Праисторически носорог, по-висок от жираф
От години знаем, че преди сред 20 милиона и 35 милиона години великански носорог обикаля из Евразия. Изчезналият бегемот е бил с дължина съвсем 8 метра и е тежал съвсем колкото пет слона. Сега обаче палеонтолозите откриват частични остатъци на нов тип великански носорог в Китай, съгласно изследване, оповестено в списанието Communications Biology.
Новооткритият великански носорог (Paraceratherium linxiaense) е шестият тип безрог носорог, намерен в Азия. Останките могат да оказват помощ на палеонтолозите да обяснят произхода на античните носорози, техния ареал в Евразия и по какъв начин са се развивали, оповестява Карли Касела за Science Alert.
Бегемот и Левиатан
Смята се, че гигантските носорози са най-големите сухоземни бозайници, живели в миналото. Техните вкаменелости са открити из цяла Азия, включително Китай, Монголия, Казахстан и Пакистан. Разпространението им в цяла Азия обаче не е изцяло изяснено. Два обособени великански носорога са открити през 2015 година от късноолигоценовите залежи, които датират от преди 26,5 милиона години в басейна Линксия в Китай – регион, прочут с изобилието си от вкаменелости. Тези вкаменелостите включват череп, долна челюст и няколко гръбначни прешлени. Тао Денг, палеонтолог от Китайската академия на науките, и екипът му употребяват лазерно сканиране, с цел да основат триизмерни реконструкции на античните животни от останките.
Праисторическият звяр е бил висок близо 5 метра, имал е четири костеливи крайници, сходни на тези на жирафите, и е тежал сред 11 и 20 тона, което се равнява на към три до пет африкански слона, оповестява Science Alert. Въз основа на размера на черепа може да се дефинира, че носорогът е имал дълга дебела шия, по-дълбока носна празнина и пай хобот, сходен на този на актуалния тапир, оповестява BBC. Вкаменелостите на прешлените пък допускат, че новият тип е имал по-гъвкава шия от другите типове великански носорози.
Дън допуска пред Gizmodo, че тънките крайници на носорога са чудесни за тичане, а главата му може да доближи най-високите листа по върховете на дърветата. След по-нататъшен разбор учените също откриват, че новият тип е тясно обвързван с великански носорог, живял в Пакистан, Paraceratherium bugtiense, което допуска, че в един миг той е мигрирал из Централна Азия.
Череп от Paraceratherium transouralicum
По време на ранния олигоцен климатът към Централна Азия е изсъхнал, до момента в който Южна Азия е по-влажна и нашарена от открити пейзажи и зелени гори, оповестява Том Меткалф за NBC News. Гигантските носорози евентуално са мигрирали в Южна Азия в търсене на храна, която да изпълни големите им кореми. След това, по време на късния олигоцен, носорозите се осмеляват да се върнат на север, когато климатът още веднъж се трансформира и Централна Азия към този момент не е суха.
Следите от разнообразни великански вкаменелости на носорози допускат, че те са мигрирали от Монголското плато в северозападен Китай и Казахстан, а по-късно през Тибет в Пакистан, оповестява Science Alert. Като цяло този маршрут допуска, че тибетският район не е бил високото платото, осеяно с планини, каквото е през днешния ден. Вместо това евентуално е имало някои низини, през които бозайниците са могли да преминат преди милиони години.
„ Миграцията на животните е обвързвана с изменението на климата. Така преди 31 милиона години, когато монголското плато изсъхва, те се преместат на юг “, споделя Дън пред Джак Гай и Зиксу Уанг от CNN.
В момента вкаменелостите се намират в палеозоологичния музей Хежен в северната централна провинция Гансу в Китай. В бъдещи изследвания Денг и неговият екип се надяват да реконструират мускулите на носорога, с цел да получат по-точна преценка на телесната маса на бозайника.
Думата „ носорог “ идва през латинския от древногръцкото ῥῑνόκερως, който е формиран от ῥῑνο – „ нос “ и κέρας – „ рог “; безусловно – с рог на носа.
Семейството Rhinocerotidae се състои единствено от четири съществуващи рода: Ceratotherium (бял носорог), Diceros (черен носорог), Dicerorhinus (суматрански носорог) и Rhinoceros (индийски и явански носорози). Живите типове се разделят на три категории. Двата африкански типа, белият и черният носорог, принадлежат към групата Dicerotini, която поражда в междинния миоцен, преди към 14,2 милиона години. Видът се разделя през ранния плиоцен (преди към 5 милиона години). Основната разлика сред черните и белите носорози е формата на устата им – белите носорози имат необятни плоски устни за паша, до момента в който черните носорози имат дълги заострени устни за ястие на листа. Има два живи типа Rhinocerotini – индийския носорог и яванския носорог, които се разграничават един от различен преди към 10 милиона години. Суматранският носорог е единственият оживял представител на най-примитивната група, Dicerorhinini, зародила в миоцена (преди към 20 милиона години).
