Киселинността на океаните е най-висока за последните 14 милиона години
Откакто хората са почнали да изгарят изкопаеми горива и да изхвърлят въглероден диоксид (CO2) в атмосферата от времето на индустриалната гражданска война, международните океани работят като солидна гъба, като гълтам до половината от този CO2.
След като са поели CO2 изпускан от индивида за повече от 200 години, океаните са станали почти с 30% по-киселинни. И в случай че актуалните темпове на излъчванията не престават, нашите океани са на път да станат по-киселинни, в сравнение с са били през последните 14 милиона години.
Повишаването на киселинността на океаните е изключително рискова за морските скотски типове със структури, направени от калциев карбонат, като черупки. Тъй като рН на океана пада, карбонатът става по-малко наличен и предизвиква разтваряне на тези твърди съставни елементи. Във фосилизираните калциеви карбонатни обвивки на мънички същества, наречени foraminifera, екипът на доктор Синдиа Сосиан е измерил киселинността на праисторическите океани.
Тъй като тези организми се развиват наоколо до океанската повърхнина, химията на близките води се вгражда в техните черупки през последните няколко милиона години. Чрез химическите разбори на тези черупки откривателите съумяват да сравнят нашия актуален океан с оня, който е съществувал в предишното на Земята и да включат своите констатации в границите на другите сюжети и модели за излъчванията, изложени от Междуправителствения панел за изменение на климата (IPCC).
Те дефинират, че в случай че продължаваме да изгаряме изкопаемите горива при настоящия ни ритъм, след 2100 година, океаните ще бъдат по-киселинни в сравнение с са били преди 14 милиона години, когато планетата е била по-топла приблизително с 3 градуса по Целзий и равнищата на CO2 са били по-високи, в сравнение с са през днешния ден.
Важно е да се означи, че изискванията на околната среда през тази ера, известна като Средния миоцен (Middle Miocene Climate Optimum), са били породени от естествени естествени цикли, свързани с геологията и придвижванията на Земята. За разлика от това, има ясни доказателства, че повишението на равнищата на атмосферния CO2 и следената през днешния ден киселинност на океана може да се отдаде на човешката активност.
С окисляването на океаните с темпове по-бързи, в сравнение с през последните 300 милиона години, би трябвало доста да понижим създаваните излъчванията на CO2, с цел да предотвратим по-нататъшното повишение на киселинността и да опазим морските екосистеми, заключават учените.
Публикувано във Forbes.
