Имунолог: Протичането на инфекцията от COVID зависи от имунитет и генетични фактори
" Около две години е продължителността на последните модерни пандемии. Още повече, че тази пандемия към този момент мина платото и стартира да слиза надолу - т.е. тя отива в своя натурален свършек ". Това съобщи пред БНР вирусологът и имунолог доцент Велислава Терзиева.
Тази пандемия има няколко отличителни черти: бързо разпространяване и то в целия свят и това, че имаше доста необикновен ход от имунологична и клинична позиция, сподели още тя.
" Това е, че някои хора се разболяха тежко, съдбовно даже, а други даже не схванаха, че са преболедували. Мутацииите на вируса са нещо естествено - това е заложено в тяхната биология и то е за вирусът да оцелее. Също да се оправя и да оцелява даже при съществуване на лекуване или ваксини. Освен това, в днешно време с бурното развитите на науката в медицината, в границите на няколко седмици ние учените можем да създадем характерност на вируса и да откриваме новите разновидности, по тази причина и толкоз доста бяха открити, разясни доцент Терзиева.
Доц. Терзиева съобщи, че съгласно последните данни на специалисти и епидемиолози, пандемията си отива.
" Дори да има някакъв растеж на случаите, нещата отиват към това Covid-19 да се трансформира в ендемичен вирус. Вече имаме доста преболедували, имаме доста преболедували, без да са регистрирани, имаме доста имунизирани, това без подозрение се отразява на хода на инфекцията и на съществуването на вируса. Така че, евентуално е към този момент да слизаме от това плато, от този пик и вирусът да бъде доста по-малко рисков и по-малко рисков за хората. Много е вероятво вирусът да остане като част от нашия обичай, сходно на грипа. Това сигурно не може да се каже въпреки всичко изрично ", сподели още доцент Терзиева.
По думите ѝ в лабораторията има доста позитивни проби на хора, които боледуват за първи път, на такива, които са имунизирани, и на такива, които прекарват за трети път.
" Така че, е доста мъчно да кажем на този стадий, кои са по-защитените хора. Трябва да се обработят данни от целия свят и тогава се създадат изводите. Но е значимо да се изясни по тази тематика, че е добре да се взема поради и самостоятелната дарба на организма на обособения човек да реагира както по отношение на болестта, по този начин и по отношение на имунизацията. Защото не всички хора могат да образуват съответен отговор след имунизиране ".
Имонулогът обясни, че имунната система е едно необикновено добре проведено общество. То има своите органи, сходно на всички системи в човешкото тяло, само че клетките са на всички места. И там има едни извънреден надзор на всяка една от тези кафези. Тоест това една независима регулация на имунната система. В нея нищо не се случва инцидентно. И с цел да се случи една имунологична реакция, би трябвало да има някакъв тип тласък, който да я предизвика.
Затова, когато приказваме кой имунитет е по-добър при Covid-19, не би трябвало да преглеждаме настрана клетъчния имунитет от антителата, да разделяме Т-клетките от Б-клетките, а също естествения имунитет, който е зародил доста преди тях в хода на еволюцията.
Едва когато един завоевател заразен преодолее тази първа линия на отбрана, тогава се включва " високоспецилизираната войска ", която е и доста добре подготвена - Т и Б- клетките и антителата. Това е нашата имунологична памет, която си спомня среща с всевъзможни други предходни инфекциозни детайли. На тази база почиват и имунизациите.
Но постоянно вирусът се трансформира в хода на инфекцията, съумява да се скрие от вируснеотрализиращите антитела, той се преформатира като конструкция. Тепърва ще се откри дали това е било по този начин и за ковид.
Защо едни хора изкарват леко вируса, а други не - сигурно роля за това имат генетичните фактори при индивида ", посочи още проф. Терзиева.
" Отговорността за това, по какъв начин ще протече една зараза е на имунната система, само че не като независима система, а в тясно взаимоотношение с всички останали органи и системи в човешкото тяло - ендокринна, нервна и по тази причина би трябвало да се грижим добре за всички тях. Защото тези системи работят дружно, те дружно се оправят, в това число и да съумяваме да компенсираме напрежението, на който сме подложени. Защото той подтиска имунната система, като при хроничния стрес се отделят хормони, които подтискат имунната система ", обобощи още вирусологът-имунолог.
Тази пандемия има няколко отличителни черти: бързо разпространяване и то в целия свят и това, че имаше доста необикновен ход от имунологична и клинична позиция, сподели още тя.
" Това е, че някои хора се разболяха тежко, съдбовно даже, а други даже не схванаха, че са преболедували. Мутацииите на вируса са нещо естествено - това е заложено в тяхната биология и то е за вирусът да оцелее. Също да се оправя и да оцелява даже при съществуване на лекуване или ваксини. Освен това, в днешно време с бурното развитите на науката в медицината, в границите на няколко седмици ние учените можем да създадем характерност на вируса и да откриваме новите разновидности, по тази причина и толкоз доста бяха открити, разясни доцент Терзиева.
Доц. Терзиева съобщи, че съгласно последните данни на специалисти и епидемиолози, пандемията си отива.
" Дори да има някакъв растеж на случаите, нещата отиват към това Covid-19 да се трансформира в ендемичен вирус. Вече имаме доста преболедували, имаме доста преболедували, без да са регистрирани, имаме доста имунизирани, това без подозрение се отразява на хода на инфекцията и на съществуването на вируса. Така че, евентуално е към този момент да слизаме от това плато, от този пик и вирусът да бъде доста по-малко рисков и по-малко рисков за хората. Много е вероятво вирусът да остане като част от нашия обичай, сходно на грипа. Това сигурно не може да се каже въпреки всичко изрично ", сподели още доцент Терзиева.
По думите ѝ в лабораторията има доста позитивни проби на хора, които боледуват за първи път, на такива, които са имунизирани, и на такива, които прекарват за трети път.
" Така че, е доста мъчно да кажем на този стадий, кои са по-защитените хора. Трябва да се обработят данни от целия свят и тогава се създадат изводите. Но е значимо да се изясни по тази тематика, че е добре да се взема поради и самостоятелната дарба на организма на обособения човек да реагира както по отношение на болестта, по този начин и по отношение на имунизацията. Защото не всички хора могат да образуват съответен отговор след имунизиране ".
Имонулогът обясни, че имунната система е едно необикновено добре проведено общество. То има своите органи, сходно на всички системи в човешкото тяло, само че клетките са на всички места. И там има едни извънреден надзор на всяка една от тези кафези. Тоест това една независима регулация на имунната система. В нея нищо не се случва инцидентно. И с цел да се случи една имунологична реакция, би трябвало да има някакъв тип тласък, който да я предизвика.
Затова, когато приказваме кой имунитет е по-добър при Covid-19, не би трябвало да преглеждаме настрана клетъчния имунитет от антителата, да разделяме Т-клетките от Б-клетките, а също естествения имунитет, който е зародил доста преди тях в хода на еволюцията.
Едва когато един завоевател заразен преодолее тази първа линия на отбрана, тогава се включва " високоспецилизираната войска ", която е и доста добре подготвена - Т и Б- клетките и антителата. Това е нашата имунологична памет, която си спомня среща с всевъзможни други предходни инфекциозни детайли. На тази база почиват и имунизациите.
Но постоянно вирусът се трансформира в хода на инфекцията, съумява да се скрие от вируснеотрализиращите антитела, той се преформатира като конструкция. Тепърва ще се откри дали това е било по този начин и за ковид.
Защо едни хора изкарват леко вируса, а други не - сигурно роля за това имат генетичните фактори при индивида ", посочи още проф. Терзиева.
" Отговорността за това, по какъв начин ще протече една зараза е на имунната система, само че не като независима система, а в тясно взаимоотношение с всички останали органи и системи в човешкото тяло - ендокринна, нервна и по тази причина би трябвало да се грижим добре за всички тях. Защото тези системи работят дружно, те дружно се оправят, в това число и да съумяваме да компенсираме напрежението, на който сме подложени. Защото той подтиска имунната система, като при хроничния стрес се отделят хормони, които подтискат имунната система ", обобощи още вирусологът-имунолог.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ