
И до момента в който на втория въпрос елементарно може да се отговори с пропуски на защитата, то първият провокира - дори към този момент предвидими - спекулации. От едната страна имахме тезата за прозападния либерал, член на Съюза на словашките писатели, който е сърдит на своя министър председател, тъй като последният саботира европейската военна поддръжка за Украйна. От другата страна се вади остаряла фотография на Чинтула с членове на паравоенната организация " Словашки бранители ", която се счита за проруска. Естествено, бе вкарана и външна връзка за хипотетична интервенция на МИ6/Кремъл в атентата.
В края на краищата, претекстовете бяха осветлени от самия Чинтула, който споделя във видеообръщение безусловно следното:
" Не съм склонен с политиките на държавното управление. Защо медиите са атакувани? Защо RTVS (обществената телевизия в Словакия - б.а.) е нападнат? Защо Мазак (бивш ръководител на Съдебния съвет на Словакия - б.а.) беше освободен от поста си? "
Правителството на Роберт Фицо възнамерява радикална промяна в публичните медии. Това среща съпротивата както на опозицията, по този начин и на самите публицисти, съгласно които измененията ще дадат съвсем цялостен надзор на властта и ще " заглушат " сериозните гласове в медиите.
Ако Фицо се пробва да си обезпечи медиен комфорт, на какъвто се радва да вземем за пример унгарският му сътрудник Виктор Орбан, то това можеше да се реализира с надалеч по-елегантни средства. Например посредством сериозна намеса на рекламния пазар.
В България разходната част на държавния бюджет е няколко десетки пъти по-голяма от целия размер на рекламния пазар, като част от този пазар се образува и от държавно финансирана реклама. В Словакия картината надали е съществено друга. Така че държавното управление без особени старания може да се трансформира не просто в най-големия състезател на рекламния пазар, а даже в по-голям от всички останали, взети дружно.
А в случай че някой се чуди какво толкоз може да популяризира една страна в случай, че производството е преобладаващо в частния бранш, то отговорът е доста елементарен: може да популяризира полезности (а не като у нас, единствено стратегии по европейските фондове). Запиши се в армията, върви на черква, създай и отгледай повече деца - пропаг., пардон, рекламни материали на такива тематики, платени с утвърдени от Народното събрание бюджетни средства, които да се въртят по медиите. По този метод, с изключение на национални послания, Фицо може да прокарва и свои, само че да не му давам хрумвания - въпреки всичко не е моя работа какви ги прави в страната си.
Друга щекотлива тематика в Словакия е тази за правосъдната система. През 2021 година някогашният специфичен прокурор Душан Ковачик бе наказан на 14 години затвор за корупция. А някогашният кмет на Просачов, село в Източна Словакия, бе наказан на 3 години условно за документна машинация за приемане на евросредства. Тези безспорни триумфи на правосъдната власт сигурно стряскат съня на не един и двама словашки политици. Което води и до предпочитание за интервенция в самостоятелната по формулировка правосъдна система.
Тази правосъдна система обаче е потвърдила, че не е самоцелно репресивна. През 2018 година Словакия се " прочу " с убийството на проверяващия публицист Ян Куцияк и годеницата му Мартина Кушнирова. Общественото мнение " набеди " за гарант точно Роберт Фицо, който тогава се отдръпна от премиерския пост. Но съдът го оневини.
Роберт Фицо е мощно спорна фигура, която тежко поляризира словашкото общество. Преди години моя позната словачка, живееща дълго време в България, го дефинира като " словашкия Бойко Борисов " - с преимуществата и минусите му. В последно време обаче като геополитическо позициониране Фицо прилича повече президента Румен Радев, нежели водача на ГЕРБ Бойко Борисов.
Както към този момент стана дума, Роберт Фицо не споделя преобладаващата европейска позиция за военна поддръжка на Украйна, а го раздава " миротворец ". Нещо сходно през 80-те години на ХХ век бе и шведския министър председател Улоф Палме - до момента в който Роналд Рейгън и Маргарет Тачър водеха " пълномащабна Студена война " против Съветския съюз под формата на конкуренция във въоръжаването (която в последна сметка сложи Съюз на съветските социалистически републики на колене), то Палме търсеше " доближаване " сред двата лагера. Убийството му през 1986 година (макар и до през днешния ден да остава неразбираемо кой е причинителят и какви са мотивите) провокира благосклонностите на публиката към него и на процедура го трансформира в страдалец.
Дано не стане същото и с Фицо - дано първо, чисто човешки и християнски, да се помолим да се пребори за живота си. И второ, да сме наясно, че даже изолираните импулсивни дейности на един човек (в случая - атентаторът Юрий Чинтула) могат да имат влияние върху цяла страна. Че дори и върху цялостен континент.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ