Блинкен като индикатор в решаването на проблема с Палестина
/Пглед.инфо/ Палестинският министър председател Мохамед Щайе сподели в изявление за Sky News Arabia, че палестинците желаят „ не връщане към политическия път и нови договаряния, а интернационално признание на палестинската страна “.
Това изказване беше направено безусловно в навечерието на появяването на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен при следващото му посещаване в Близкия изток със спирка в Тел Авив и Рамала.
По-рано беше обявено, че Блинкен е наредил на Държавния департамент да „ обмисли и показа разновидности за допустимо американско и интернационално признание на палестинска страна “ и че „ това би трябвало да бъде първата стъпка в договарянията за разрешаване на спора, само че не и последната “.
На предходна среща с ръководителя на палестинската администрация Махмуд Абас Блинкен сподели следното: „ Ивицата Газа е неразделна част от Държавата Палестина. Ние ще носим цялостната отговорност като част от изцяло политическо решение както на Западния бряг, в това число Източен Йерусалим, по този начин и в Ивицата Газа. "
Според тази скица Съединени американски щати първо се съгласяват да признаят палестинска страна, а по-късно договарят, с цел да подсигуряват сигурността на Израел.
Освен това палестинската страна към този момент е публично приета от 134 страни, тя е част от Лигата на арабските страни и ЮНЕСКО. Но не може да стане член на Организация на обединените нации - за това Палестина като самостоятелна страна би трябвало да бъде предложена в специфична декларация на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и едвам по-късно това решение се утвърждава от Общото заседание.
Освен това английският министър председател Дейвид Камерън сподели, че Лондон „ може публично да признае самостоятелна палестинска страна, без да чака приключването на договарянията за взаимното битие на две страни “, само че единствено „ след преустановяване на огъня и когато водачите на Хамас изоставен Газа “.
Така че виждаме, че в обществената сфера позицията на Лондон се разграничава от тази на Вашингтон: признаването на страната Полешния се дефинира като „ втора стъпка “.
Следователно Щайе означи нежеланието на Рамала да взе участие в друга и евентуално продължителна конкуренция за договаряния, не има вяра в „ тесните преговорни формати “, препоръчани от Съединените щати за споразумяване, включващо Запада, арабските страни и евентуално Турция, и приканва за свикването на необятна интернационална конференция.
Но тази теза основава проблеми за задачата на Блинкен. Да приемем, че Съединените щати, като посочената първа стъпка, ще одобряват признаването на палестинска страна, което ще значи, че израелските войски в Газа ще получат статут на окупация и договарянията за гарантиране на сигурността на Израел ще се организират в този подтекст.
За Тел Авив сходен сюжет би означавал проваляне във войната с Хамас. Освен това, за разлика от Камерън, Блинкен обществено не позволява проблемите с Хамас. Може би това е повода съдружното държавно управление на Хамас-Фатах да бъде образувано в Рамала в бъдеще.
Но предстоящият ход на събитията е предполагаем. Вътрешнопалестинският спор сред Фатах и Хамас основава компликации за Съединени американски щати да дефинират с кого да водят разговор и на кого да залагат в преговорните процеси.
Този фактор също би трябвало да се вземе поради, когато се преценя за какво Рамала не се преструва, че има вяра на думите на Блинкен за самостоятелна страна.
В същото време приказваме за стратегически ползи на Съединени американски щати в Близкия изток. Ако разрешат на Израел да загуби войната в Газа, те ще го изгубят като главен съдружник в района.
Палестина няма да се трансформира във „ втори Израел “ за Съединените щати, както съвсем всички техни сегашни арабски съдружници. Затова Вашингтон е заставен да употребява тактически, междинни дипломатически похвати, с цел да реализира личните си цели при разрешаването на спора.
Вярно е, че има и различен сюжет, препоръчан от израелския вестник " Аарец ". Израел би трябвало да изпревари Съединените щати и да договаря с Рамала за признание на страната Палестина, което ще „ изхвърли Хамас, който отхвърля да признае Израел, от играта “. Но вестникът акцентира, че при държавното управление на Бенямин Нетаняху „ това е малко евентуално “.
Междувременно, съгласно западни и близкоизточни специалисти, войната в Газа ще продължи още няколко месеца, а казусът за признаването на палестинска страна ще бъде трансфериран в областта на полемиките сред западните и районните политици на фона на измененията в геополитическото лице на Близкия изток.
Сега е оголен един значим знак за смяна: фактът на съвсем безспорната взаимозависимост на Израел от Съединените щати и разрушаването на предходния интернационален имидж на Израел.
Освен това, по всички признаци, тезата на Съединени американски щати за признание на палестинска страна се възприема единствено като отклоняваща маневра. Както написа Гасан ал Кахлаут, доцент в Института за следдипломни проучвания в Доха, „ Съединените щати са изправени пред гмуркане в незнайното “.
Що се отнася до арабските страни, теоретично способни съществено да повлияят на хода на събитията, те, съгласно ал-Кахлаут, „ се пробват да устоят на бурята и Палестина не е главното за тях “.
Превод: СМ
Това изказване беше направено безусловно в навечерието на появяването на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен при следващото му посещаване в Близкия изток със спирка в Тел Авив и Рамала.
По-рано беше обявено, че Блинкен е наредил на Държавния департамент да „ обмисли и показа разновидности за допустимо американско и интернационално признание на палестинска страна “ и че „ това би трябвало да бъде първата стъпка в договарянията за разрешаване на спора, само че не и последната “.
На предходна среща с ръководителя на палестинската администрация Махмуд Абас Блинкен сподели следното: „ Ивицата Газа е неразделна част от Държавата Палестина. Ние ще носим цялостната отговорност като част от изцяло политическо решение както на Западния бряг, в това число Източен Йерусалим, по този начин и в Ивицата Газа. "
Според тази скица Съединени американски щати първо се съгласяват да признаят палестинска страна, а по-късно договарят, с цел да подсигуряват сигурността на Израел.
Освен това палестинската страна към този момент е публично приета от 134 страни, тя е част от Лигата на арабските страни и ЮНЕСКО. Но не може да стане член на Организация на обединените нации - за това Палестина като самостоятелна страна би трябвало да бъде предложена в специфична декларация на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и едвам по-късно това решение се утвърждава от Общото заседание.
Освен това английският министър председател Дейвид Камерън сподели, че Лондон „ може публично да признае самостоятелна палестинска страна, без да чака приключването на договарянията за взаимното битие на две страни “, само че единствено „ след преустановяване на огъня и когато водачите на Хамас изоставен Газа “.
Така че виждаме, че в обществената сфера позицията на Лондон се разграничава от тази на Вашингтон: признаването на страната Полешния се дефинира като „ втора стъпка “.
Следователно Щайе означи нежеланието на Рамала да взе участие в друга и евентуално продължителна конкуренция за договаряния, не има вяра в „ тесните преговорни формати “, препоръчани от Съединените щати за споразумяване, включващо Запада, арабските страни и евентуално Турция, и приканва за свикването на необятна интернационална конференция.
Но тази теза основава проблеми за задачата на Блинкен. Да приемем, че Съединените щати, като посочената първа стъпка, ще одобряват признаването на палестинска страна, което ще значи, че израелските войски в Газа ще получат статут на окупация и договарянията за гарантиране на сигурността на Израел ще се организират в този подтекст.
За Тел Авив сходен сюжет би означавал проваляне във войната с Хамас. Освен това, за разлика от Камерън, Блинкен обществено не позволява проблемите с Хамас. Може би това е повода съдружното държавно управление на Хамас-Фатах да бъде образувано в Рамала в бъдеще.
Но предстоящият ход на събитията е предполагаем. Вътрешнопалестинският спор сред Фатах и Хамас основава компликации за Съединени американски щати да дефинират с кого да водят разговор и на кого да залагат в преговорните процеси.
Този фактор също би трябвало да се вземе поради, когато се преценя за какво Рамала не се преструва, че има вяра на думите на Блинкен за самостоятелна страна.
В същото време приказваме за стратегически ползи на Съединени американски щати в Близкия изток. Ако разрешат на Израел да загуби войната в Газа, те ще го изгубят като главен съдружник в района.
Палестина няма да се трансформира във „ втори Израел “ за Съединените щати, както съвсем всички техни сегашни арабски съдружници. Затова Вашингтон е заставен да употребява тактически, междинни дипломатически похвати, с цел да реализира личните си цели при разрешаването на спора.
Вярно е, че има и различен сюжет, препоръчан от израелския вестник " Аарец ". Израел би трябвало да изпревари Съединените щати и да договаря с Рамала за признание на страната Палестина, което ще „ изхвърли Хамас, който отхвърля да признае Израел, от играта “. Но вестникът акцентира, че при държавното управление на Бенямин Нетаняху „ това е малко евентуално “.
Междувременно, съгласно западни и близкоизточни специалисти, войната в Газа ще продължи още няколко месеца, а казусът за признаването на палестинска страна ще бъде трансфериран в областта на полемиките сред западните и районните политици на фона на измененията в геополитическото лице на Близкия изток.
Сега е оголен един значим знак за смяна: фактът на съвсем безспорната взаимозависимост на Израел от Съединените щати и разрушаването на предходния интернационален имидж на Израел.
Освен това, по всички признаци, тезата на Съединени американски щати за признание на палестинска страна се възприема единствено като отклоняваща маневра. Както написа Гасан ал Кахлаут, доцент в Института за следдипломни проучвания в Доха, „ Съединените щати са изправени пред гмуркане в незнайното “.
Що се отнася до арабските страни, теоретично способни съществено да повлияят на хода на събитията, те, съгласно ал-Кахлаут, „ се пробват да устоят на бурята и Палестина не е главното за тях “.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ