Осми декември - празник на всички бивши, настоящи и бъдещи студенти
Осми декември - по-известен като Деня на студентите, е един от най-очакваните празници през годината.
Чества се от 1902 година Първоначално се е отбелязвал на 25 ноември - Деня на свети Климент Охридски, един от светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който обичайно се счита за настойник на българското висше обучение. След прекосяването към Григорианския календар, датата на празника се измества с 13 дни напред и се празнува на 8 декември. С времето тя се утвърждава като символна на университетската тържественост.
При нито един политически режим празникът не е бил забраняван. Празнуването е анулирано след 1944 година, само че е сменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 година отбелязването на " Студентски празник - 8 декември " е възобновено.
Датата провокира благи мемоари у всеки, който се сеща за нея, изключително с наближаването й. Да не забравяме, че този ден е еднообразно харесван от някогашни, сегашни и бъдещи студенти, от безконечните студенти, които непрестанно записват нови специалности, с цел да не се постанова да се отхвърлят от студенското равнодушие, от преподаватели и притежатели на заведения. Някои виждат в него мотив за забава, дълга и безсънна нощ, прелестно време, прекарано с сътрудници и другари, или просто ден за отмора.
Независимо дали ще предпочетете да излезете с шумна компания или с най-хубавите си другари ще отидете да празнувате в обичаната сладкарница, или просто ще останете у дома с приятна книга в ръка, запазете загатна за този момент, тъй като той не се връща. И не позволявайте на някого да ви споделя по какъв начин да празнувате - всеки самичък взема решение кое го прави благополучен, значимото е след години да не съжалявате!
Срещнах доста хора, които тъжно поклатиха глава, обяснявайки, че са били задочни студенти, налагало им се е да работят и не са се чувствали част от " колектива ", че да излизат да честват. Други споделят, че не са били студенти и не са гледали на този ден по по-специален метод. За благополучие, през днешния ден влизането в университет е елементарно и постоянно може да запишат някоя компетентност и да усетят духа на празника...
От ДУМА разговаряхме с хора на разнообразни възрасти, помолихме ги да отворят раклата със мемоари и да ни опишат по какъв начин са чествали. Всички започваха с " Ооооо ", последвано от загадъчна усмивка или плевел смях. Надяваме се да им се насладите и вие!
" Хубавото едно време беше, че навръх този ден на милицията й беше подредено да не ни закача. Не слушайте какви ги приказват в този момент хора, които даже не са били родени по това време! Беше ни разрешено безусловно всичко на празника! Някои сътрудници, откакто се почерпеха, обръщаха кофите за отпадък. Тогава можехме да забележим какво значи да си " гамен ". "
" Аз съм от Лом. Една година на 8 декември се бяхме нагласили много и взехме решение да застанем на пътя на рейс с служащи. Това беше нашият ден и се мислехме за недосегаеми. Много скоро разбрахме грешката си, когато служащите слязоха от транспортното средство и ни понабиха, че закъснявали поради нас. Е, най-малко изтрезняхме! "
" Последната година беше с най-вълнуващия Осми декември. Тогава бяхме единствено нашият курс, нямаше " навлеци ". Решихме да отидем някъде отвън София, само че за наш максимален смут даже в по-малкия град всичко беше с куверти. Това не ни спря. Обикаляхме дружно, до момента в който не си намерихме място, където хем да не са нужни куверти, хем да има столове за всички. Никога не сме били по-сплотени! "
" Имам доста мемоари, само че не са за разправяне... Повече съм чествал празника преди и след завършването. Като виждам, и в този момент е по този начин - заведенията са цялостни с хора, които не са директно свързани с празника. "
" Опитах се да пренеса традицията в Нидерландия - отпътувах да последвам там. Но това е нещо типично българско и те не можеха да схванат по какъв начин по този начин студентите имаме наш ден, и то за забава! Накарах ги да излезем, само че се получи, както си го представях... После стартира пандемията, върнах се в България и в този момент очаквам с неспокойствие да чествам тук! "
В редакцията също
сме били студенти
" Имаше доста сняг през тези години... Обикаляхме общежитията и постоянно осъмвахме в стаи на изцяло непознати! Но имахме чувството, че светът е наш! Това беше нашият ден! Всичко ни беше разрешено! "
" Свързвам деня най-вече с кръчми. Но един Осми декември няма да не помни. Нямаше по какъв начин да чествам с другари, тъй като не ме бяха пуснали от работа. Докато чаках края на работното време, жена ми се обади и ми сподели, че си е направила тест за бременност... Даже три. Все позитивни! От този миг датата е една от обичаните ми. "
" С компанията ми слушаме метъл. Но взехме решение една година да отидем в Банско - да забележим за какво всички студенти желаят да отидат там, какво му е по-специалното на мястото поради Празника на студентите?! Ама то единствено чалга! По едно време видяхме човек, който стоеше изцяло самичък и също не одобряваше музиката. Оказа се рапър! Отидохме в стаята му, отворихме домашна и... не помня... "
" Имам толкоз доста мемоари... Няма да не помни първия си студентски празник. Бяха бурни времена, не знаехме ще има ли митинги, ще затварят ли университета... До 3 часа търсихме място, където да отидем. Накрая намерихме едно - квартира против пандиза - празен апартамент. Прекарахме чудноват празник в диалози, проекти за бъдещето и смях. Част от проектите по този начин и не се сбъднаха... Но беше приказно - в студентските години човек е свободен да мечтае. "
" Бях неприсъствен студент през множеството време. Но в никакъв случай няма да не помни първата година. Направихме си ваучър в ресторанта на Централна гара. Тъкмо я бяха ремонтирали и беше една лъскава, съвременна... Веселяхме се, танцувахме. Бяхме поканили и преподавателите да честват с нас. "
" През множеството време бях бременна, тъй че за мен 8 декември постоянно е обвързван по някакъв метод с деца. "
От ДУМА пожелаваме на всички някогашни, сегашни, бъдещи, задочни и постоянни студенти доста радостно изкарване на празника и да имат мемоари, които след години да описват на внуци, близки и познати!
Чества се от 1902 година Първоначално се е отбелязвал на 25 ноември - Деня на свети Климент Охридски, един от светите Седмочисленици и патрон на Софийския университет, който обичайно се счита за настойник на българското висше обучение. След прекосяването към Григорианския календар, датата на празника се измества с 13 дни напред и се празнува на 8 декември. С времето тя се утвърждава като символна на университетската тържественост.
При нито един политически режим празникът не е бил забраняван. Празнуването е анулирано след 1944 година, само че е сменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 година отбелязването на " Студентски празник - 8 декември " е възобновено.
Датата провокира благи мемоари у всеки, който се сеща за нея, изключително с наближаването й. Да не забравяме, че този ден е еднообразно харесван от някогашни, сегашни и бъдещи студенти, от безконечните студенти, които непрестанно записват нови специалности, с цел да не се постанова да се отхвърлят от студенското равнодушие, от преподаватели и притежатели на заведения. Някои виждат в него мотив за забава, дълга и безсънна нощ, прелестно време, прекарано с сътрудници и другари, или просто ден за отмора.
Независимо дали ще предпочетете да излезете с шумна компания или с най-хубавите си другари ще отидете да празнувате в обичаната сладкарница, или просто ще останете у дома с приятна книга в ръка, запазете загатна за този момент, тъй като той не се връща. И не позволявайте на някого да ви споделя по какъв начин да празнувате - всеки самичък взема решение кое го прави благополучен, значимото е след години да не съжалявате!
Срещнах доста хора, които тъжно поклатиха глава, обяснявайки, че са били задочни студенти, налагало им се е да работят и не са се чувствали част от " колектива ", че да излизат да честват. Други споделят, че не са били студенти и не са гледали на този ден по по-специален метод. За благополучие, през днешния ден влизането в университет е елементарно и постоянно може да запишат някоя компетентност и да усетят духа на празника...
От ДУМА разговаряхме с хора на разнообразни възрасти, помолихме ги да отворят раклата със мемоари и да ни опишат по какъв начин са чествали. Всички започваха с " Ооооо ", последвано от загадъчна усмивка или плевел смях. Надяваме се да им се насладите и вие!
" Хубавото едно време беше, че навръх този ден на милицията й беше подредено да не ни закача. Не слушайте какви ги приказват в този момент хора, които даже не са били родени по това време! Беше ни разрешено безусловно всичко на празника! Някои сътрудници, откакто се почерпеха, обръщаха кофите за отпадък. Тогава можехме да забележим какво значи да си " гамен ". "
" Аз съм от Лом. Една година на 8 декември се бяхме нагласили много и взехме решение да застанем на пътя на рейс с служащи. Това беше нашият ден и се мислехме за недосегаеми. Много скоро разбрахме грешката си, когато служащите слязоха от транспортното средство и ни понабиха, че закъснявали поради нас. Е, най-малко изтрезняхме! "
" Последната година беше с най-вълнуващия Осми декември. Тогава бяхме единствено нашият курс, нямаше " навлеци ". Решихме да отидем някъде отвън София, само че за наш максимален смут даже в по-малкия град всичко беше с куверти. Това не ни спря. Обикаляхме дружно, до момента в който не си намерихме място, където хем да не са нужни куверти, хем да има столове за всички. Никога не сме били по-сплотени! "
" Имам доста мемоари, само че не са за разправяне... Повече съм чествал празника преди и след завършването. Като виждам, и в този момент е по този начин - заведенията са цялостни с хора, които не са директно свързани с празника. "
" Опитах се да пренеса традицията в Нидерландия - отпътувах да последвам там. Но това е нещо типично българско и те не можеха да схванат по какъв начин по този начин студентите имаме наш ден, и то за забава! Накарах ги да излезем, само че се получи, както си го представях... После стартира пандемията, върнах се в България и в този момент очаквам с неспокойствие да чествам тук! "
В редакцията също
сме били студенти
" Имаше доста сняг през тези години... Обикаляхме общежитията и постоянно осъмвахме в стаи на изцяло непознати! Но имахме чувството, че светът е наш! Това беше нашият ден! Всичко ни беше разрешено! "
" Свързвам деня най-вече с кръчми. Но един Осми декември няма да не помни. Нямаше по какъв начин да чествам с другари, тъй като не ме бяха пуснали от работа. Докато чаках края на работното време, жена ми се обади и ми сподели, че си е направила тест за бременност... Даже три. Все позитивни! От този миг датата е една от обичаните ми. "
" С компанията ми слушаме метъл. Но взехме решение една година да отидем в Банско - да забележим за какво всички студенти желаят да отидат там, какво му е по-специалното на мястото поради Празника на студентите?! Ама то единствено чалга! По едно време видяхме човек, който стоеше изцяло самичък и също не одобряваше музиката. Оказа се рапър! Отидохме в стаята му, отворихме домашна и... не помня... "
" Имам толкоз доста мемоари... Няма да не помни първия си студентски празник. Бяха бурни времена, не знаехме ще има ли митинги, ще затварят ли университета... До 3 часа търсихме място, където да отидем. Накрая намерихме едно - квартира против пандиза - празен апартамент. Прекарахме чудноват празник в диалози, проекти за бъдещето и смях. Част от проектите по този начин и не се сбъднаха... Но беше приказно - в студентските години човек е свободен да мечтае. "
" Бях неприсъствен студент през множеството време. Но в никакъв случай няма да не помни първата година. Направихме си ваучър в ресторанта на Централна гара. Тъкмо я бяха ремонтирали и беше една лъскава, съвременна... Веселяхме се, танцувахме. Бяхме поканили и преподавателите да честват с нас. "
" През множеството време бях бременна, тъй че за мен 8 декември постоянно е обвързван по някакъв метод с деца. "
От ДУМА пожелаваме на всички някогашни, сегашни, бъдещи, задочни и постоянни студенти доста радостно изкарване на празника и да имат мемоари, които след години да описват на внуци, близки и познати!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ