Уродливата приватизация: Как РМД лапна компютърния завод в Правец за 150 лева
Няма машинация: за 150 нови лв. РМД прилапва неповторимия компютърен цех в Правец – един от флагманите на българската електроника, заяви „ Уикенд “.
Както постоянно се случва в родната приватизация, то бързо банкрутира, а задграничните купувачи просто са прогонени. През 80-те години на предишния век Правец – родното място на Тодор Живков, се трансформира в Силициевата котловина на България и страната ни става международна мощ в микроелектрониката.
Злите езици настояват, че основателят на компютрите „ Правец “ Иван Марангозов е бил изпратен персонално от Тодор Живков на командировка в Съединени американски щати, с цел да донесе у нас няколко бройки от първите всеобщи лични компютри оттатък Океана – „ Епъл II “.
Идеята е била да се направи противоположен инженеринг, с цел да се види по какъв начин работи машината на Стив Джобс и да се сътвори голям цех в България, който да ги създава и изнася за соцлагера.
Дали по този начин са се развили нещата, или не – няма безапелационни доказателства. Факт е обаче, че през 1980 година се появява първият първообраз на българския компютър, наименуван ИМКО-1. Абревиатурата значи „ Индивидуален микро компютър “, само че поради поразителната аналогия с компютрите на „ Епъл “, по-популярното тълкуване е „ Иван Марангозов копира оригинала “.
След невероятния триумф на ИМКО-1, от който са създадени 50 броя, през 1982 година се основава неговият модернизиран вид ИМКО-2 и стартира серийното му произвеждане. То се концентрира в оповестения неотдавна за град Правец.
Решено е съществуващият от 15 година приборостроителен цех, който създава електронни часовници, да се преквалифицира в съвременен комбинат за микропроцесорна техника. Резултатът от това решение не закъснява.
През 1983 година се появява „ Правец-82 “ и става първият микрокомпютър, продаван свободно у нас. От него са създадени едвам 500 броя. Цената му е 4190 лв., непостижима сума при междинна месечна заплата от 190 лева, само че все пак заводът единствено за година съумява да продаде малко над 50 броя.
Година по-късно са създадени 5350 броя от него, които единствено за няколко години са внедрени в образованието. До началото на 1985 година в Съединени американски щати са продадени над 22 млн., като в същото време в соцлагера са създадени общо към 15 000 компютри, от които половината в Правец.
Най-масовият и продаван модел обаче е „ Правец-8C “, пуснат на пазара през 1989 година Впечатляващо е, че той поражда една от най-масовите рекламни акции у нас по това време, като се натъртва главно на относително наличната му цена (1560 лева при междинна месечна заплата от 274 лева). До ниската себестойност се стига с помощта на обстоятелството, че множеството елементи се сглобяват в Тайван и се внасят у нас, където се асемблират.
1985 година е най-важната година в историята на компютърното произвеждане в България. Произведени са 18 000 компютъра „ Правец 8М “ с нов дизайн.
През същата година излизат и първите 500 броя „ Правец 16 “ – цялостен аналог на модела на „ Ай Би Ем “ – PC XT. След това тези машини бързо навлизат в заводите, институциите и учебните заведения. Комбинатът в Правец е преобразуван в „ Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника “, състоящ се от четири завода – за печатни платки, за микрокомпютри и системи, за механична комплектация и софтуерна къща. Общо в региона на компютърната техника работят над 30 завода.
Те създават най-вече външна страна. Основните се намират в София, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Габрово и Петрич, а в Михайловград (днешен Монтана) пък се създават мониторите. Съпътстващата база за развиването на електронната индустрия също е внушителна. Тя включва 20 научноизследователски, проекто-конструкторски и софтуерни института.
През 1986 година предприятието влиза в състава на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Микропроцесорни системи “. Извършено е огромно строителство. Производственият потенциал е очакван да бъде до 100 000 компютъра годишно, само че той по този начин и не е доближат.
Най-големият пик в производството е, когато България създава 40% от компютрите, употребявани в страните от социалистическия блок (60 000 компютъра годишно), където родните машини нямат никаква конкуренция.
По това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 служащи, а създаваната продукция е на стойност към 13 милиарда $ годишно. Само продажбите на цялото обединяване към комбината в Правец от 1980 година до 1991 година са близо 500 млн. лева Започнал е разцветът на една цяла промишленост с център Правец, под директното наблюдаване на Тодор Живков.
Днес звучи необикновено, само че в средата на 80-те години на предишния век „ Правец “ нарежда България като водеща софтуерна страна в Източния блок и трета в света след Съединени американски щати и Япония. Финансовите резултати демонстрират, че една година преди да стартира серийното произвеждане на компютри, единствено заводът в Правец е произвеждал продукция за 8 млн. лв.. Седем години по-късно – през 1989 година, продажбите доближават 165 млн. лв..
Покрай взрива на „ Правец ” електрониката в България доближава доста високо равнище. Тя даже е употребена в съветската галактическа стратегия, някои от модулите на летателните апарати на Съюз на съветските социалистически републики в Космоса са направени напълно в България. По този метод страната ни се подрежда на трето място в света на база развити галактически стратегии – след Съединени американски щати и Съветския съюз.
През 1982 година колективът на Марангозов взема решение да покаже първия компютър на панаира в Пловдив. Изложени са 9 машини. Желанието на инженерите е било да бъдат показани 10, само че един по този начин и не потегля.
Тогава един от учените предлага на екрана да бъде изписана думата „ Правец “ във всички направления, с цел да сграбчен вниманието на Тодор Живков. Само че тогавашният Първи по време на обиколката си на панаира е загърбен и по този начин не вижда правешкото знамение.
ИМКО-1 – първият български самостоятелен микрокомпютър, е основан в далечната 1980 година Година по-късно в Лондон на интернационалния симпозиум по роботика той получава международно самопризнание като високоефективна и доста перспективна разработка, изпреварила най-големите конструктори и внедрители на компютърни системи в света като да вземем за пример „ Ай Би Ем “.
В Лондон ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01, което било извънредно впечатляващо даже за японците и американците, защото показаното от България решение коствало десетки пъти по-малко и било доста по-лесно за потребление.
Инж. Иван Марангозов е ученик е на Държавната политехника (Техническия университет в София). С тапия на електроинженер по слаби токове той постъпва през 1952 година на работа в Слаботоковия цех – бил е механик, инспектор по качеството в завод, виновен конструктор в лабораторията за радиоприемници „ Родина ” и „ Балкан ”.
Бил е и хоноруван помощник и учител в МЕИ и в Минногеоложкия институт. Работи във Физическия институт на Българска академия на науките, в цех „ Електроника ”, основава първата в страната цифрова модулна система НОРЕЛ, по-късно е назначен за изпълнителен шеф на първия цех за изчислителна техника (ЗИТ) в София.
Марангозов поема управлението на комплексната стратегия за приложение на микропроцесорната техника. Назначен е в Българска академия на науките, където в Института по техническа кибернетика и роботика се утвърждава като неоспорим специалист с решаващо мнение по въпросите на електрониката и ръководството на промишлени роботи.
Реклама
Марангозов владее четири езика – британски, френски, немски и съветски. Бил е отличен музикант и като реализатор на флейта е свирил дружно със световноизвестния ни цигулар Емил Камиларов.
Още като студент е имал славата на най-хубавия математик в курса – смайвал е постоянно и известния професор Брадистилов с невероятната експедитивност при решение на най-сложни задания. Известен е и като отличен астроном теоретик. От всички пътища, предопределени от ориста, Марангозов избира електрониката.
Зам.-председателят на Държавния комитет за просвета и механически напредък по това време учен Ангел Ангелов – академик с въздействие и власт, дава зелена светлина на Марангозов да сътвори първия български личен компютър – ИМКО-1.
Той е с памет от 8 бита. Колко бързо се развива електрониката свидетелства фактът, че в един порядъчен смарт телефон от 256 гигабайта памет се събират 8 милиона компютри „ Правец “.
С бързото нахлуване на 16-битовите лични компютри на „ Ай Би Ем “ (модел PC-5150) на международния пазар четата на Иван Марангозов пламенно се включи в конкуренцията и през лятото на 1984 година създаде ИМКО-4 – първия български 16-битов личен компютър, изцяло съчетаем с модела на „ Ай Би Ем “ PC-XT, и негов клонинг.
Екипът открива, че най-хубавият компютър, показан по това време на ревюто в Хановер, е на немската компания „ Сатурн “. След мозъчна офанзива обаче инженерите вземат решение да заложат на машината на „ Ай Би Ем, като съгласно тях изоставането от върховите технологии е било минимално – единствено 3 година Така стартира серийното произвеждане под името „ Правец-16 ”.
Марангозов изрича еретичната за времето си мисъл, че на всяко бюро би трябвало да има компютър и да го създадем наш другар, с цел да се научим да мислим с повече въображение, доста по-логично и по-абстрактно.
Сред Десети ноември „ Правец “ стартира да губи позиции, изостава софтуерно. Много от инженерите напущат страната. Става явно, че компютърната техника не може да бъде конкурентна в изискванията на пазарна стопанска система. Производството стопира дефинитивно през 1994 година и скоро остава забравено поради бурното развиване на електрониката в международен мащаб.
Навремето белгийската компания „ Сигма-Делта “ желае да купи мажоритарен дял – над 50%, от „ Микропроцесорна техника – Правец “. Само че заводът се оказа включен в листата за всеобща приватизация с 90%.
По-късно е имало още двама задгранични претенденти – консорциум от две немски компании и унгарската „ Видеотон “, само че е определено РМД-то – „ Министерски съвет и Ко “, което през юни 1999 година закупува 75% от активите на микропроцесорния комбинат в Правец за символичните 150 000 недоминирани лв., или 150 нови лв..
Купувачът се задължава за изплати остарели задължения на комбината, възлизащи на 2,3 милиарда недоминирани лв. (2,3 млн. нови лева). По това време в завода работят 450 души, които не получават с месеци заплати, а телефоните и парното са изключени.
През януари 2000 година договорката е анулирана персонално от тогавашния началник на Агенцията за приватизация Захари Желязков, което се случва за първи път в историята на българското раздържавяване. Това става поради огромния напън от страна на синдикатите, а служащите провеждат митинг даже и в София.
Кредиторите в това време са завели каузи и по този начин се стига до банкрута на гордостта на компютърната ни промишленост.
Сега от завода са останали руини. Част от пространствата му са отдадени чартърен на няколко компании, а другите са с изпочупени прозорци и голи стени, изрисувани с графити. На някои места са останали елементи от вътрешните първокласни стъклени орнаменти – спомен от славното минало и господство на завода в Правец.
Оцеля единствено гимназията
Днес нито един от заводите в Правец не работи. Оцеляла е само професионалната гимназия по компютърни технологии и системи, която за 33 година от основаването си е подготвила хиляди отлични фрагменти, работещи по целия свят. Тъй като по това време няма преподаватели по компютърни науки, тя става поделение на Техническия лицей с преподаване на британски език.
Гимназията се трансформира в най-хубавото приблизително учебно заведение в България, учащо компютърни експерти в областта на систематичното програмиране и хардуера. Целта е била образование на експерти в региона на осведомителните технологии, нужни за създаваните в град Правец 8 и 16 битови лични компютри.
Идеята за основаването й е на акад. Ангел Ангелов, който в това време е бил и наш дипломат в Япония. При една аудиенция в Правец той се качва на покрива на строящия се цех и вижда една постройка. Пита домакините какво е това и те му отговорят – спортно учебно заведение. „ Представяте ли си какъв лицей може да стане тук “, възкликва ученият и концепцията му бързо се осъществя.
Гимназията още през 1986 година вкарва у нас електронния дневник, който през днешния ден, няколко десетилетия по-късно, е наложителен във всички учебни заведения. Днес тя е измежду най-елитните, като в нея се образоват над 600 възпитаници.
Секторът с рекордни облаги, цялостни хазната и устоя вноса
Колкото и необичайно да звучи, рестриктивните мерки на Координационния комитет за надзор на износа за източния блок – Координационен комитет за многостранен контрол на, който следеше да не се експортират за Съюз на съветските социалистически републики и другите соцстрани артикули с двойна приложимост – за военни и цивилен цели, обезпечават удобен климат за агресия на българската електронна промишленост.
Благодарение на добре проведената научно-изследователска и капиталова активност и благодарение на Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност, България е с едни гърди пред другите производители и предлага продукция, която е витално значима за развиването на стопанската система на Съветския съюз и другите соцстрани.
Поради ембаргото те не могат да купят тези артикули от Запад и България става самобитен монополист на социалистическия пазар. По публични данни на Българската национална банка, единствено за интервала 1983 година – 1989 година е изнесена продукция за 18,8 милиарда преводни рубли, от които за 15,6 милиарда преводни рубли – в Съюз на съветските социалистически републики. Печалбата е 12 милиарда лв..
В бюджета са импортирани 8,5 милиарда лв.. През интервала 1982 година – 1989 година електрониката заплаща вноса на над 6 млн. тона петрол, един милион тона стомана на блокове, 500 хиляди т. коксуващи се въглища, към 1 милиарда киловатчаса електрическа енергия, 28 000 т. памук, 17 000 т. алуминий. Повече от 20 % от нефта се реекспортира на западните пазари.
Приходите са от 140 до 150 млн. $ годишно, според от настоящата цена на нефта. Общо за интервала това са над 1,1 милиарда $. Сумата от всички вложения, вложени от 1979 година до 1989 година в електронната индустрия, е Щатски долар 651 млн.
Както постоянно се случва в родната приватизация, то бързо банкрутира, а задграничните купувачи просто са прогонени. През 80-те години на предишния век Правец – родното място на Тодор Живков, се трансформира в Силициевата котловина на България и страната ни става международна мощ в микроелектрониката.
Злите езици настояват, че основателят на компютрите „ Правец “ Иван Марангозов е бил изпратен персонално от Тодор Живков на командировка в Съединени американски щати, с цел да донесе у нас няколко бройки от първите всеобщи лични компютри оттатък Океана – „ Епъл II “.
Идеята е била да се направи противоположен инженеринг, с цел да се види по какъв начин работи машината на Стив Джобс и да се сътвори голям цех в България, който да ги създава и изнася за соцлагера.
Дали по този начин са се развили нещата, или не – няма безапелационни доказателства. Факт е обаче, че през 1980 година се появява първият първообраз на българския компютър, наименуван ИМКО-1. Абревиатурата значи „ Индивидуален микро компютър “, само че поради поразителната аналогия с компютрите на „ Епъл “, по-популярното тълкуване е „ Иван Марангозов копира оригинала “.
След невероятния триумф на ИМКО-1, от който са създадени 50 броя, през 1982 година се основава неговият модернизиран вид ИМКО-2 и стартира серийното му произвеждане. То се концентрира в оповестения неотдавна за град Правец.
Решено е съществуващият от 15 година приборостроителен цех, който създава електронни часовници, да се преквалифицира в съвременен комбинат за микропроцесорна техника. Резултатът от това решение не закъснява.
През 1983 година се появява „ Правец-82 “ и става първият микрокомпютър, продаван свободно у нас. От него са създадени едвам 500 броя. Цената му е 4190 лв., непостижима сума при междинна месечна заплата от 190 лева, само че все пак заводът единствено за година съумява да продаде малко над 50 броя.
Година по-късно са създадени 5350 броя от него, които единствено за няколко години са внедрени в образованието. До началото на 1985 година в Съединени американски щати са продадени над 22 млн., като в същото време в соцлагера са създадени общо към 15 000 компютри, от които половината в Правец.
Най-масовият и продаван модел обаче е „ Правец-8C “, пуснат на пазара през 1989 година Впечатляващо е, че той поражда една от най-масовите рекламни акции у нас по това време, като се натъртва главно на относително наличната му цена (1560 лева при междинна месечна заплата от 274 лева). До ниската себестойност се стига с помощта на обстоятелството, че множеството елементи се сглобяват в Тайван и се внасят у нас, където се асемблират.
1985 година е най-важната година в историята на компютърното произвеждане в България. Произведени са 18 000 компютъра „ Правец 8М “ с нов дизайн.
През същата година излизат и първите 500 броя „ Правец 16 “ – цялостен аналог на модела на „ Ай Би Ем “ – PC XT. След това тези машини бързо навлизат в заводите, институциите и учебните заведения. Комбинатът в Правец е преобразуван в „ Научно-производствен комбинат по микропроцесорна техника “, състоящ се от четири завода – за печатни платки, за микрокомпютри и системи, за механична комплектация и софтуерна къща. Общо в региона на компютърната техника работят над 30 завода.
Те създават най-вече външна страна. Основните се намират в София, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив, Габрово и Петрич, а в Михайловград (днешен Монтана) пък се създават мониторите. Съпътстващата база за развиването на електронната индустрия също е внушителна. Тя включва 20 научноизследователски, проекто-конструкторски и софтуерни института.
През 1986 година предприятието влиза в състава на Следствен отдел към окръжна прокуратура „ Микропроцесорни системи “. Извършено е огромно строителство. Производственият потенциал е очакван да бъде до 100 000 компютъра годишно, само че той по този начин и не е доближат.
Най-големият пик в производството е, когато България създава 40% от компютрите, употребявани в страните от социалистическия блок (60 000 компютъра годишно), където родните машини нямат никаква конкуренция.
По това време за производството на електроника са ангажирани над 300 000 служащи, а създаваната продукция е на стойност към 13 милиарда $ годишно. Само продажбите на цялото обединяване към комбината в Правец от 1980 година до 1991 година са близо 500 млн. лева Започнал е разцветът на една цяла промишленост с център Правец, под директното наблюдаване на Тодор Живков.
Днес звучи необикновено, само че в средата на 80-те години на предишния век „ Правец “ нарежда България като водеща софтуерна страна в Източния блок и трета в света след Съединени американски щати и Япония. Финансовите резултати демонстрират, че една година преди да стартира серийното произвеждане на компютри, единствено заводът в Правец е произвеждал продукция за 8 млн. лв.. Седем години по-късно – през 1989 година, продажбите доближават 165 млн. лв..
Покрай взрива на „ Правец ” електрониката в България доближава доста високо равнище. Тя даже е употребена в съветската галактическа стратегия, някои от модулите на летателните апарати на Съюз на съветските социалистически републики в Космоса са направени напълно в България. По този метод страната ни се подрежда на трето място в света на база развити галактически стратегии – след Съединени американски щати и Съветския съюз.
През 1982 година колективът на Марангозов взема решение да покаже първия компютър на панаира в Пловдив. Изложени са 9 машини. Желанието на инженерите е било да бъдат показани 10, само че един по този начин и не потегля.
Тогава един от учените предлага на екрана да бъде изписана думата „ Правец “ във всички направления, с цел да сграбчен вниманието на Тодор Живков. Само че тогавашният Първи по време на обиколката си на панаира е загърбен и по този начин не вижда правешкото знамение.
ИМКО-1 – първият български самостоятелен микрокомпютър, е основан в далечната 1980 година Година по-късно в Лондон на интернационалния симпозиум по роботика той получава международно самопризнание като високоефективна и доста перспективна разработка, изпреварила най-големите конструктори и внедрители на компютърни системи в света като да вземем за пример „ Ай Би Ем “.
В Лондон ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01, което било извънредно впечатляващо даже за японците и американците, защото показаното от България решение коствало десетки пъти по-малко и било доста по-лесно за потребление.
Инж. Иван Марангозов е ученик е на Държавната политехника (Техническия университет в София). С тапия на електроинженер по слаби токове той постъпва през 1952 година на работа в Слаботоковия цех – бил е механик, инспектор по качеството в завод, виновен конструктор в лабораторията за радиоприемници „ Родина ” и „ Балкан ”.
Бил е и хоноруван помощник и учител в МЕИ и в Минногеоложкия институт. Работи във Физическия институт на Българска академия на науките, в цех „ Електроника ”, основава първата в страната цифрова модулна система НОРЕЛ, по-късно е назначен за изпълнителен шеф на първия цех за изчислителна техника (ЗИТ) в София.
Марангозов поема управлението на комплексната стратегия за приложение на микропроцесорната техника. Назначен е в Българска академия на науките, където в Института по техническа кибернетика и роботика се утвърждава като неоспорим специалист с решаващо мнение по въпросите на електрониката и ръководството на промишлени роботи.
Реклама
Марангозов владее четири езика – британски, френски, немски и съветски. Бил е отличен музикант и като реализатор на флейта е свирил дружно със световноизвестния ни цигулар Емил Камиларов.
Още като студент е имал славата на най-хубавия математик в курса – смайвал е постоянно и известния професор Брадистилов с невероятната експедитивност при решение на най-сложни задания. Известен е и като отличен астроном теоретик. От всички пътища, предопределени от ориста, Марангозов избира електрониката.
Зам.-председателят на Държавния комитет за просвета и механически напредък по това време учен Ангел Ангелов – академик с въздействие и власт, дава зелена светлина на Марангозов да сътвори първия български личен компютър – ИМКО-1.
Той е с памет от 8 бита. Колко бързо се развива електрониката свидетелства фактът, че в един порядъчен смарт телефон от 256 гигабайта памет се събират 8 милиона компютри „ Правец “.
С бързото нахлуване на 16-битовите лични компютри на „ Ай Би Ем “ (модел PC-5150) на международния пазар четата на Иван Марангозов пламенно се включи в конкуренцията и през лятото на 1984 година създаде ИМКО-4 – първия български 16-битов личен компютър, изцяло съчетаем с модела на „ Ай Би Ем “ PC-XT, и негов клонинг.
Екипът открива, че най-хубавият компютър, показан по това време на ревюто в Хановер, е на немската компания „ Сатурн “. След мозъчна офанзива обаче инженерите вземат решение да заложат на машината на „ Ай Би Ем, като съгласно тях изоставането от върховите технологии е било минимално – единствено 3 година Така стартира серийното произвеждане под името „ Правец-16 ”.
Марангозов изрича еретичната за времето си мисъл, че на всяко бюро би трябвало да има компютър и да го създадем наш другар, с цел да се научим да мислим с повече въображение, доста по-логично и по-абстрактно.
Сред Десети ноември „ Правец “ стартира да губи позиции, изостава софтуерно. Много от инженерите напущат страната. Става явно, че компютърната техника не може да бъде конкурентна в изискванията на пазарна стопанска система. Производството стопира дефинитивно през 1994 година и скоро остава забравено поради бурното развиване на електрониката в международен мащаб.
Навремето белгийската компания „ Сигма-Делта “ желае да купи мажоритарен дял – над 50%, от „ Микропроцесорна техника – Правец “. Само че заводът се оказа включен в листата за всеобща приватизация с 90%.
По-късно е имало още двама задгранични претенденти – консорциум от две немски компании и унгарската „ Видеотон “, само че е определено РМД-то – „ Министерски съвет и Ко “, което през юни 1999 година закупува 75% от активите на микропроцесорния комбинат в Правец за символичните 150 000 недоминирани лв., или 150 нови лв..
Купувачът се задължава за изплати остарели задължения на комбината, възлизащи на 2,3 милиарда недоминирани лв. (2,3 млн. нови лева). По това време в завода работят 450 души, които не получават с месеци заплати, а телефоните и парното са изключени.
През януари 2000 година договорката е анулирана персонално от тогавашния началник на Агенцията за приватизация Захари Желязков, което се случва за първи път в историята на българското раздържавяване. Това става поради огромния напън от страна на синдикатите, а служащите провеждат митинг даже и в София.
Кредиторите в това време са завели каузи и по този начин се стига до банкрута на гордостта на компютърната ни промишленост.
Сега от завода са останали руини. Част от пространствата му са отдадени чартърен на няколко компании, а другите са с изпочупени прозорци и голи стени, изрисувани с графити. На някои места са останали елементи от вътрешните първокласни стъклени орнаменти – спомен от славното минало и господство на завода в Правец.
Оцеля единствено гимназията
Днес нито един от заводите в Правец не работи. Оцеляла е само професионалната гимназия по компютърни технологии и системи, която за 33 година от основаването си е подготвила хиляди отлични фрагменти, работещи по целия свят. Тъй като по това време няма преподаватели по компютърни науки, тя става поделение на Техническия лицей с преподаване на британски език.
Гимназията се трансформира в най-хубавото приблизително учебно заведение в България, учащо компютърни експерти в областта на систематичното програмиране и хардуера. Целта е била образование на експерти в региона на осведомителните технологии, нужни за създаваните в град Правец 8 и 16 битови лични компютри.
Идеята за основаването й е на акад. Ангел Ангелов, който в това време е бил и наш дипломат в Япония. При една аудиенция в Правец той се качва на покрива на строящия се цех и вижда една постройка. Пита домакините какво е това и те му отговорят – спортно учебно заведение. „ Представяте ли си какъв лицей може да стане тук “, възкликва ученият и концепцията му бързо се осъществя.
Гимназията още през 1986 година вкарва у нас електронния дневник, който през днешния ден, няколко десетилетия по-късно, е наложителен във всички учебни заведения. Днес тя е измежду най-елитните, като в нея се образоват над 600 възпитаници.
Секторът с рекордни облаги, цялостни хазната и устоя вноса
Колкото и необичайно да звучи, рестриктивните мерки на Координационния комитет за надзор на износа за източния блок – Координационен комитет за многостранен контрол на, който следеше да не се експортират за Съюз на съветските социалистически републики и другите соцстрани артикули с двойна приложимост – за военни и цивилен цели, обезпечават удобен климат за агресия на българската електронна промишленост.
Благодарение на добре проведената научно-изследователска и капиталова активност и благодарение на Научно-техническото разузнаване на Държавна сигурност, България е с едни гърди пред другите производители и предлага продукция, която е витално значима за развиването на стопанската система на Съветския съюз и другите соцстрани.
Поради ембаргото те не могат да купят тези артикули от Запад и България става самобитен монополист на социалистическия пазар. По публични данни на Българската национална банка, единствено за интервала 1983 година – 1989 година е изнесена продукция за 18,8 милиарда преводни рубли, от които за 15,6 милиарда преводни рубли – в Съюз на съветските социалистически републики. Печалбата е 12 милиарда лв..
В бюджета са импортирани 8,5 милиарда лв.. През интервала 1982 година – 1989 година електрониката заплаща вноса на над 6 млн. тона петрол, един милион тона стомана на блокове, 500 хиляди т. коксуващи се въглища, към 1 милиарда киловатчаса електрическа енергия, 28 000 т. памук, 17 000 т. алуминий. Повече от 20 % от нефта се реекспортира на западните пазари.
Приходите са от 140 до 150 млн. $ годишно, според от настоящата цена на нефта. Общо за интервала това са над 1,1 милиарда $. Сумата от всички вложения, вложени от 1979 година до 1989 година в електронната индустрия, е Щатски долар 651 млн.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ