Орел пощальон краси Стара Загора вече почти девет десетилетия
Покрай Международната седмица на писмото и Световния ден на пощите, който се отбелязва на 9 октомври, се сетих, че въпреки интернет, е-поща и телефони - стационарни и мобилни, да изместиха писането на писма на хартия, развиването на пощите оставя и сериозна материална диря в живота на градове и села по света.
Една от емблематичните здания на Стара Загора, да вземем за пример, е Централната поща с часовниковата кула и колоната с фигура на орел , държащ писмо в клюна си. Пощенската палата е издигната за по-малко от две години с държавни средства по план на арх. Христо Атанасов през 1932 година Тя е в съвременен жанр, само че съдържа и детайли от египетската архитектура, а през годините е преустроявана три пъти. През септември 1935-а тук е открита и първата в България автоматизирана телефонна централа от тогавашния министър-председател Андрея Тошев.
През 1936 година на часовниковата кула на пощата в Стара Загора са инсталирани доставеният от Германия механизъм и циферблатите и камбаната за часовника , които са създадени от часовникарската фабрика “Гномон ” - Георги Хаджиниколов - София. Стари старозагорци описват, че под часовниковата кула в предишното се срещали влюбените двойки . Камбаната на върха й е сложена също в този интервал, само че преди десетина години поради напукването й стопира да работи часовникът. Старозагорското дружество " Прогрес " АД през 2014-а създаде и подари нова 72-килограмова камбана, която дава отговор по размери на остарялата. За отливането й не трябвало доста време, само че детайлите по външната й част претендирали повече време. Макар и да имаше търкания и несъгласия към монтирането й, то стана факт и стрелките още веднъж стартират да отмерват времето. На часовника обаче не му върви и, след къс интервал на работа, още веднъж стрелките му са спрели.
Интересен е фактът за какво на върха на колоната пред южната фасада на пощенската палата има орел, а не гълъб, употребен в предишното за снабдяване на писма. Още приживе архитектът на постройката - Христо Атанасов, споделя, че за фигурата се водили люти разногласия. Макар множеството гласове да упорствали да е гълъб, с цел да се вижда скулптурата на върха на 7-метровото оборудване, той трябвало да е неестествено огромен и да наподобява гротескно. Заради това победил орелът .
С художественото осъществяване на фигурата бил претрупан Драган Лозенски , който неотдавна бил приключил художествената академия, а по-късно става професор, декан на факултета по приложни изкуства и заместник-ректор. 21-годишният тогава Лозенски нарисувал фигурите на орлите, които трябвало да са два. Те напомняли птиците на Орлов мост в столицата. В свое проучване проф. доктор Светла Димитрова, дълготраен шеф на старозагорския исторически музей, споделя, че той сключил през октомври 1931 година контракт за 13 хиляди тогавашни лв., само че по-късно сумата е понижена и орелът остава един. Превозът и монтажът на орловата фигура също като постройката на пощенската палата се финансират от страната.
Фигурата на царствената птица с разперени криле и писмо в клюна пък се създава в работилница към пандиза в Стара Загора . Според художника Димитър Караджов (1907-2000) за изработването му майсторите употребявали специфична скулптурна примес.
При една от реконструкциите на постройката на Централна поща в Стара Загора са открити късноантични римски мозайки от ІV - VІ век, които са музеен обект, който може да се види в сутерена. В непрекъснатата експозиция на Регионалния исторически музей (РИМ) пък има макет на постройката в истинския ѝ тип.
И въпреки писмото в плик да отмира с всяка година като връзка сред хората, постройките на пощите надали ще изчезнат, тъй като са жива история освен на пощенските услуги, а и на развиването на градовете по света . В доста градове по света - Париж, Прага, Москва, Самарканд и още, и още, от дълго време са станали знаци за жителите и гостите им. Така е и с Централната поща в Стара Загора.
Една от емблематичните здания на Стара Загора, да вземем за пример, е Централната поща с часовниковата кула и колоната с фигура на орел , държащ писмо в клюна си. Пощенската палата е издигната за по-малко от две години с държавни средства по план на арх. Христо Атанасов през 1932 година Тя е в съвременен жанр, само че съдържа и детайли от египетската архитектура, а през годините е преустроявана три пъти. През септември 1935-а тук е открита и първата в България автоматизирана телефонна централа от тогавашния министър-председател Андрея Тошев.
През 1936 година на часовниковата кула на пощата в Стара Загора са инсталирани доставеният от Германия механизъм и циферблатите и камбаната за часовника , които са създадени от часовникарската фабрика “Гномон ” - Георги Хаджиниколов - София. Стари старозагорци описват, че под часовниковата кула в предишното се срещали влюбените двойки . Камбаната на върха й е сложена също в този интервал, само че преди десетина години поради напукването й стопира да работи часовникът. Старозагорското дружество " Прогрес " АД през 2014-а създаде и подари нова 72-килограмова камбана, която дава отговор по размери на остарялата. За отливането й не трябвало доста време, само че детайлите по външната й част претендирали повече време. Макар и да имаше търкания и несъгласия към монтирането й, то стана факт и стрелките още веднъж стартират да отмерват времето. На часовника обаче не му върви и, след къс интервал на работа, още веднъж стрелките му са спрели.
Интересен е фактът за какво на върха на колоната пред южната фасада на пощенската палата има орел, а не гълъб, употребен в предишното за снабдяване на писма. Още приживе архитектът на постройката - Христо Атанасов, споделя, че за фигурата се водили люти разногласия. Макар множеството гласове да упорствали да е гълъб, с цел да се вижда скулптурата на върха на 7-метровото оборудване, той трябвало да е неестествено огромен и да наподобява гротескно. Заради това победил орелът .
С художественото осъществяване на фигурата бил претрупан Драган Лозенски , който неотдавна бил приключил художествената академия, а по-късно става професор, декан на факултета по приложни изкуства и заместник-ректор. 21-годишният тогава Лозенски нарисувал фигурите на орлите, които трябвало да са два. Те напомняли птиците на Орлов мост в столицата. В свое проучване проф. доктор Светла Димитрова, дълготраен шеф на старозагорския исторически музей, споделя, че той сключил през октомври 1931 година контракт за 13 хиляди тогавашни лв., само че по-късно сумата е понижена и орелът остава един. Превозът и монтажът на орловата фигура също като постройката на пощенската палата се финансират от страната.
Фигурата на царствената птица с разперени криле и писмо в клюна пък се създава в работилница към пандиза в Стара Загора . Според художника Димитър Караджов (1907-2000) за изработването му майсторите употребявали специфична скулптурна примес.
При една от реконструкциите на постройката на Централна поща в Стара Загора са открити късноантични римски мозайки от ІV - VІ век, които са музеен обект, който може да се види в сутерена. В непрекъснатата експозиция на Регионалния исторически музей (РИМ) пък има макет на постройката в истинския ѝ тип.
И въпреки писмото в плик да отмира с всяка година като връзка сред хората, постройките на пощите надали ще изчезнат, тъй като са жива история освен на пощенските услуги, а и на развиването на градовете по света . В доста градове по света - Париж, Прага, Москва, Самарканд и още, и още, от дълго време са станали знаци за жителите и гостите им. Така е и с Централната поща в Стара Загора.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ