В Северен Кипър Ердоган заигра сиртаки
Основният фактор, който стои зад успеха на Ерсин Татар на президентските избори в Северен Кипър, е поддръжката, която той получи от турския президент Реджеп Ердоган. Последният направи всичко допустимо, тъй че да изблъска от поста досегашния държавен глава на Севернокипърската турска република (СКТР) Мустафа Акънджъ.
Победата на Ерсин Татар в СКТР ще има три резултата.
Първият. Тотално покоряване на политиката на турската прокси-държава на тази на Турция. Анкара, несъмнено, постоянно е била съществена препоръка, когато СКТР е формирала политиката си, само че в този момент просто всички разнообразни референции ще бъдат зачеркнати.
Вторият. Допълнително напрежение на острова сред Република Кипър и турската прокси-държава. Нещо повече, с Ерсин Татар като президент на СКТР, връзките сред Северна и Южна Никозия ще бъдат огледални на влошените турско-гръцки такива. Нещо, което, доколкото въобще бе във опциите му, бе избягвано като резултат от изгубилия изборите доскорошен президент на СКТР Мустафа Акънджъ. Третият. Разговорите за обединяване сред другите управляващи на острова - така и така към този момент мъртви - ще бъдат официално заровени. След като гръцките кипърци непрестанно отказваха основаването на федерация от две страни на територията на Кипър, в това число и посредством отхвърлянето с референдум на " Плана Анан " на Организация на обединените нации, избирането на Ерсин Татар като реакция на турските им съжители е втората стъпка към окончателното раздробяване на всевъзможни диалози.
Победата на Ерсин Татар е одобрявана като триумф на самия Ердоган. Но, видяно стратегически, спомагателното утежняване на връзките сред управляващите в Република Кипър и администрацията в северната част на острова няма да донесе активи на Турция. Даже в противен случай, ще отнеме такива. Има най-малко две аргументи за това.
Едната е, че СКТР - под формата на възможна федерация с Република Кипър - в действителност бе най-широко отворената врата на Турция за достъп до Европейски Съюз. Имайки поради, че диалозите за участие в Европейски Съюз сред Брюксел и Анкара вършат по две крачки обратно за всяка стъпка напред, то турската прокси-държава в Кипър можеше да бъде значима трансмисия на турските артикули и услуги за единния пазар на Европейски Съюз. Евентуалното официализиране на СКТР като част от шапката на федеративна Република Кипър щеше да даде такива оперативни благоприятни условия на Турция, каквито страната няма да получи даже и да предоговори митническия си съюз с Европейски Съюз.
Втората е, че възможното включване на СКТР към федеративен Кипър щеше да легитимира законово претенциите на Северна Никозия към откритите находища на природен газ във водите на Република Кипър, които запаси щяха да станат общи за целия остров по силата на федералното устройство на страната. Със опазване на съществуващото статукво на парцелирана от Република Кипър прокси-държава, СКТР в действителност няма законни причини, с които да изиска шерването на намиращите се във водите на Република Кипър естествените запаси.
Затова насладата в Анкара от успеха на Ерсин Татар на изборите в Северен Кипър е като пиянска еуфория, чието разумно разследване ще бъде махмурлукът на другия ден. Тактическото напиване ще бъде съпроводено със стратегически дискомфорт.
Европейски Съюз и управляващите в Република Кипър, макар че не признават СКТР, изгубиха в лицето на Мустафа Акънджъ човек, с който те можеха да беседват. Поради разликите сред Акънджъ и Ердоган - от идеологически до касаещи визията им за СКТР - до момента имаше празен ход сред Северна Никозия и Анкара. Това към този момент няма да е казусът с Ерсин Татар като президент на СКТР. Самият Татар желае признаването на обособена кипърска (турска) страна, която да има или слаба (конфедеративна) връзка с Република Кипър, или въобще да няма такава (предпочитаният от него вариант).
А това е музика за ушите за управляващите на Република Кипър и тези в Гърция. Сега към този момент те ще могат да смъкват от себе си обвиняванията, че точно Южна Никозия е отговорна за неналичието на какъвто и да е напредък в диалозите със Северна Никозия. И оттук нататък ще се базират на държанието на новия президент на турската прокси-държава.
Победата на президентските избори на СКТР от страна на Ерсин Татар, претендентът на Ердоган, ще се отпразнува освен в Анкара, само че и в Атина, въпреки и скрито.
Защото в Северен Кипър турският президент Ердоган, без да желае, заигра сиртаки.
Победата на Ерсин Татар в СКТР ще има три резултата.
Първият. Тотално покоряване на политиката на турската прокси-държава на тази на Турция. Анкара, несъмнено, постоянно е била съществена препоръка, когато СКТР е формирала политиката си, само че в този момент просто всички разнообразни референции ще бъдат зачеркнати.
Вторият. Допълнително напрежение на острова сред Република Кипър и турската прокси-държава. Нещо повече, с Ерсин Татар като президент на СКТР, връзките сред Северна и Южна Никозия ще бъдат огледални на влошените турско-гръцки такива. Нещо, което, доколкото въобще бе във опциите му, бе избягвано като резултат от изгубилия изборите доскорошен президент на СКТР Мустафа Акънджъ. Третият. Разговорите за обединяване сред другите управляващи на острова - така и така към този момент мъртви - ще бъдат официално заровени. След като гръцките кипърци непрестанно отказваха основаването на федерация от две страни на територията на Кипър, в това число и посредством отхвърлянето с референдум на " Плана Анан " на Организация на обединените нации, избирането на Ерсин Татар като реакция на турските им съжители е втората стъпка към окончателното раздробяване на всевъзможни диалози.
Победата на Ерсин Татар е одобрявана като триумф на самия Ердоган. Но, видяно стратегически, спомагателното утежняване на връзките сред управляващите в Република Кипър и администрацията в северната част на острова няма да донесе активи на Турция. Даже в противен случай, ще отнеме такива. Има най-малко две аргументи за това.
Едната е, че СКТР - под формата на възможна федерация с Република Кипър - в действителност бе най-широко отворената врата на Турция за достъп до Европейски Съюз. Имайки поради, че диалозите за участие в Европейски Съюз сред Брюксел и Анкара вършат по две крачки обратно за всяка стъпка напред, то турската прокси-държава в Кипър можеше да бъде значима трансмисия на турските артикули и услуги за единния пазар на Европейски Съюз. Евентуалното официализиране на СКТР като част от шапката на федеративна Република Кипър щеше да даде такива оперативни благоприятни условия на Турция, каквито страната няма да получи даже и да предоговори митническия си съюз с Европейски Съюз.
Втората е, че възможното включване на СКТР към федеративен Кипър щеше да легитимира законово претенциите на Северна Никозия към откритите находища на природен газ във водите на Република Кипър, които запаси щяха да станат общи за целия остров по силата на федералното устройство на страната. Със опазване на съществуващото статукво на парцелирана от Република Кипър прокси-държава, СКТР в действителност няма законни причини, с които да изиска шерването на намиращите се във водите на Република Кипър естествените запаси.
Затова насладата в Анкара от успеха на Ерсин Татар на изборите в Северен Кипър е като пиянска еуфория, чието разумно разследване ще бъде махмурлукът на другия ден. Тактическото напиване ще бъде съпроводено със стратегически дискомфорт.
Европейски Съюз и управляващите в Република Кипър, макар че не признават СКТР, изгубиха в лицето на Мустафа Акънджъ човек, с който те можеха да беседват. Поради разликите сред Акънджъ и Ердоган - от идеологически до касаещи визията им за СКТР - до момента имаше празен ход сред Северна Никозия и Анкара. Това към този момент няма да е казусът с Ерсин Татар като президент на СКТР. Самият Татар желае признаването на обособена кипърска (турска) страна, която да има или слаба (конфедеративна) връзка с Република Кипър, или въобще да няма такава (предпочитаният от него вариант).
А това е музика за ушите за управляващите на Република Кипър и тези в Гърция. Сега към този момент те ще могат да смъкват от себе си обвиняванията, че точно Южна Никозия е отговорна за неналичието на какъвто и да е напредък в диалозите със Северна Никозия. И оттук нататък ще се базират на държанието на новия президент на турската прокси-държава.
Победата на президентските избори на СКТР от страна на Ерсин Татар, претендентът на Ердоган, ще се отпразнува освен в Анкара, само че и в Атина, въпреки и скрито.
Защото в Северен Кипър турският президент Ердоган, без да желае, заигра сиртаки.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ