Анна Заркова в книгата си “Смъртта на Бялата лисица”: Убиецът на Луканов е на свобода и може би злорадства някъде около нас
Петима са наказани на пожизнен затвор, само че на горните инстанции бяха оневинени
От убийството на Луканов са минали съвсем 30 години
На 2 октомври 1996 година в 9.20 ч пред дома му на столичната улица “Латинка ” е убит Андрей Луканов - знаков политик на българския преход, министър-председател в две държавни управления през 1990 година народен представител. От кого и за какво? И до през днешния ден нито една от версиите не е отречена или доказана. Делото “Луканов ” е прекъснато.
В книгата си “Смъртта на Бялата лисица ” с подзаглавие “Убийството на Андрей Луканов и заровените с него комунистически секрети ” журналистката Анна Заркова дава събраната от нея през годините обширна информация по този тайнствен случай, записаното от нея и от други колеги-журналисти в изявленията, чутото в правосъдните зали, споделено на 4 очи с партийни деятели, магистрати, служители на реда и някогашни пандизчии, с шефове на банкрутирали банки. “Всички герои в тази книга са същински персони, чиито имена, каузи и думи са записани от мен и други публицисти. С изключение на един - неговата история е измислена, само че вследствие на надълбоко изследване на действителни събития, споделя Заркова.
Петима бяха наказани за убийството на Луканов на пожизнен затвор, само че на горните инстанции бяха оневинени. Едно нещо сигурно към днешна дата е, че килърът на Луканов и подбудителят са на независимост. Ако подбудителят е целял с Луканов да бъде заровена мръсна политическа загадка, значи той е постигнал безнаказано задачата си и може би злорадства някъде към нас. Може би се смее на нашата вяра, че може да има правораздаване и правдивост, безапелационна е авторката.
“В книгата ще намерите един първообраз на възможния палач. Той е единственият воин в книгата с измислено име, разказан е вследствие на доста мои диалози и дълбоки изследвания. А когато отидох на мястото на убийството, всичко към този момент беше оградено и гледах през лентата по какъв начин едни суетни политици позираха пред събралите се кореспонденти, тъпчеха безобразно следите към мястото на престъплението ”, показа Анна Заркова.
Заркова напомня, че Андрей Луканов е главният уредник на преврата от 10 ноември 1989 година, който смъква Тодор Живков и е най-влиятелният измежду тези, които започнаха последвалата политическа смяна.
“Прозвището “Бялата лисица ” го чух на празненство на вестник “Труд ” от починалия президент Желю Желев. Но не считам, че той го е измислил ”, напомни Заркова. Тя написа, че Андрей Луканов е имал доста прозвища - проектант на прехода, българският Бисмарк, бащата на демокрацията, бащата на мафията, индивидът на Москва, сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ, пазачът на комунистическите секрети, спонсорът на Съюз на демократичните сили.
“Смъртта на Бялата лисица ” е документален роман, само че се чете като разказ и безапелационно потвърждава, че доста от въпросите, които си задаваме през днешния ден, имат отговори в близкото ни минало.
От убийството на Луканов са минали съвсем 30 години
На 2 октомври 1996 година в 9.20 ч пред дома му на столичната улица “Латинка ” е убит Андрей Луканов - знаков политик на българския преход, министър-председател в две държавни управления през 1990 година народен представител. От кого и за какво? И до през днешния ден нито една от версиите не е отречена или доказана. Делото “Луканов ” е прекъснато.
В книгата си “Смъртта на Бялата лисица ” с подзаглавие “Убийството на Андрей Луканов и заровените с него комунистически секрети ” журналистката Анна Заркова дава събраната от нея през годините обширна информация по този тайнствен случай, записаното от нея и от други колеги-журналисти в изявленията, чутото в правосъдните зали, споделено на 4 очи с партийни деятели, магистрати, служители на реда и някогашни пандизчии, с шефове на банкрутирали банки. “Всички герои в тази книга са същински персони, чиито имена, каузи и думи са записани от мен и други публицисти. С изключение на един - неговата история е измислена, само че вследствие на надълбоко изследване на действителни събития, споделя Заркова.
Петима бяха наказани за убийството на Луканов на пожизнен затвор, само че на горните инстанции бяха оневинени. Едно нещо сигурно към днешна дата е, че килърът на Луканов и подбудителят са на независимост. Ако подбудителят е целял с Луканов да бъде заровена мръсна политическа загадка, значи той е постигнал безнаказано задачата си и може би злорадства някъде към нас. Може би се смее на нашата вяра, че може да има правораздаване и правдивост, безапелационна е авторката.
“В книгата ще намерите един първообраз на възможния палач. Той е единственият воин в книгата с измислено име, разказан е вследствие на доста мои диалози и дълбоки изследвания. А когато отидох на мястото на убийството, всичко към този момент беше оградено и гледах през лентата по какъв начин едни суетни политици позираха пред събралите се кореспонденти, тъпчеха безобразно следите към мястото на престъплението ”, показа Анна Заркова.
Заркова напомня, че Андрей Луканов е главният уредник на преврата от 10 ноември 1989 година, който смъква Тодор Живков и е най-влиятелният измежду тези, които започнаха последвалата политическа смяна.
“Прозвището “Бялата лисица ” го чух на празненство на вестник “Труд ” от починалия президент Желю Желев. Но не считам, че той го е измислил ”, напомни Заркова. Тя написа, че Андрей Луканов е имал доста прозвища - проектант на прехода, българският Бисмарк, бащата на демокрацията, бащата на мафията, индивидът на Москва, сътрудникът на Централно разузнавателно управление на САЩ, пазачът на комунистическите секрети, спонсорът на Съюз на демократичните сили.
“Смъртта на Бялата лисица ” е документален роман, само че се чете като разказ и безапелационно потвърждава, че доста от въпросите, които си задаваме през днешния ден, имат отговори в близкото ни минало.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ