Еквадор: Пътешествие до Центъра на света
Пътували сме доста из Централна и Южна Америка и сме леко пренебрежителни към безконечните предизвестия за заплахата в района. Все отново имахме едно мислено, откакто два пъти се бяха пробвали да изтеглят пари от картата, с която бяхме резервирали хотела в Гуаякил. Но пътешествениците знаят, че би трябвало да си имат една карта с дребна сума, с която единствено да резервират нощувките през другите онлайн платформи.
В среднощ излетяхме от Мадрид и след напълно нощен 12-часов полет в 4 сутринта кацнахме в най-оживения град на Еквадор - Гуаякил.
Градът беше насочна точка към обиколката из Еквадор по тази причина взехме решение, че един ден из така наречен финансов център на страната е задоволителен. Задължителен беше единствено паркът с игуаните в центъра. Седиш си умерено на скамейка (наистина умерено, тъй като паркът е ограден и в близост обикалят служители на реда с автомати) и си съзерцаваш огромните зелени гущери, които дремят или постепенно пълзят из зелените площи и магнолиите над главата ти.
Хълмът на Санта Ана е другото място, което всеки чужденец в града би трябвало да види. И освен да види, само че да изкачи. Виждаме прелестно изрисувани с графити стъпала и постепенно започваме да ги изкачваме, само че по-късно идва младеж и на негоден британски ни споделя да се връщаме, тъй като горе ще ни причакат локални и ще ни оберат. Обяснява ни, че има друго стълбище, което е за туристите, тук не ни е мястото. Споглеждаме се, само че въпреки всичко решаваме да го послушаме и се връщаме на пътя. На 50 метра в действителност има друго стълбище, всяко ходило е номерирано, а на всяка двайста стълбичка стои служител на реда. Без подозрение - туристическото стълбище. Изкачваш 444 стъпала и пред теб се разкрива шеметна панорама, а в случай че искаш да си още малко по-високо, може да покориш и стълбището на синьо-белия фар, който гордо се извисява на хълма.
Реклама
Голямата атракция за локалните е крайбрежният бул. " Малекон ". Дълга над 2 километра линия, по която с изключение на безчет заведения за хранене и атракциони виждаш и красиви исторически здания, измежду които Академията по изкуства и Градския съвет, както и добре завършени зелени пространства.
Куенка
Един ден в Гуаякил ни беше задоволителен, по тази причина рано на идната заран потеглихме към Куенка . Преди да се отправим към чудовищната по размери автогара (няколко етажа с голям брой магазини и ресторанти), взехме решение да хапнем в един от гаражите по пътя, където симпатични възрастни дами подготвят всевъзможни сандвичи с подръчни материали. Със семплия ни испански си поискахме омлет, а дамата бързо изпрати брачна половинка си до магазина, с цел да купи яйца, и небрежно извърши желанието ни.
Куенка
На гарата питаме от кое място да си вземе билети за Куенка и ни споделят, че гишето е номер 51. Поглеждаме най-близкото до нас - 146. Доста има да обиколим, до момента в който стигнем до посоченото. Купуваме си билетите и виждаме, че рейсът ни потегля в 08:10, а сега часът е 08:06. Събираме очите на всички локални с бърз спринт по ескалаторите, където никой не прави и крачка, с цел да компенсира бавното движение на машината, и минута преди рейсът да потегли, сме на местата си.
Куенка
Пътят се вие нагоре, а погледите ни са приковани от големите пропасти под нас. В един миг решаваме да пием вода, а бутилката шумно " бомбира " при отваряне. Поглеждаме на каква височина сме - 4600 метра. Ясно за какво облаците към този момент са под нас .
Реклама
Куенка е на височина 2500 м, градът е част от Световното завещание на ЮНЕСКО и изобилства от чудесно непокътнати архитектурни бижута. През вековете градът е ръководен от канярите, инките и испанските завоеватели, като съгласно непокътнати артефакти мястото е съществувало още от 8050 г прочие Хр. Разноцветните колониални здания се допълват от колорита на локалните дами, които вървят постепенно из улиците и площадите в обичайни носии и широкополи сламени шапки. Над всички архитектурни шедьоври се издига Новата катедрала, чиито синьо-бели куполи се виждат отдалеко.
При построяването на храма архитектът позволява неточност и се оказва, че в случай че достроят фасадните кули, структурата няма да издържи, по тази причина прибързано са ги " отрязали ". Алабастър и розов мрамор красят стените и пода на катедралата, която може да побере 10 000 поклонници .
Нашата персонална находка в Куенка беше сладоледът с настърган кашкавал . Убийствено добра композиция - фунийка с две топки сладолед, върху които продавачът стартира да стърже кашкавал.
В рейса от Куенка до Кито имахме доста смешна обстановка. Качи се един господин и стартира да пръска с дезинфектант ръцете на всички. След това обясняваше нещо за пътя, настаняваше пасажерите и ние взехме решение, че е стюард. С усмивка мина повторно през седалките и раздаде опаковани шоколадови бонбони на всички. Със удовлетворение погълнах два бонбона и си споделих: " Брей, какъв брой са общителни тия хора! " След малко индивидът се провикна: " Петте бонбона костват един $! " Оказа се, че е " доста общителен " търговец. Още няколко такива се качиха по пътя, само че към този момент знаехме сюжета.
Кито
В среднощ излетяхме от Мадрид и след напълно нощен 12-часов полет в 4 сутринта кацнахме в най-оживения град на Еквадор - Гуаякил.
Градът беше насочна точка към обиколката из Еквадор по тази причина взехме решение, че един ден из така наречен финансов център на страната е задоволителен. Задължителен беше единствено паркът с игуаните в центъра. Седиш си умерено на скамейка (наистина умерено, тъй като паркът е ограден и в близост обикалят служители на реда с автомати) и си съзерцаваш огромните зелени гущери, които дремят или постепенно пълзят из зелените площи и магнолиите над главата ти.
Хълмът на Санта Ана е другото място, което всеки чужденец в града би трябвало да види. И освен да види, само че да изкачи. Виждаме прелестно изрисувани с графити стъпала и постепенно започваме да ги изкачваме, само че по-късно идва младеж и на негоден британски ни споделя да се връщаме, тъй като горе ще ни причакат локални и ще ни оберат. Обяснява ни, че има друго стълбище, което е за туристите, тук не ни е мястото. Споглеждаме се, само че въпреки всичко решаваме да го послушаме и се връщаме на пътя. На 50 метра в действителност има друго стълбище, всяко ходило е номерирано, а на всяка двайста стълбичка стои служител на реда. Без подозрение - туристическото стълбище. Изкачваш 444 стъпала и пред теб се разкрива шеметна панорама, а в случай че искаш да си още малко по-високо, може да покориш и стълбището на синьо-белия фар, който гордо се извисява на хълма.
Реклама
Голямата атракция за локалните е крайбрежният бул. " Малекон ". Дълга над 2 километра линия, по която с изключение на безчет заведения за хранене и атракциони виждаш и красиви исторически здания, измежду които Академията по изкуства и Градския съвет, както и добре завършени зелени пространства.
Куенка
Един ден в Гуаякил ни беше задоволителен, по тази причина рано на идната заран потеглихме към Куенка . Преди да се отправим към чудовищната по размери автогара (няколко етажа с голям брой магазини и ресторанти), взехме решение да хапнем в един от гаражите по пътя, където симпатични възрастни дами подготвят всевъзможни сандвичи с подръчни материали. Със семплия ни испански си поискахме омлет, а дамата бързо изпрати брачна половинка си до магазина, с цел да купи яйца, и небрежно извърши желанието ни.
Куенка
На гарата питаме от кое място да си вземе билети за Куенка и ни споделят, че гишето е номер 51. Поглеждаме най-близкото до нас - 146. Доста има да обиколим, до момента в който стигнем до посоченото. Купуваме си билетите и виждаме, че рейсът ни потегля в 08:10, а сега часът е 08:06. Събираме очите на всички локални с бърз спринт по ескалаторите, където никой не прави и крачка, с цел да компенсира бавното движение на машината, и минута преди рейсът да потегли, сме на местата си.
Куенка
Пътят се вие нагоре, а погледите ни са приковани от големите пропасти под нас. В един миг решаваме да пием вода, а бутилката шумно " бомбира " при отваряне. Поглеждаме на каква височина сме - 4600 метра. Ясно за какво облаците към този момент са под нас .
Реклама
Куенка е на височина 2500 м, градът е част от Световното завещание на ЮНЕСКО и изобилства от чудесно непокътнати архитектурни бижута. През вековете градът е ръководен от канярите, инките и испанските завоеватели, като съгласно непокътнати артефакти мястото е съществувало още от 8050 г прочие Хр. Разноцветните колониални здания се допълват от колорита на локалните дами, които вървят постепенно из улиците и площадите в обичайни носии и широкополи сламени шапки. Над всички архитектурни шедьоври се издига Новата катедрала, чиито синьо-бели куполи се виждат отдалеко.
При построяването на храма архитектът позволява неточност и се оказва, че в случай че достроят фасадните кули, структурата няма да издържи, по тази причина прибързано са ги " отрязали ". Алабастър и розов мрамор красят стените и пода на катедралата, която може да побере 10 000 поклонници .
Нашата персонална находка в Куенка беше сладоледът с настърган кашкавал . Убийствено добра композиция - фунийка с две топки сладолед, върху които продавачът стартира да стърже кашкавал.
В рейса от Куенка до Кито имахме доста смешна обстановка. Качи се един господин и стартира да пръска с дезинфектант ръцете на всички. След това обясняваше нещо за пътя, настаняваше пасажерите и ние взехме решение, че е стюард. С усмивка мина повторно през седалките и раздаде опаковани шоколадови бонбони на всички. Със удовлетворение погълнах два бонбона и си споделих: " Брей, какъв брой са общителни тия хора! " След малко индивидът се провикна: " Петте бонбона костват един $! " Оказа се, че е " доста общителен " търговец. Още няколко такива се качиха по пътя, само че към този момент знаехме сюжета.
Кито
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ