Манипулациите на Румен Радев за войната в Украйна и мира на Путин
Николай Василев
Румен Радев още веднъж манипулира по безпардонен метод! Пред публицисти в Ямбол той дефинира простреляния словашки министър председател Фицо, който се противопоставяше на оказването на военна помощ за Украйна, като глас на мира и съобщи:
„ Неприемливо е продължаването на войната и невъзможната победа над Русия да се показват като само вероятен излаз ".
Тъй като световното състояние е в действителност комплицирано, е добре да се опитаме да вникнем по-дълбоко в смисъла на думата мир.
Мирът не е някаква спусната свише берекет. За да има мир, би трябвало да има функционираща политическа действителност. Това е било разбрано още от Хобс. Той дефинира първичното положение на хората като война на всеки против всеки. Което е в действителност и Дарвиновият закон за вътревидовата битка,. (Всички същества основават повече потомци, в сравнение с средата може да изхрани и оцеляват единствено най-приспособените.)
Човекът е престанал да бъде (само) животно и да се подчинява на Дарвиновия закон, когато е измислил политическата действителност. Тя е виртуална и интерсубективна и, по думите на Ювал Харари, съставлява просто разкази, които хората одобряват за истини. За възприелите някоя от тези „ разкази ”, по думите на Патрик Кенън, обаче: „ убийството става грях, само че войната - дълг ”. Споделените показа лимитират междуличностното принуждение и разрешават съдействие, с помощта на което освен най-приспособените могат да оцелеят и основат потомство. Но от време на време ставаме очевидци на междугрупови спорове, които водят до убийството на хора в изключително огромни количества, макар, че са били налични ресурсите за тяхното оцеляване. Най-често войните се водят за налагане на разнообразни „ разкази ”. Или както написа Клаузевиц " войната е продължение на политиката с други средства ".
Путин не крие, че стартира своята „ специфична военна интервенция ” с цел да промени политическата действителност в два аспекта.
1. Да промени със мощ границите на суверенна страна, които Русия освен е признала, само че и подсигурила.
2. Да ограничи суверенитета на Украйна, по-специално правото ѝ да води своя външна политика и да членува в тези интернационалните организации, в които сама реши.
Ако Путин се откаже от тези си щения, войната ще завърши в същия момент. Нито Украйна има желание да анексира Кубан или Белгород, нито някои от нейните сътрудници би я подкрепил в сходни опити. Затова е операция да се твърди, че в случай че Русия се изтегли от Украйна, това ще е проваляне. От позиция на интернационалното право – т.е. на „ разказите ”, въз основата на които действа мирът в Европа след Втората международна война, сходно евакуиране ще е нормализация. Или казано на малко – мир.
Нито Радев, нито Фицо се афишират за неотложно евакуиране на съветската войска от интернационално приетите граници на Украйна, или пък настояват, че то може да бъде реализирано посредством „ дипломация ”. Което ще рече, че под понятието мир, те схващат нещо друго. А точно някои от щенията на Путин да бъдат задоволени. Например Украйна да се откаже от част от територията си и да одобри статута на страна с стеснен суверенитет.
Нещо сходно направи Финландия след Втората международна война. На два транша тя отстъпи (с 0 население) на Съветския съюз до неотдавна втория си по величина град и единствения си изход на Северния ледовит океан. Дълги години тя не членуваше нито в НАТО, нито в Европейската икономическа общественост и се въздържаше от рецензии към Москва, само че резервира своята вътрешна самостоятелност и съумя да се развие като демократична народна власт. Ако това е проектът за мир на Радев и Фицо, да предложат кротичък проект и кой знае, може да получат и Нобелова премия. Но и би трябвало да осведомят народите си, че сходен мир ще постави завършек на „ описа ”, че всяка страна в Европа може да живее свободно в своите граници и сама да дефинира своята външна политика. И в случай че интернационалния ред, открит след Втората международна война, е мъртъв, с какво Радев и Фицо оферират той да бъде сменен?
Путин искрено сподели, че този интернационален ред бил фиктивен от Запада и сподели, че в случай че Русия стартира да губи играта по разпоредбите, е подготвена да обърне дъската. Но в случай че, както Радев упорства, Русия не може да бъде „ победена ” – т.е. накарана да одобри разпоредбите, кои нейни щения би трябвало да бъдат задоволени, с цел да има „ мир ”?
Нищо в създалата се конюнктура не ни подсказва, че задачата на Путин е просто „ финландизация ” на Украйна. В неговия „ роман ” тя не е същинска страна и няма право на без значение битие. В навечерието на войната чухме съветската рекламация - признатите след 1996 година членки на НАТО да останат без благоприятни условия за физическа протекция от страна на Алианса. Виждаме какво се случва в Беларус, в Грузия н на други места.
Ако оферират мир различен на приложението на интернационалното право, Радев, Фицо и съидейниците им да предложат различен модел за мира. Не го ли създадат, ще продължат единствено да манипулират със страховете на хората.
Ако мислите като мен - харесайте, споделете, гласувайте!
Румен Радев още веднъж манипулира по безпардонен метод! Пред публицисти в Ямбол той дефинира простреляния словашки министър председател Фицо, който се противопоставяше на оказването на военна помощ за Украйна, като глас на мира и съобщи:
„ Неприемливо е продължаването на войната и невъзможната победа над Русия да се показват като само вероятен излаз ".
Тъй като световното състояние е в действителност комплицирано, е добре да се опитаме да вникнем по-дълбоко в смисъла на думата мир.
Мирът не е някаква спусната свише берекет. За да има мир, би трябвало да има функционираща политическа действителност. Това е било разбрано още от Хобс. Той дефинира първичното положение на хората като война на всеки против всеки. Което е в действителност и Дарвиновият закон за вътревидовата битка,. (Всички същества основават повече потомци, в сравнение с средата може да изхрани и оцеляват единствено най-приспособените.)
Човекът е престанал да бъде (само) животно и да се подчинява на Дарвиновия закон, когато е измислил политическата действителност. Тя е виртуална и интерсубективна и, по думите на Ювал Харари, съставлява просто разкази, които хората одобряват за истини. За възприелите някоя от тези „ разкази ”, по думите на Патрик Кенън, обаче: „ убийството става грях, само че войната - дълг ”. Споделените показа лимитират междуличностното принуждение и разрешават съдействие, с помощта на което освен най-приспособените могат да оцелеят и основат потомство. Но от време на време ставаме очевидци на междугрупови спорове, които водят до убийството на хора в изключително огромни количества, макар, че са били налични ресурсите за тяхното оцеляване. Най-често войните се водят за налагане на разнообразни „ разкази ”. Или както написа Клаузевиц " войната е продължение на политиката с други средства ".
Путин не крие, че стартира своята „ специфична военна интервенция ” с цел да промени политическата действителност в два аспекта.
1. Да промени със мощ границите на суверенна страна, които Русия освен е признала, само че и подсигурила.
2. Да ограничи суверенитета на Украйна, по-специално правото ѝ да води своя външна политика и да членува в тези интернационалните организации, в които сама реши.
Ако Путин се откаже от тези си щения, войната ще завърши в същия момент. Нито Украйна има желание да анексира Кубан или Белгород, нито някои от нейните сътрудници би я подкрепил в сходни опити. Затова е операция да се твърди, че в случай че Русия се изтегли от Украйна, това ще е проваляне. От позиция на интернационалното право – т.е. на „ разказите ”, въз основата на които действа мирът в Европа след Втората международна война, сходно евакуиране ще е нормализация. Или казано на малко – мир.
Нито Радев, нито Фицо се афишират за неотложно евакуиране на съветската войска от интернационално приетите граници на Украйна, или пък настояват, че то може да бъде реализирано посредством „ дипломация ”. Което ще рече, че под понятието мир, те схващат нещо друго. А точно някои от щенията на Путин да бъдат задоволени. Например Украйна да се откаже от част от територията си и да одобри статута на страна с стеснен суверенитет.
Нещо сходно направи Финландия след Втората международна война. На два транша тя отстъпи (с 0 население) на Съветския съюз до неотдавна втория си по величина град и единствения си изход на Северния ледовит океан. Дълги години тя не членуваше нито в НАТО, нито в Европейската икономическа общественост и се въздържаше от рецензии към Москва, само че резервира своята вътрешна самостоятелност и съумя да се развие като демократична народна власт. Ако това е проектът за мир на Радев и Фицо, да предложат кротичък проект и кой знае, може да получат и Нобелова премия. Но и би трябвало да осведомят народите си, че сходен мир ще постави завършек на „ описа ”, че всяка страна в Европа може да живее свободно в своите граници и сама да дефинира своята външна политика. И в случай че интернационалния ред, открит след Втората международна война, е мъртъв, с какво Радев и Фицо оферират той да бъде сменен?
Путин искрено сподели, че този интернационален ред бил фиктивен от Запада и сподели, че в случай че Русия стартира да губи играта по разпоредбите, е подготвена да обърне дъската. Но в случай че, както Радев упорства, Русия не може да бъде „ победена ” – т.е. накарана да одобри разпоредбите, кои нейни щения би трябвало да бъдат задоволени, с цел да има „ мир ”?
Нищо в създалата се конюнктура не ни подсказва, че задачата на Путин е просто „ финландизация ” на Украйна. В неговия „ роман ” тя не е същинска страна и няма право на без значение битие. В навечерието на войната чухме съветската рекламация - признатите след 1996 година членки на НАТО да останат без благоприятни условия за физическа протекция от страна на Алианса. Виждаме какво се случва в Беларус, в Грузия н на други места.
Ако оферират мир различен на приложението на интернационалното право, Радев, Фицо и съидейниците им да предложат различен модел за мира. Не го ли създадат, ще продължат единствено да манипулират със страховете на хората.
Ако мислите като мен - харесайте, споделете, гласувайте!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ