Орнитолог: Намаляването на врабчетата подсказва влошена жизнена среда
Около 500 доброволци са се присъединили в тазгодишната акция по броене на врабчетата у нас. Благодарение на тяхната помощ ще знаем какво тъкмо се случва с врабчетата и виталната среда на индивида, сподели пред БНР Петър Янков, орнитолог от Българското сдружение за отбрана на птиците.
Някой ще каже – огромна работа, някакви сиви перушинковци. Но намаляването на врабчето демонстрира, че изискванията, в които живеем самите ние, са се влошили, разяснява той.
Целта на акциите по броене на врабчетата е да се ангажират елементарните хора, освен експертите и феновете на птиците. Това е едно от новите посоки в науката, така наречен гражданска просвета, посочи Янков.
Бяхме прелестно сюрпризирани, че хората се интересуват, следили са, забелязали са, че врабчетата понижават. Някога, споделят, като бяхме деца, имаше доста повече, за какво в този момент ги няма. Задават тези въпроси и сигурно ползата към този проблем ще пораства, добави той.
Кампанията обгръща селищата в цялата страна. Интерес съставляват домашното, полското и испанското врабче.
Повече от 4600 врабчета са преброени в 497 места в страната
Леко понижава популацията на домашното врабче. Това не е 100% несъмнено. За да бъдем изцяло сигурни, ни трябват най-малко още 4-5 години. Тогава ще е изцяло ясна наклонността. При другия тип врабче – полското врабче, наклонността е много по-ясна: то понижава, акцентира Петър Янков.
Полското врабче като тип е обвързвано с повече естествени места. Една от аргументите за намаляването на представителите му е използването на химикали и най-много смяната на местообитанията му, посочи орнитологът.
Всички знаем, че селата към огромните градове, които бяха "крепостта на полското врабче ", към този момент са градски квартали. Къщите с дворове изчезнаха. Тези места се трансфораха в компактно застроени с блокове сектори. Ние унижощихме главния хабитат, главното местообитание на полското врабче, съобщи Янков.
Испанското врабче е тип, който гнезди на колонии. Понякога те са много огромни и се състоят от по няколкостотин гнезда. Испанското врабче прави гнездата си в гнездата на белите щъркели и разпространяването му е малко по-различно от това на домашното и на полското, посочи Петър Янков. Разликата е в това, че то има по доста гнезда в обособени точки. При него числеността най-вероятно е постоянна към този момент, добави той.
Песента на птичките има благотворно влияние върху здравето и усилва имунитета
Историята на домашното врабче е много забавна, твърди Янков.
Неговият златен век е бил в прединдустриалната ера, когато обитаемоте места са били цялостни с домашни животни, впрегатен добитък – коне, волове. Врабчетата са имали храна около тези животни. С появяването на парната машина преди към 250 години е нанесен първият огромен удар върху популацията на домашното врабче. Затова и в този момент то отсъства изцяло в страните, където на първо време е тръгнала индустриалната гражданска война и където е изобретена парната машина. В Лондон няма нито едно врабче, в Париж няма нито едно врабче. Има в селската част на Англия или на Франция, само че в огромните градове ги няма. В София към момента има, тъй като автомобилът е дошъл много по-късно, в сравнение с в Лондон. Все още има домашни врабчета, в това число в центъра, описа орнитологът.
След този първи стадий на понижаване на домашните врабчета идва химизацията след Втората международна война. Силното разгръщане на градовете, урбанизацията, премахването на къщичките с дворове, превръщането им в огромни блокове с съвсем неявяване на зеленина. Това е към този момент окончателният удар, нанесен на домашното врабче, разяснява още Петър Янков.
Някой ще каже – огромна работа, някакви сиви перушинковци. Но намаляването на врабчето демонстрира, че изискванията, в които живеем самите ние, са се влошили, разяснява той.
Целта на акциите по броене на врабчетата е да се ангажират елементарните хора, освен експертите и феновете на птиците. Това е едно от новите посоки в науката, така наречен гражданска просвета, посочи Янков.
Бяхме прелестно сюрпризирани, че хората се интересуват, следили са, забелязали са, че врабчетата понижават. Някога, споделят, като бяхме деца, имаше доста повече, за какво в този момент ги няма. Задават тези въпроси и сигурно ползата към този проблем ще пораства, добави той.
Кампанията обгръща селищата в цялата страна. Интерес съставляват домашното, полското и испанското врабче.
Леко понижава популацията на домашното врабче. Това не е 100% несъмнено. За да бъдем изцяло сигурни, ни трябват най-малко още 4-5 години. Тогава ще е изцяло ясна наклонността. При другия тип врабче – полското врабче, наклонността е много по-ясна: то понижава, акцентира Петър Янков.
Полското врабче като тип е обвързвано с повече естествени места. Една от аргументите за намаляването на представителите му е използването на химикали и най-много смяната на местообитанията му, посочи орнитологът.
Всички знаем, че селата към огромните градове, които бяха "крепостта на полското врабче ", към този момент са градски квартали. Къщите с дворове изчезнаха. Тези места се трансфораха в компактно застроени с блокове сектори. Ние унижощихме главния хабитат, главното местообитание на полското врабче, съобщи Янков.
Испанското врабче е тип, който гнезди на колонии. Понякога те са много огромни и се състоят от по няколкостотин гнезда. Испанското врабче прави гнездата си в гнездата на белите щъркели и разпространяването му е малко по-различно от това на домашното и на полското, посочи Петър Янков. Разликата е в това, че то има по доста гнезда в обособени точки. При него числеността най-вероятно е постоянна към този момент, добави той.
Историята на домашното врабче е много забавна, твърди Янков.
Неговият златен век е бил в прединдустриалната ера, когато обитаемоте места са били цялостни с домашни животни, впрегатен добитък – коне, волове. Врабчетата са имали храна около тези животни. С появяването на парната машина преди към 250 години е нанесен първият огромен удар върху популацията на домашното врабче. Затова и в този момент то отсъства изцяло в страните, където на първо време е тръгнала индустриалната гражданска война и където е изобретена парната машина. В Лондон няма нито едно врабче, в Париж няма нито едно врабче. Има в селската част на Англия или на Франция, само че в огромните градове ги няма. В София към момента има, тъй като автомобилът е дошъл много по-късно, в сравнение с в Лондон. Все още има домашни врабчета, в това число в центъра, описа орнитологът.
След този първи стадий на понижаване на домашните врабчета идва химизацията след Втората международна война. Силното разгръщане на градовете, урбанизацията, премахването на къщичките с дворове, превръщането им в огромни блокове с съвсем неявяване на зеленина. Това е към този момент окончателният удар, нанесен на домашното врабче, разяснява още Петър Янков.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ