Красимир Атанасов – скромният бургаски учен със световен принос за изкуствения интелект
Опитва да дефинира неопределимото още от дете, той е номер едно в България съгласно Станфордската ранглиста за учените
Много непретенциозен и заради това, евентуално, незадоволително прочут в България. Това разяснява Николай Денков като министър председател на последното съвещание на предходното държавно управление по адрес на бургаския академик акад. Красимир Атанасов.
За думите на Денков се схваща от стенограмата от съвещанието на Министерския съвет (МС) на 3 април. Тогава държавното управление взе решение да предложи на президента Румен Радев да удостои акад. Атанасов с медал „ Стара планина “- първа степен (без лента и без мечове) за неговите обилни научни триумфи и приноси в областите на изкуствения разсъдък, информатиката и математиката и във връзка със 70-годишния му празник.
„ Подкрепям на драго сърце това предложение, защото това е несъмнено един от най-активните и най-изявените учени с доста огромно интернационално самопризнание. Много непретенциозен и заради това, може би, незадоволително прочут в България, само че това е академик, с който България може да се гордее . И, достиженията му ще останат в тези области, които бяха упоменати, включително и в региона на изкуствения разсъдък, защото теоретичните предпоставки за развиване в тази област, някои от тях, се опират на понятия, въведени и развити от него още през 80-те години на предишния век “ , споделя акад. Николай Денков.
Всъщност и Денков, и Атанасов са измежду българите, които са в първите 2% учени в света съгласно Станфордската ранглиста за изцяло кариерно развиване на учените. Бургазлията обаче е преди всичко измежду българските учени.
Докладчик по точката преди гласуването й в Министерския съвет е бил просветителният министър Галин Цоков.
Той е аргументирал проекторешението по този начин: „ Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство при Българската академия на науките предлага акад. Атанасов за премията. Повод за награждаване са неговите обилни научни приноси и триумфи в региона на изкуствения разсъдък, информатиката, математиката и във връзка със 70-годишния му празник.
Академик Атанасов е дълготраен учител по разнообразни дисциплини в Университета „ Проф. Асен Златаров “, Бургаския свободен университет, Софийския университет, Техническия университет – София, Нов български университет.
Извън рамките на България акад. Атанасов работи в научни центрове в страни като Белгия, Германия, Англия, Полша, Италия, Испания и други
Под негово управление са предпазени 43 докторски дисертации . Автор е на над 1200 публикации и отчети и на 39 монографии, от които 350 са отразени в Web of Science и има 16 500 цитирания. Към момента акад. Атанасов е основен редактор на 5 списания и член на 19 редколегии у нас и в чужбина.
Носител е на премията „ Питагор “ за одобрен академик в региона на техническите науки за 2013 година, притежател е на Почетен знак на Президента за 2021 година за извънреден теоретичен и прибавен принос, а в последните три издания на Станфордската ранглиста за изцяло кариерно развиване на учените той е в първите 2 % от учените в света. “
Красимир Атанасов е роден на 23 март 1954 година в Бургас. Завършва Физикоматематическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1978 година и постъпва на работа в Изчислителния център на Физическия институт на Българската академия на науките (БАН). От 1998 година е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките, през 2012 година е определен за член-кореспондент, а от 2021 година е и учен. От 2014 година акад. Атанасов е ръководител на Научния съвет на института.
В началото на 80-те години на предишния век акад. Атанасов в няколко независими публикации поредно дефинира три нови понятия: ,,Обобщена мрежа ", „ Интуиционистки размито голям брой " и „ Индексирана матрица ", а през идващите години в над 1000 изявления и 34 монографии, издадени у нас и в чужбина, той поставя основите на техните теории и приложенията им в разнообразни области на науката и практиката.
По създадените от акад. Атанасов теории се работи в редица научни центрове в страни като Белгия, Германия, Англия, Полша, Италия, Испания, Русия, Китай, Австралия, Съединени американски щати, Южна Корея и други, в които са предпазени дисертации в тези научни области. През 2014 година акад. Атанасов взаимно с други създатели предлага още едно разбиране -,,Интеркритериален разбор ", което към този момент се употребява като нов съставен елемент на изкуствения разсъдък и намира приложения в биологията и медицината, екологията, стопанската система, химията и фармацията.
Опитва да дефинира неопределимото още от дете. На 12 години му попада нерешима задача в едно списание.
„ Прочетох за тази задача, открих решение, естествено беше неверно, само че бях толкоз вдъхновен, че го написах на основния редактор. Човекът ми отговори: „ Това, което си написал, не е правилно, само че дерзай ”, споделя акад. Атанасов пред Nova през 2021 година
Приел думите на основния редактор като тласък. Няколко години по-късно открива още една задача, която обаче трансформира живота му. „ Лятото на 70-а година, 9-и за 10-и клас. Чух за една алтернатива на Шпенглер и ми хрумна концепцията, че тя може да бъде систематизирана . Трябваха ми 21 години, с цел да го потвърдя ”, споделя акад. Атанасов.
Следва огромната му обич - изкуственият разсъдък. Разработките му по тази тематика през днешния ден са измежду най-сериозните приноси на българската просвета към международната. За да разберем работата му, би трябвало да знаем какво значат понятия като „ размити множества ”.
„ Има още проблеми на изкуствения разсъдък, дефинирани още от основателите му през 60-те години - цялата тази идеология, които и до ден сегашен стоят нерешени ”, показва още той.
Не се отхвърля да търси решения даже когато е мъчно. На всички фронтове. „ В България няма този пиетет към науката, който е съществувал преди 100-ина години. Започна прекалено много да се подценява. Трудно е, тъй като в Българска академия на науките човек би трябвало да е извънреден запалянко ”, споделя той.
Остава в Академията, тъй като желае името на България да е измежду първите в позитивните ранглисти. Нещо, за което има и персонален принос.
Акад. Красимир Атанасов е наследник на огромния художник Тодор Атанасов , който бургазлии помнят като създател на Графична база - Бургас и на Симпозиума по статуя. Бащата на учения е измежду основателите на " Златния Орфей ", основател и първи шеф на Художествената изложба в Бургас, най-големият радетел за запазване на остарялата архитектура в Бургас, както и един от спасителите на арменската черква. Според сина му акад. Красимир Атанасов последното му обществено изказване, когато към този момент е бил тежко болен, е " Пазете Стария Бургас ".
Много непретенциозен и заради това, евентуално, незадоволително прочут в България. Това разяснява Николай Денков като министър председател на последното съвещание на предходното държавно управление по адрес на бургаския академик акад. Красимир Атанасов.
За думите на Денков се схваща от стенограмата от съвещанието на Министерския съвет (МС) на 3 април. Тогава държавното управление взе решение да предложи на президента Румен Радев да удостои акад. Атанасов с медал „ Стара планина “- първа степен (без лента и без мечове) за неговите обилни научни триумфи и приноси в областите на изкуствения разсъдък, информатиката и математиката и във връзка със 70-годишния му празник.
„ Подкрепям на драго сърце това предложение, защото това е несъмнено един от най-активните и най-изявените учени с доста огромно интернационално самопризнание. Много непретенциозен и заради това, може би, незадоволително прочут в България, само че това е академик, с който България може да се гордее . И, достиженията му ще останат в тези области, които бяха упоменати, включително и в региона на изкуствения разсъдък, защото теоретичните предпоставки за развиване в тази област, някои от тях, се опират на понятия, въведени и развити от него още през 80-те години на предишния век “ , споделя акад. Николай Денков.
Всъщност и Денков, и Атанасов са измежду българите, които са в първите 2% учени в света съгласно Станфордската ранглиста за изцяло кариерно развиване на учените. Бургазлията обаче е преди всичко измежду българските учени.
Докладчик по точката преди гласуването й в Министерския съвет е бил просветителният министър Галин Цоков.
Той е аргументирал проекторешението по този начин: „ Институтът по биофизика и биомедицинско инженерство при Българската академия на науките предлага акад. Атанасов за премията. Повод за награждаване са неговите обилни научни приноси и триумфи в региона на изкуствения разсъдък, информатиката, математиката и във връзка със 70-годишния му празник.
Академик Атанасов е дълготраен учител по разнообразни дисциплини в Университета „ Проф. Асен Златаров “, Бургаския свободен университет, Софийския университет, Техническия университет – София, Нов български университет.
Извън рамките на България акад. Атанасов работи в научни центрове в страни като Белгия, Германия, Англия, Полша, Италия, Испания и други
Под негово управление са предпазени 43 докторски дисертации . Автор е на над 1200 публикации и отчети и на 39 монографии, от които 350 са отразени в Web of Science и има 16 500 цитирания. Към момента акад. Атанасов е основен редактор на 5 списания и член на 19 редколегии у нас и в чужбина.
Носител е на премията „ Питагор “ за одобрен академик в региона на техническите науки за 2013 година, притежател е на Почетен знак на Президента за 2021 година за извънреден теоретичен и прибавен принос, а в последните три издания на Станфордската ранглиста за изцяло кариерно развиване на учените той е в първите 2 % от учените в света. “
Красимир Атанасов е роден на 23 март 1954 година в Бургас. Завършва Физикоматематическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ през 1978 година и постъпва на работа в Изчислителния център на Физическия институт на Българската академия на науките (БАН). От 1998 година е професор в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на Българска академия на науките, през 2012 година е определен за член-кореспондент, а от 2021 година е и учен. От 2014 година акад. Атанасов е ръководител на Научния съвет на института.
В началото на 80-те години на предишния век акад. Атанасов в няколко независими публикации поредно дефинира три нови понятия: ,,Обобщена мрежа ", „ Интуиционистки размито голям брой " и „ Индексирана матрица ", а през идващите години в над 1000 изявления и 34 монографии, издадени у нас и в чужбина, той поставя основите на техните теории и приложенията им в разнообразни области на науката и практиката.
По създадените от акад. Атанасов теории се работи в редица научни центрове в страни като Белгия, Германия, Англия, Полша, Италия, Испания, Русия, Китай, Австралия, Съединени американски щати, Южна Корея и други, в които са предпазени дисертации в тези научни области. През 2014 година акад. Атанасов взаимно с други създатели предлага още едно разбиране -,,Интеркритериален разбор ", което към този момент се употребява като нов съставен елемент на изкуствения разсъдък и намира приложения в биологията и медицината, екологията, стопанската система, химията и фармацията.
Опитва да дефинира неопределимото още от дете. На 12 години му попада нерешима задача в едно списание.
„ Прочетох за тази задача, открих решение, естествено беше неверно, само че бях толкоз вдъхновен, че го написах на основния редактор. Човекът ми отговори: „ Това, което си написал, не е правилно, само че дерзай ”, споделя акад. Атанасов пред Nova през 2021 година
Приел думите на основния редактор като тласък. Няколко години по-късно открива още една задача, която обаче трансформира живота му. „ Лятото на 70-а година, 9-и за 10-и клас. Чух за една алтернатива на Шпенглер и ми хрумна концепцията, че тя може да бъде систематизирана . Трябваха ми 21 години, с цел да го потвърдя ”, споделя акад. Атанасов.
Следва огромната му обич - изкуственият разсъдък. Разработките му по тази тематика през днешния ден са измежду най-сериозните приноси на българската просвета към международната. За да разберем работата му, би трябвало да знаем какво значат понятия като „ размити множества ”.
„ Има още проблеми на изкуствения разсъдък, дефинирани още от основателите му през 60-те години - цялата тази идеология, които и до ден сегашен стоят нерешени ”, показва още той.
Не се отхвърля да търси решения даже когато е мъчно. На всички фронтове. „ В България няма този пиетет към науката, който е съществувал преди 100-ина години. Започна прекалено много да се подценява. Трудно е, тъй като в Българска академия на науките човек би трябвало да е извънреден запалянко ”, споделя той.
Остава в Академията, тъй като желае името на България да е измежду първите в позитивните ранглисти. Нещо, за което има и персонален принос.
Акад. Красимир Атанасов е наследник на огромния художник Тодор Атанасов , който бургазлии помнят като създател на Графична база - Бургас и на Симпозиума по статуя. Бащата на учения е измежду основателите на " Златния Орфей ", основател и първи шеф на Художествената изложба в Бургас, най-големият радетел за запазване на остарялата архитектура в Бургас, както и един от спасителите на арменската черква. Според сина му акад. Красимир Атанасов последното му обществено изказване, когато към този момент е бил тежко болен, е " Пазете Стария Бургас ".
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ