Седмицата: Вампирясване! Още от същото“ го заклаха и одраха за курбан
Още от същото ли? Де тоз шанс! Вече и на най-големите оптимисти-традиционалисти им е ясно, че „ същото “ не е това което беше, а най-новата ни „ традиция “ - да сме си непрекъснато в предварителни избори, и тя въобще не е същата. Изминалата седмица – тая с корупционно-милиционерско-правосъдно-арестантската стихия не по високите етажи, а по покрива на властта – непосредствено смени и екстериора (кожата), и интериора (вътрешностите) на това „ още от същото! “. Чрез (не)човешко дране и кръвопролитие.
Заради единия й властови курбан политпартийността към този момент е непосредствено единствено в ролята на касапина. Гражданството, обществото обаче към този момент е и платецът на курбана, и самият курбан – жертвата на жертвоприношението.
Доскоро – до преди седмица-две, това „ още от същото “ си беше просто „ отново от напълно същото “. И „ курбанът “ си вървеше, че няма потребност от предварителни избори, тъй като в политпартийната месарница няма нищо друго с изключение на същото. И болшинството от евентуалните жертви, пардон – гласоподаватели (и гласуващи въпреки всичко и въобще към този момент не гласуващи) не ги щяха отново предварителните избори. След потрошаването на въртележката вид „ спукано гърне “ под името „ управническа ротация “ – след неуспеха въпреки всичко постоянната власт да бъде продължена с (поне) още 9 месеца, главният залог на един предварителен избор напълно не е да има ли още от същото, даже и по малко по-различен метод.
Битката – в действителност кютекът, към този момент е отново да е „ още от същото “, но единствено измежду оживелите в кървавата баня сред до неотдавна съдружните (не)коалиционери. Заради единствената, само че пък доста заветна „ политическа “ цел на касапите, кой да излапа пържолите (всичките!) от курбана, а за „ партньора-враг “ не просто да останат кокаляците въпреки всичко за някакъв бульон, а да му се строшат и неговите кокали.
Така към този момент и това политолого-социолого следващо просветление, че и този път най-малко объркването – най-много омерзението на така наречен гласоподавател, ще се уталожи още до самия кипеж на предизборната акция, и то отпътува на дръвника за курбан надалеч преди самата акция. Заедно с разните подкрепящи прозрения - фантазии, че като изборите са 2 в 1 – предварителни (нередовни) парламентарни със срочни (редовни) европейски, даже и „ изборната интензивност може да не е чак толкоз ниска.
Само дето повече от евентуално ще е изцяло отчайващо ниска. Щото работата към този момент но напълно не е „ кой какво може да предложи на гласоподавателите си, с цел да си подсигурява присъединяване най-малко на личния електорат “, а по какъв начин тъкмо всички в цялата ни политпартийност да изкормят електората на другия и да му изпият кръвчицата.
Истинско вампирясване! От което връщане обратно надали може да име, откакто даже и каква да е „ смяна “ – нормално във тип на придвижване напред, у нас към този момент напълно „ закономерно “ въобще не отлепва. Ни напред – ни обратно! Всичко е блокирано от огромното властово кръволочене. Дето в този момент скоро – на изборите на 9 юни, отново ще ни го предложат като публично „ кръвопреливане “, до момента в който в действителност кръвопускането към този момент напълно (не)официално стартира.
Заради единия й властови курбан политпартийността към този момент е непосредствено единствено в ролята на касапина. Гражданството, обществото обаче към този момент е и платецът на курбана, и самият курбан – жертвата на жертвоприношението.
Доскоро – до преди седмица-две, това „ още от същото “ си беше просто „ отново от напълно същото “. И „ курбанът “ си вървеше, че няма потребност от предварителни избори, тъй като в политпартийната месарница няма нищо друго с изключение на същото. И болшинството от евентуалните жертви, пардон – гласоподаватели (и гласуващи въпреки всичко и въобще към този момент не гласуващи) не ги щяха отново предварителните избори. След потрошаването на въртележката вид „ спукано гърне “ под името „ управническа ротация “ – след неуспеха въпреки всичко постоянната власт да бъде продължена с (поне) още 9 месеца, главният залог на един предварителен избор напълно не е да има ли още от същото, даже и по малко по-различен метод.
Битката – в действителност кютекът, към този момент е отново да е „ още от същото “, но единствено измежду оживелите в кървавата баня сред до неотдавна съдружните (не)коалиционери. Заради единствената, само че пък доста заветна „ политическа “ цел на касапите, кой да излапа пържолите (всичките!) от курбана, а за „ партньора-враг “ не просто да останат кокаляците въпреки всичко за някакъв бульон, а да му се строшат и неговите кокали.
Така към този момент и това политолого-социолого следващо просветление, че и този път най-малко объркването – най-много омерзението на така наречен гласоподавател, ще се уталожи още до самия кипеж на предизборната акция, и то отпътува на дръвника за курбан надалеч преди самата акция. Заедно с разните подкрепящи прозрения - фантазии, че като изборите са 2 в 1 – предварителни (нередовни) парламентарни със срочни (редовни) европейски, даже и „ изборната интензивност може да не е чак толкоз ниска.
Само дето повече от евентуално ще е изцяло отчайващо ниска. Щото работата към този момент но напълно не е „ кой какво може да предложи на гласоподавателите си, с цел да си подсигурява присъединяване най-малко на личния електорат “, а по какъв начин тъкмо всички в цялата ни политпартийност да изкормят електората на другия и да му изпият кръвчицата.
Истинско вампирясване! От което връщане обратно надали може да име, откакто даже и каква да е „ смяна “ – нормално във тип на придвижване напред, у нас към този момент напълно „ закономерно “ въобще не отлепва. Ни напред – ни обратно! Всичко е блокирано от огромното властово кръволочене. Дето в този момент скоро – на изборите на 9 юни, отново ще ни го предложат като публично „ кръвопреливане “, до момента в който в действителност кръвопускането към този момент напълно (не)официално стартира.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ