Проклятието на фараона: Наистина ли отварянето на гробница води до преждевременна смърт
Освен че е една от най-значимите археологически находки на XX век, гробницата на Тутанкамон се оказва и ентусиазъм за безчет легенди, филми и псевдоархеологически теории. По-специално, по този начин нареченото „ проклинание на фараона “ се трансформира в международен феномен, когато лорд Карнарвън – спонсорирал експедицията за намирането на цар Тут – умира единствено няколко месеца след влизането в гробницата.
Въпреки това съмнително съвпадане обаче, има малко доказателства, които да сочат някаква връзка сред намирането на фараона и прибързаната гибел. Ръководителят на експедицията Хауърд Картър да вземем за пример живее още 17 години, откакто изважда Момчето цар от мястото му на безконечен покой.
Що се отнася до Карнарвън, той е бил на прага на гибелта в продължение на доста години преди окончателната си кончина, тъй като страда от систематични белодробни инфекции, откакто е тежко ранен при автомобилна злополука през 1903 година Може да се каже, че той надалеч не е анатемосан, а живее обаятелен живот, до момента в който най-после през май 1923 година не се поддава на отравяне на кръвта от зараза, пренасяна от комари.
Възможно е обаче Карнарвън да си е навлякъл проклятието посредством своите бизнес връзки. За да финансира фамозната експедиция, той продава изключителните права върху цялата информация за гробницата на лондонския вестник „ Таймс “, с което на процедура му дава монопол върху всички обстоятелства, свързани с Тутанкамон и неговото разкриване.
Тъй като целият свят е запленен от историята, която се появява в „ Таймс “, другите издания обезверено се пробват да се доберат до нещо, което да разгласяват – и прибягват до измислици. След гибелта на Карнарвън публицистите по целия свят печатат всевъзможни спекулативни истории за това по какъв начин се е стигнало до гибелта му.
Според Дейвид Силвърман, куратор на световноизвестната галерия за фараона на музея „ Пен “, който написа през 1987 година, доста кореспонденти по това време съзнателно поясняват неправилно надписите, открити в гробницата, с цел да внушат съществуването на проклинание. Една медия да вземем за пример твърди, че пасажът гласял: „ Ще убия всички, които прекрачат този предел в свещените пространства на царя, който живее постоянно “, до момента в който в реалност такова обръщение не е открито.
Друг източник пък изписва част от египетската Книга на мъртвите, която беше гравирана върху гробницата, като я преведе неправилно по следния метод: „ Тези, които влязат в тази свещена гробница, бързо ще бъдат посетени от крилата на гибелта. “
Въпреки че наоколо до тялото на крал Тут не е намерено никакво проклинание, от време на време върху други древноегипетски гробници са били изписвани такива. Един от известните образци предизвестява, че „ тези, които разбият тази гробница, ще срещнат гибелта от болест, която никой доктор не може да диагностицира “. Но не е ясно върху чий гроб е написана тази опасност.
Като цяло обаче проклятията са били гравирани единствено върху гробниците на елементарни жители, защото египетските кралски особи към този момент са били предпазени от поредност заклинания, известни като Текстове на пирамидите, и затова не са имали потребност от спомагателна отбрана.
Като оставим настрани нелепите спекулации, някои законни изследвания разкриват, че античните гробници могат да съдържат евентуално нездравословни гъбички, плесени или други микроби, които могат да застрашат откривателите, които ги вдишват. Досега обаче няма данни някой египтолог да е бил изумен от подобен патоген, като всичко това е следващият гвоздей в ковчега на проклятието на фараона.
