План за възстановяване прави държавата. Вас някой попитал ли ви

План за възобновяване прави страната. Вас някой попитал ли ви е нещо? Не. Ето това е казусът. С тези думи водачът на Движение за права и свободи се обърна към земеделци от Старозагорска област, които се събраха на среща в Павел баня. В нея участваха евродепутатът от Движението Атидже Вели, единственият член от България на земеделската комисия в Европарламента, евродепутатът Искра Михайлова, лидерът на Старозагорската листа на Движение за права и свободи Халил Летифов и общественият специалист доктор Хасан Адемов.

 

Аз не съм експерт по земеделие, само че съм държал мотиката. Така сме расли, показа Карадайъ.

 



2020 година трябваше да разпишем Плана за  възобновяване, до края на 2020 година трябваше да го изпратим в Брюксел, с цел да може от средата на 2021 година да го осъществяваме. Такива бяха заложените от Брюксел правила. Сега сме 2023 година, съвсем към средата. Реализирана една стотинка има ли? Не, няма, съобщи Карадайъ.

 

Това е проблем на системата. Значи тази система не действа, категоричен бе той.



Още една тематика – махнати бяха половин милиард лв. за напоителните системи, за хидромелиорация. Вместо тях в проекта бяха заложени акумулатори. Защо? Защото при нас не се прави План за възобновяване, каквато е задачата на Европа, не се подкрепя дребният и междинният бизнес, а се  прави План за възобновяване за един олигарх, сподели Карадайъ. И акцентира, че това е проблем на системата – подход, метод, мислене, които би трябвало да се трансформират.

 

Самите ние си позволихме лукса 13 години да гледаме едноличното ръководство на Бойко Борисов, който сътвори изискванията да дойдат тези инцидентни минувачи, някои им споделят шмекери, други им споделят шарлатани, няма никакво значение. Кой страда? Страдаме ние, тъй като си разрешаваме лукса да поносим това като народ 13 години. Но по този начин се основава предпоставката, по-късно всеки да идва тук и да прави каквото си желае и никой да не мисли за хората. Никой да не мисли за бъдещето на страната, за идващите генерации, акцентира водачът на Движение за права и свободи.



Този проблем ние би трябвало да го решим. В демокрацията тези проблеми се вземат решение с избори, сподели Карадайъ. И изясни, че сегашните избори са поради разграничителните линии, опълчването и омразата, които не разрешиха образуване на постоянно държавно управление в 48-ото Народно събрание.

 

Народът споделя: „ Едноличното ръководство на Борисов за 13 години завърши. Сега ние разпореждаме подобен модел в Народното събрание, че никой независимо да не може да ръководи. Ние ви изпращаме там не да се карате, не да си чертаете разграничителни линии, а в разговор с нас да знаете кои са ни проблемите. И в разговор между тях – там, в Народно събрание, да решавате нашите проблеми, а не да ни създавате проблеми “, уточни водачът на Движение за права и свободи. 



Кой щял да бъде първи, кой – втори, няма никакво значение, структурата на Народното събрание ще е същата. Те, като отхвърлят да си приказват между тях, какво ще стане? 13 пъти ще вървим на избори? Няма подобен филм! Няма безгранично самообладание, възмути се Карадайъ. И прикани: „ Трябва да създадем политически модел, който да взема решение проблемите на хората. ”.

Мустафа Карадайъ напомни, че Движение за права и свободи влезе в ръководството през 2001 година, когато стопанската система бе разрушена след приватизацията и имаше голяма инфлация. През 2009 година, когато Движението излизаше от ръководството, България към този момент съвсем нямаше дълг, единствено 1 милиарда дълг остана невърнат. Фискалният запас бе 8,5 милиарда.

 

Последвалите опити ни доведоха дотук - страната сега е с над 40 милиарда лева дълг. Борисов трупаше по 2 милиарда на година и в края на 2020 година дългът на страната беше 20 милиарда Следващите такива параметри заложиха в бюджета, че в случай че останат по 15 милиарда дълг на година ще се натрупа. Как ще издържи тази система, кой ще заплаща този дълг? Ние ще го плащаме, само че дали ще ни стигне животът за това? Внуците на нашите внуци ще заплащат лукса, който си разрешаваме - да опитвам, сподели още Мустафа Карадайъ.

 

Ние сме вързани за еврото от 1997 година, когато приехме валутния ръб, добре, че го има. Сега банковият ни контрол е от Европейската централна банка. Но до момента в който не сме в еврозоната, нямаме гаранциите на еврозоната. Отдавна трябваше да си създадем счетоводните стандарти за две валути – лев и евро, с цел да може гастарбайтерите, като пътуват от Германия за Турция през нощта, да не им споделят на бензиностанциите намерете  левове, тъй като ние евро не можем да вземем. В Одрин никой не те връща, най-после те питат с каква валута ще плащаш. Само пари да имаш, няма никакво значение каква е валутата, сподели Карадайъ.

 

Затова - дайте да се хванем за ръце и да си подредим къщичката. От  нас зависят нещата, заключи Мустафа Карадайъ.