Кеворкян: Нашите властници са си овце, наметнати с тигрови кожи…
От Facebook профила на журналиста Кеворк Кеворкян
www.kevorkkevorkian.com
ПРИКОВАНИ НА КРЪСТА
Известно е, че нашите политически хубостници парцелират дори Състраданието. И него съумяват някак да разделят на порции – за своите два претъпкани черпака, за другите, елементарните български хорица - в случай че въобще остане нещичко, то ще е от огризките. Сякаш ще се продънят, в случай че ги състрадават и тях.
Същото се случва, и когато правят оценка ексцесиите на словесното безчовечие.
Когато Ваня Григорова – Пепеляшката, която за малко не се трансформира в Принцесата на скорошните кметски избори - изрече думата „ лайномет “, това одраска нежният слух на някои хора, въпреки другояче те да са цялостни глухари за надалеч по-съдбоносни неща.
За съдбовното множеството от българските политикани имат трайно повреден слух, незабавно могат да ти покажат годен документ, че са инвалидизирани в това отношение. Но „ лайномет “ ги впечатлява.
За същите инвалиди обаче „ Бай Хуй “ е изцяло допустима словесна апликация – тъй като е изтъркаляна от устата на „ нашия “ Радан/Кънев.
Това се случи в телевизионно предаване през 2016-а година – тогава Радан се беше напълно встрастил във въпросния „ Бай Хуй “ – по-нататък да го назоваваме ЙУХ - и това по никакъв начин не смущаваше демократичната ни общественост. Той по този начин наричаше Бойко/ББ и го правеше толкоз вдадено, та човек можеше да го заподозре, че е влюбен във въпросния ЙУХ.
Според някои създатели, в националната словесна процедура прозвището „ Бай Йух “ се отнася за хора, които не схващат личната си маловажност и заради това са подигравани.
Но при Радан това значение на прозвището съществено набъбваше и еректираше - до някаква острастеност в политическия съперник.
Въпросната словесна полюция е забавна и от политическа позиция – тя нямаше никакво значение за „ Бай Йух “ – само че пък вършеше добра работа на самия Радан, а и на съидейниците му. Еротизирането на тяхната идеология не бе неприятен ход.
Още повече, че така нареченото „ дясно “ единствено един ЙУХ можеше да го съживи.
По това време, на Радан се приписваше и друга отдаденост - към изцяло свободната приложимост на думата „ задник “/моля да ме извините – изтъквам.
Ако към момента си спомняте, твърдеше се, че тя участва в негова преписка с партиен приятел. По време на демонстрациите през 2016 година тя била изписана и на един афиш: „ Гъз, ти си наш'то знаме “.
Това бяхме дочакали след четвърт век Мътилка: гъзът като легитимация на Българското Демокрация.
Пак по това време, президентът Плевнелиев си беше направил селфи с видна компаньонка, която била изключително опитна в поглъщането на протеини.
На значима служба във Военното министерство пък била назначена дама с три регистрации за проституция и прочие, и пр.
Ние сме дива страна, политиците ни са още по-диви – само че това надхвърляше всяка мярка. Не единствено са лъжци, освен са некадърници – ами са и арогантни нахалници.
Гледат ни през Онзи Отвор, там долу – и ни се хилят. Въобразяват си, че Народецът не схваща позорните им покупко-продажби – все едно дали са със личното им минало или със личния им гъз.
Мръсните словесни бомби обаче са нищо спрямо неприличието, което ни показват властниците.
И институциите като цяло - техният достоверен опит, изковаван през десетилетията, през днешния ден е подценяван и заменян с капризите и мърлявщината на политически случайници. А те не са в положение да се оправят с нищо.
Всеки снеговалеж се трансформира надали не в тестване за съществуването на самата страна.
Така беше и преди десетина дни, когато стотици хиляди хора бяха изцяло изоставени. И, все едно, че нищо не се случило, подлата памет на властниците към този момент е изхвърлила мрачните детайлности на драмата.
И нашите измислени „ властелини “ още веднъж няма да се вгледат в пропадането на Другата, Истинската България – клета, измръзнала, обречена - те все нямат време за нея.
В целия този безпорядък, министър председателят Денков бе показан като воин, като избавител – тъй като се отзовал на позвъняването на преподавателка от Шуменския университет и разпоредил трен с бедстващи възпитаници незабавно да бъде композиран. И с този прост жест проглушиха ушите на хората. Направил си нещо дребно, за какво не се сещаш да поискаш това да не бъде разгласявано – каква е тази лакомия за себепоказване?
Но същият Денков даже не се сети да извади против виелиците бронетранспортьорите, които подарихме на Украйна. Тъкмо щяхме да научим, какъв брой са годни и дали в действителност са подобаващи да сразят руснаците.
Денков в никакъв случай не би направил нещо сходно - и той е като Плевнелиев, който отиде с бронетранспортьор в удавеното село Бисер – „ Щрак, Марийке, на портрет - и незабавно след театрото не помни за клетите бисерчани.
И двамата в никакъв случай няма да проумеят, че огромна част от България е един Черен Бисер.
И друго: може ли да чакаме човек като Денков да се осмели, като румънския министър председател Чолаку, да каже на австрийския канцлер Нехамер, напряко да го наругае: „ Ти напусни Шенген, върви си, в случай че си толкоз тъп “.
Кога български министър председател ще прояви такава смелост? Никога, естествено.
Нашите властници са си овце, наметнати с тигрови кожи.
Светът ги знае като такива, знае ги даже по-добре, в сравнение с тукашния Народец – който от време на време се прави, че не схваща едно или друго, единствено с цел да резервира нещичко от достолепието си.
Насилена давност против подправено достолепие – може ли да се разбере въобще нещо толкоз тъпо?
Съмнявам се, Денков да е събрал кураж и да е изискал сметка от своя боен министър: намира ли за редно/законно, брачната половинка му да е съучастник с началник на компания, която ще създаде безпилотни летателни системи за 11 милиона лв..
Никога няма да попита, само че няма и да му отговорят – тъй като по-скоро Зеленски наподобява като министър председателят на военния министър Тагарев.
Изобщо, както се показва заместникът на „ Бай Йух “ Томислав Дончев – „ Гнусно е, обаче ще поносим “.
Да, гнусно е, даже е гадно – само че, наподобява е и някак вкусно.
Интересно, въпреки всичко, кое е повече - гнусното или вкусното?
И до момента в който хората на „ Бай Йух “ толкоз старателно се помиряват с гнусотиите на кирчовци - за съществуването на които имат към този момент повече виновност и от Радев, и от Херо Мустафа, взети дружно - дават ли си сметка за друго: по какъв начин гледа Народа на апетита им да сърбат от Гнусното?
А към този момент са изсърбали невероятни гнусотии – най-отвратителната от тях е тайният запис от среднощното съвещание на кирчовци, в което се приказва по умопомрачителен метод за днешните Български Потайности.
Този запис е безспорното удостоверение за Българския Провал.
Неоспоримо удостоверение, че в България сполучливо е сбъднат прелом в интерес на „ паралелната страна “.
И тази гнус също бе забравена – изцяло комфортно за всички, които се отъркват в политиката.
Среднощната вахканалия на кирчовци е същинският „ лайномет “ - против законността, обществения морал, политическите нрави и основно против очакванията на елементарните хора.
Той е следващото доказателство за гигантският произвол, приковал цялата страна към кръста на Позора.
FaceBookTwitterPinterest
