Любовта към морето, претворена в уникални СНИМКИ под вода от фотографа Пламена Милева
Пламена Милева е един от най-хубави подводни фотографи у нас. Тя е родена в черноморския град Варна, през 2001 година приключва магистратура във факултета по Изобразителни Изкуства към Великотърновския университет " Св. Св. Кирил и Методии ". Любовта към морето, с която Пламена е закърмена още от най-ранна детска възраст, я притегля към подводната снимка, с която тя стартира да се занимава през 2010 година. Тогава с раждането на сина си тя снима и първата си снимка под вода, когато той е едвам на 3 месеца. Фотографиите на Пламена с модели под вода добиват необятна известност. Тя е носителка на над 50 награди от международни състезания, обиколила е света и продължава да търси нови провокации в специалността си (първоначално единствено хоби).
За работата си тя споделя:
„ За мен фотографията е специфична. Чрез нея аз проучвам хубостта във всичките ѝ измерения. Тя ми дава изразните средствата, с цел да предам страстите и копнежите ми към съвършеното човешко създание. “
Пламена, ти си закърмена с любовта към морето. Началото на кариерата ти е раждането на твоя наследник, само че разбираме, че и мъжът ти се занимава с подводна снимка. Коя е твоята муза в работата - морето, детето или обичаният човек?
Муза без вдъхновения не може. Важното е да имаме очи за всяко хуваво нещо в живота, което ни се случва. Не мога без морето ( казвала съм, че кръвта ми е солена на вкус), не мога без момчето ми, един път появило се на този свят. Не мога и без любовта. Човек, който не обича съгласно мен, няма по какъв начин да се наслаждения пълноценно на преживяванията си.
Ти споделяш, че първите ти опити в сферата не са били приемливи за теб и се е наложило да снимаш сина си наново, макар студеното време и раздразненото хлапе. Винаги ли си толкоз самокритична и случва ли се да търсиш мнението на други хора за утвърждение?
Майка ми беше непоколебим, само че обективен човек. Възпита ме да бъда упорита, поредна и педантична във всичко (за положително или лошо). Това ме направи прекомерно взискателна както към мен, по този начин и в упованията ми към хората. Самокритичността също е разследване от това образование. Майка ми споделяше „ Или ще бъдеш най-добрара, в това което правиш, или въобще не се захващай! “, както и „ Няма не мога, има не желая “.
Какво за теб е най-важно, с цел да бъдеш задоволена от крайния резултат?
Всъщност най-съществен е имено положителният краен резултат. Нещата при мен в никакъв случай не са се случвали елементарно, само че това не е било предлог да се откажа. Напротив, това е било тласък да потвърдя, че аз мога и ще се оправя, колкото и старания да ми коства, най-малко що се отнася до нещата, които са под мой надзор. Моята преценка за сполучлив резултат постоянно е била най-важната. Ако аз съм задоволена от постигнатото, ничия непозната рецензия не би могла да ме разколебае. Вярвам в себе си и своите благоприятни условия.
Как се подготвяте за фотосесията? Какви са спецификите на подводната снимка?
Най-лесно се снима в басейн, тъй като ситуацията е стационарна и водата е с добра видимост. Много по-сложно е снимането в морета, океани или в изори, където би трябвало да се съобразиш със спецификата на средата. Трябва да бъдат взети под внимание приливите, отливите, подводните течения, кое е най-подходящото време за фотоси. Голямо предизвикателство за мен са дълбочинните фотосесии, фотосите на потънали кораби.
Как минава един твой работен ден?
В съответния ден всичко минава като на изпит. Хапвам леко, с цел да предотвратя появяването на киселини под водата, моделът идва и се заемам с изработката на нейния водоустойчив грим и стайлинг. Избраната дестинация, неведнъж изисква ангажирането на спомагателен екип и лодка. Ако сесията е дълбочинна, тогава осигуряващият водолаз се спуска с модела, нарежда го, връзва го с тежести и наоколо се скрива още една бутилка, до която моделът може да доближи елементарно при положение на нужда. Осигуряващият водолаз има задачата да подава въздух на модела от аварийния шланг на неговата бутилка, а връзката под вода се реализира с авансово конкретизирани знаци.
Колко време устоят под вода моделите?
Не е належащо моделите да устоят дълго под вода. От 20-40 сек. са изцяло задоволителни. Има 2 метода за протичането на една фотосесия.
Първият е на правилото на апнея- т.е. модела поема мирис, раздишва и се потапя във водата да театралничи. Вторият е с осигуряваща водолазна техника. В такива случаи значима роля играе осигуряващият водолаз, който се грижи за безопастността на модела.
Разкажи ни най-трудната обстановка, в която те е поставяла работата ти?
Най-сложните подводни фотосесии са тези, които носят динамичността на бързо изменящите се условия и крият някакъв риск. Винаги съм си мислила, че като доста педантичнен човек, осмислящ всеки подробност, съвсем няма по какъв начин да ми убягнат възможни неточности, които да предвидя, само че истината е, че природата е доста по-велика мощ и не постоянно всичко зависи от теб. В този ред мисли, подводната фотосесия, която ме е „ изправяла на нокти “ е тази, която направихме в Тенерифе, с моя модел Jessica Aristi и скатове, на 18 м. дълбочина.
Фотосесията беше замислена като хармонично единение сред дивото и човешкото женско тяло, красиво и натурално със своята голота. Първият ден, когато отидохме беше съвсем обяд. Оказва се че скатовете, се отдръпват по обяд към дълбочините, нахранени от водолазите преди
това. На втория ден организирах брифинг с екипа. Дадох своите директиви, че в случай че нещо възпрепядства осигуряващия водолаз, вторият би трябвало да поеме неговите функционалности. В казусът вторият водолаз, грижещ се за безопастността на модела беше инструктор по гмуркане, към съответния водолазен център, който бяхме наели и в никакъв случай не беше взел участие в такива фотосесии, а моят модел беше красива дама освен това гола. Главният осигуряващ водолаз се оказа лек, с не задоволително количество баласт и не можа да потъне до нужната дълбочина от 18 м. Нямаше връщане обратно. Това наложи неговите функционалности да се поемат от втория водолаз. Пазейки отдалеченост от модела, както се бяхме уговорили, с цел да не влиза в кадър, защото работя с широкоъгълна оптика покривайки 180 градуса от равнината, той изчакваше за подаден сигнал. Но с късия осигуряващ шланг, който водолазите всекидневно употребяват, се губеше доста време. Аз бях на към метър и половина от модела, без плавници, с цел да не размътвам в допълнение водата. Скатовете прелитаха над главите ни, в очакване на дневната дажба храна, а моделът се измъкваше от прегръдките им с финеси хубост. Това голямо създание с лекост можеше да нарани или отнесе на някъде модела, който без въздух, на тази дълбочина, с тежести, без маска на лицето, нямаше никакъв късмет. Разконцентриран осигуряващият водолаз, не видя по какъв начин моделът след последната битка със ската, беше останал без въздух. Тя подаде сигнал, само че осигуряващият водолаз, явно, се бе размечтал. Изтръпнах. Без малко щяхме да удавим момичето. Няма да не помни какъв скандал се заформи под водата сред нея и водолаза. Думите бяха непотребни. Все отново Jessica е най-добре механически квалифицираният модел, с който съм работила и бързо се съвзе от тази извънредно рискована обстановка. Последва цялостна централизация и най-хубавите фрагменти бяха
заснети, макар случилото се.
А най-интересната?
Всяка фотосесия се надявам да е задоволително забавна и запаметяваща се за фена, тъй като това е моят приказан свят. Бих разказала за най- прочувствената в позитивен проект подводна фотосесия, която съм имала. Тя се реализира 2015 година още веднъж с моят модел Jess и костенурките на остров Тенерифе. Поради динамично изменящите се условия, предпочетохме фотосесията да се организира на правилото на апнея. Влязохме във водата малко преди залез слънце. Това е обичаното време за подводни фотоси за мен. Jess се гмуркаше и позираше с тези неповторими праисторически същества. Имахме огромен шанс. И шестте костенурки, които обитаваха залива, се завъртяха към нас. Беше една същински презареждаща и доста сполучлива фотосесия. Когато излязохме от водата, над нас се извиваше двойна дъга, а на брега имаше доста хора. Беше някакъв католически празник на Мадоната на светлината. Хората ни посрещната от брега с паеля и вино. Преоблякох се допустимо най-бързо и се включих за няколко минути в формираната върволица. Такива дни в човешкия живот са малко и носят неповторимия отпечатък на шанса и божията благословия.
Посетила си десетки места по света, кое от тях те впечатли най-вече? Къде към момента не си била, а мечтаеш да се гмурнеш?
Била съм в действителност на доста места и още толкоз най-малко се надявам да посетя. Най-емоционални моменти съм имала въпреки всичко на остров Тенерифе, където живях 8 месеца. Най-голямата ми фантазия е да видя китовете в полинезийското кралство Тонга, Тихия океан.
Към днешна дата ти си развила сполучлива кариера и си притежател на над 50 награди от международни състезания. Коя е най-значимата премия за теб, в какво се състои нейният сексапил?
Две са премиите с изключително висока стойност за мен. Едната е първата получена на международен конкурс през 2013 година, Ocean Art Contest, първо място в категорията Fashion & Divers category. И втората е тази, която получих на международното състезание по подводна снимка в Ейлат, Израел през 2014. – Трето място в категорията с модел, DSLR камери, специфичната премия на кмета на Ейлат и фотография на корицата на първокласното им издание. Особеното в този коинкурс е, че се организира в действително време. Нямаш право на никакви корекции по фотосите. Така че от изключително значение е освен композицията, само че и качеството на предадените файлове.
Синът ти демонстрира ли интерес към водата и фотографията или е прекомерно рано да се каже?
Синът ми Никола е единствено на 11 години. Започна да тренира плуване на 4 години и половина, а в този момент е в тима по водна топка на Акваспорт. Той обожава водата. Тази година се гмурка за първи път като водолаз след изкаран курс. Не бих желала да го отправям към каквото и да било занятие. Той самичък би трябвало да избере това, което желае и ще му бъде забавно да прави.
Пламена, за теб фотографията е нещо особено, ти споделяш, че посредством нея изследваш хубостта във всичките и измерения. Чрез нея предаваш страстите и копнежите ти към съвършеното. Ако те предизвикаме да направиш фотография на себе си, по какъв начин би пресъздала
своите страсти и копнежи? Върху какво ще акцентираш?
Благодаря за този въпрос, който никой до този миг не ми беше задавал. Аз доста пъти съм казвала, че моята същина е като на воин от приказките. Вярвам в добродетелите, в любовта, в силата на природата, хубостта на човешките действия и другарството. Това са идеали, които последвам и с които се усещам конфортно. Спомням си, че до момента в който живеех на Тенерифе и имах опция да се гмуркам по-често, един ден сънувах, че са ми са се появили хриле и мога да вдишвам умерено под водата. Затова си представям себе, може би не тъкмо като нимфа, само че сигурно красива, като тези от приказките, а до мен са сините китове - майка със своето малко.
Като за край, би ли споделила върху какво си се съсредоточила в този момент и каква е главната ти цел за 2022-ра година?
Подводната снимка с модели основава претекстове за феерия, които са ексцентричен и запаметяващ се метод за презентация на активността на дадена марка или фешън бранд. Искам да съсредоточа напъните си върху опознавателната част на това изкуство от хората и да насоча вниманието на евентуалните клиенти към опциите, които дава това изкуство.
За работата си тя споделя:
„ За мен фотографията е специфична. Чрез нея аз проучвам хубостта във всичките ѝ измерения. Тя ми дава изразните средствата, с цел да предам страстите и копнежите ми към съвършеното човешко създание. “
Пламена, ти си закърмена с любовта към морето. Началото на кариерата ти е раждането на твоя наследник, само че разбираме, че и мъжът ти се занимава с подводна снимка. Коя е твоята муза в работата - морето, детето или обичаният човек?
Муза без вдъхновения не може. Важното е да имаме очи за всяко хуваво нещо в живота, което ни се случва. Не мога без морето ( казвала съм, че кръвта ми е солена на вкус), не мога без момчето ми, един път появило се на този свят. Не мога и без любовта. Човек, който не обича съгласно мен, няма по какъв начин да се наслаждения пълноценно на преживяванията си.
Ти споделяш, че първите ти опити в сферата не са били приемливи за теб и се е наложило да снимаш сина си наново, макар студеното време и раздразненото хлапе. Винаги ли си толкоз самокритична и случва ли се да търсиш мнението на други хора за утвърждение?
Майка ми беше непоколебим, само че обективен човек. Възпита ме да бъда упорита, поредна и педантична във всичко (за положително или лошо). Това ме направи прекомерно взискателна както към мен, по този начин и в упованията ми към хората. Самокритичността също е разследване от това образование. Майка ми споделяше „ Или ще бъдеш най-добрара, в това което правиш, или въобще не се захващай! “, както и „ Няма не мога, има не желая “.
Какво за теб е най-важно, с цел да бъдеш задоволена от крайния резултат?
Всъщност най-съществен е имено положителният краен резултат. Нещата при мен в никакъв случай не са се случвали елементарно, само че това не е било предлог да се откажа. Напротив, това е било тласък да потвърдя, че аз мога и ще се оправя, колкото и старания да ми коства, най-малко що се отнася до нещата, които са под мой надзор. Моята преценка за сполучлив резултат постоянно е била най-важната. Ако аз съм задоволена от постигнатото, ничия непозната рецензия не би могла да ме разколебае. Вярвам в себе си и своите благоприятни условия.
Как се подготвяте за фотосесията? Какви са спецификите на подводната снимка?
Най-лесно се снима в басейн, тъй като ситуацията е стационарна и водата е с добра видимост. Много по-сложно е снимането в морета, океани или в изори, където би трябвало да се съобразиш със спецификата на средата. Трябва да бъдат взети под внимание приливите, отливите, подводните течения, кое е най-подходящото време за фотоси. Голямо предизвикателство за мен са дълбочинните фотосесии, фотосите на потънали кораби.
Как минава един твой работен ден?
В съответния ден всичко минава като на изпит. Хапвам леко, с цел да предотвратя появяването на киселини под водата, моделът идва и се заемам с изработката на нейния водоустойчив грим и стайлинг. Избраната дестинация, неведнъж изисква ангажирането на спомагателен екип и лодка. Ако сесията е дълбочинна, тогава осигуряващият водолаз се спуска с модела, нарежда го, връзва го с тежести и наоколо се скрива още една бутилка, до която моделът може да доближи елементарно при положение на нужда. Осигуряващият водолаз има задачата да подава въздух на модела от аварийния шланг на неговата бутилка, а връзката под вода се реализира с авансово конкретизирани знаци.
Колко време устоят под вода моделите?
Не е належащо моделите да устоят дълго под вода. От 20-40 сек. са изцяло задоволителни. Има 2 метода за протичането на една фотосесия.
Първият е на правилото на апнея- т.е. модела поема мирис, раздишва и се потапя във водата да театралничи. Вторият е с осигуряваща водолазна техника. В такива случаи значима роля играе осигуряващият водолаз, който се грижи за безопастността на модела.
Разкажи ни най-трудната обстановка, в която те е поставяла работата ти?
Най-сложните подводни фотосесии са тези, които носят динамичността на бързо изменящите се условия и крият някакъв риск. Винаги съм си мислила, че като доста педантичнен човек, осмислящ всеки подробност, съвсем няма по какъв начин да ми убягнат възможни неточности, които да предвидя, само че истината е, че природата е доста по-велика мощ и не постоянно всичко зависи от теб. В този ред мисли, подводната фотосесия, която ме е „ изправяла на нокти “ е тази, която направихме в Тенерифе, с моя модел Jessica Aristi и скатове, на 18 м. дълбочина.
Фотосесията беше замислена като хармонично единение сред дивото и човешкото женско тяло, красиво и натурално със своята голота. Първият ден, когато отидохме беше съвсем обяд. Оказва се че скатовете, се отдръпват по обяд към дълбочините, нахранени от водолазите преди
това. На втория ден организирах брифинг с екипа. Дадох своите директиви, че в случай че нещо възпрепядства осигуряващия водолаз, вторият би трябвало да поеме неговите функционалности. В казусът вторият водолаз, грижещ се за безопастността на модела беше инструктор по гмуркане, към съответния водолазен център, който бяхме наели и в никакъв случай не беше взел участие в такива фотосесии, а моят модел беше красива дама освен това гола. Главният осигуряващ водолаз се оказа лек, с не задоволително количество баласт и не можа да потъне до нужната дълбочина от 18 м. Нямаше връщане обратно. Това наложи неговите функционалности да се поемат от втория водолаз. Пазейки отдалеченост от модела, както се бяхме уговорили, с цел да не влиза в кадър, защото работя с широкоъгълна оптика покривайки 180 градуса от равнината, той изчакваше за подаден сигнал. Но с късия осигуряващ шланг, който водолазите всекидневно употребяват, се губеше доста време. Аз бях на към метър и половина от модела, без плавници, с цел да не размътвам в допълнение водата. Скатовете прелитаха над главите ни, в очакване на дневната дажба храна, а моделът се измъкваше от прегръдките им с финеси хубост. Това голямо създание с лекост можеше да нарани или отнесе на някъде модела, който без въздух, на тази дълбочина, с тежести, без маска на лицето, нямаше никакъв късмет. Разконцентриран осигуряващият водолаз, не видя по какъв начин моделът след последната битка със ската, беше останал без въздух. Тя подаде сигнал, само че осигуряващият водолаз, явно, се бе размечтал. Изтръпнах. Без малко щяхме да удавим момичето. Няма да не помни какъв скандал се заформи под водата сред нея и водолаза. Думите бяха непотребни. Все отново Jessica е най-добре механически квалифицираният модел, с който съм работила и бързо се съвзе от тази извънредно рискована обстановка. Последва цялостна централизация и най-хубавите фрагменти бяха
заснети, макар случилото се.
А най-интересната?
Всяка фотосесия се надявам да е задоволително забавна и запаметяваща се за фена, тъй като това е моят приказан свят. Бих разказала за най- прочувствената в позитивен проект подводна фотосесия, която съм имала. Тя се реализира 2015 година още веднъж с моят модел Jess и костенурките на остров Тенерифе. Поради динамично изменящите се условия, предпочетохме фотосесията да се организира на правилото на апнея. Влязохме във водата малко преди залез слънце. Това е обичаното време за подводни фотоси за мен. Jess се гмуркаше и позираше с тези неповторими праисторически същества. Имахме огромен шанс. И шестте костенурки, които обитаваха залива, се завъртяха към нас. Беше една същински презареждаща и доста сполучлива фотосесия. Когато излязохме от водата, над нас се извиваше двойна дъга, а на брега имаше доста хора. Беше някакъв католически празник на Мадоната на светлината. Хората ни посрещната от брега с паеля и вино. Преоблякох се допустимо най-бързо и се включих за няколко минути в формираната върволица. Такива дни в човешкия живот са малко и носят неповторимия отпечатък на шанса и божията благословия.
Посетила си десетки места по света, кое от тях те впечатли най-вече? Къде към момента не си била, а мечтаеш да се гмурнеш?
Била съм в действителност на доста места и още толкоз най-малко се надявам да посетя. Най-емоционални моменти съм имала въпреки всичко на остров Тенерифе, където живях 8 месеца. Най-голямата ми фантазия е да видя китовете в полинезийското кралство Тонга, Тихия океан.
Към днешна дата ти си развила сполучлива кариера и си притежател на над 50 награди от международни състезания. Коя е най-значимата премия за теб, в какво се състои нейният сексапил?
Две са премиите с изключително висока стойност за мен. Едната е първата получена на международен конкурс през 2013 година, Ocean Art Contest, първо място в категорията Fashion & Divers category. И втората е тази, която получих на международното състезание по подводна снимка в Ейлат, Израел през 2014. – Трето място в категорията с модел, DSLR камери, специфичната премия на кмета на Ейлат и фотография на корицата на първокласното им издание. Особеното в този коинкурс е, че се организира в действително време. Нямаш право на никакви корекции по фотосите. Така че от изключително значение е освен композицията, само че и качеството на предадените файлове.
Синът ти демонстрира ли интерес към водата и фотографията или е прекомерно рано да се каже?
Синът ми Никола е единствено на 11 години. Започна да тренира плуване на 4 години и половина, а в този момент е в тима по водна топка на Акваспорт. Той обожава водата. Тази година се гмурка за първи път като водолаз след изкаран курс. Не бих желала да го отправям към каквото и да било занятие. Той самичък би трябвало да избере това, което желае и ще му бъде забавно да прави.
Пламена, за теб фотографията е нещо особено, ти споделяш, че посредством нея изследваш хубостта във всичките и измерения. Чрез нея предаваш страстите и копнежите ти към съвършеното. Ако те предизвикаме да направиш фотография на себе си, по какъв начин би пресъздала
своите страсти и копнежи? Върху какво ще акцентираш?
Благодаря за този въпрос, който никой до този миг не ми беше задавал. Аз доста пъти съм казвала, че моята същина е като на воин от приказките. Вярвам в добродетелите, в любовта, в силата на природата, хубостта на човешките действия и другарството. Това са идеали, които последвам и с които се усещам конфортно. Спомням си, че до момента в който живеех на Тенерифе и имах опция да се гмуркам по-често, един ден сънувах, че са ми са се появили хриле и мога да вдишвам умерено под водата. Затова си представям себе, може би не тъкмо като нимфа, само че сигурно красива, като тези от приказките, а до мен са сините китове - майка със своето малко.
Като за край, би ли споделила върху какво си се съсредоточила в този момент и каква е главната ти цел за 2022-ра година?
Подводната снимка с модели основава претекстове за феерия, които са ексцентричен и запаметяващ се метод за презентация на активността на дадена марка или фешън бранд. Искам да съсредоточа напъните си върху опознавателната част на това изкуство от хората и да насоча вниманието на евентуалните клиенти към опциите, които дава това изкуство.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ