Наистина ли пукането на кокалчетата е вредно?
Първо, дано да поговорим за аргументите ставите да пукат. Кокалчетата на пръстите ви са мястото, където метакарпалните кости или костите на ръката се свързват с проксималните фаланги или костите на пръстите. Мястото, където се срещат костите, е омекотено от конструкция, наречена синовиална капсула, която е изпълнена със смазваща течност, която съдържа разтворени газове и хранителни субстанции.
Когато издърпвате или сгъвате пръстите си докран обратно, с цел да си изпукате кокалчетата, разтягате синовиалната капсула и създавате повече пространство в нея. В образувалия се вакуум нахлуват газове, които основават мехурчета – и звукът от пукането е точно образуването на тези мехурчета. След образуването им на газовете е належащо известно време, с цел да се разтворят още веднъж в течността, заради което не можете да произведете гърмеж още веднъж незабавно.
Многократното пукане на синовиалните капсули звучи като неприятно нещо – дали то не води до увреждания като артрит? Един доктор от Тузънд Оукс, Калифорния, взема решение да разбере това като употребява себе си за опитно зайче.
Когато бил дете, майката и лелите на Доналд Унгер неведнъж му повтарят, че пукането на кокалчетата ще му докара артрит. От любознание – или може би от завист – той стартира да пука лявата си ръка два пъти на ден, само че не и дясната, с цел да я употребява като надзорен орган. Това продължава 50 години. След към 36 500 пуквания Унгер съпоставя ръцете си… и не открива артрит в нито една от тях. Въпреки че извадката на изследването е прекомерно дребна, с цел да удостовери резултатите в публичен мащаб, Унгер написа в списание „ Артрит и ревматизъм “ през 1998 година, че ескпериментът му поддържа изследване от 70-те години на предишния век, извършено измежду 28 възрастни от старешки домове, което не открива връзка сред навика и заболяването.
За скъпия си принос към науката Унгер получава Иг-Нобел за 2009 година
В годините след началото на опита са извършени няколко изследвания, които преглеждат опцията за връзката. Проучване от 1990 година открива, че хората с навика имат по-малка мощ на захвата и по-голям оток на ръцете. Друг отчет разказва леки пострадвания на връзките и сухожилията в ставите, които заздравяват в границите на месец. Но това са били незначителни последствия и не са довели до артрит. Така че най-лошата последица от пукането на кокалчетата си остава досаждането на близките.
